/Поглед.инфо/ Иван Венчев, в. Новинар
Тези дни се присетих за една история, свързана с двама мои съученици от началното училище и прогимназията. Те бяха леко стереотипни момчета: единият - пълничкият отличник на класа, а другият пък тогава го играеше не особено ученолюбив хулиган. Веднъж докато играехме в кварталния пясъчник на отдавна забравената игра „топчета”, първият заяви, че трябва да тръгва, защото е на плуване. Вторият му се изсмя, питайки го иронично дали не потъва предвид наднорменото си тегло. Тогава бе затапен с доста оригиналния отговор: „Ами, като си тъп и не учиш по физика е нормално да не знаеш закона на Архимед, според който едно тяло измества количество вода, равно на собственото му тегло”. Днес единият е компютърен инженер, а другият дипломиран стоматолог.
Към тази история ме върна новина от изтеклата седмица, която съобщаваше, че според изследване, проведено сред ученици и учители, на Комисията за защита от дискриминация, в българското училище не се върши достатъчно за изграждане на уменията на децата да разбират и приемат различните. Темата на проучването била "Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове за подготвителното и основното образование”.
По-надолу се разказва за това как в най-важните за формирането на характерите им години, подрастващите нямало с кого да си поговорят в школото на малко „по-високо” ниво. Българчетата мразели циганчетата доста повече отколкото ненавиждали родните мохамедани, а по отношение на сексуалността никой нищо не им обяснявал. Наясно се оказали само с това, че „педераст” е обидна дума и съответно влиза доста често в употреба. По тази тема табу се образовали най-вече от интернет. Политиката пък им се разяснявала от дядовци и баби, което ако е факт, до едно десетилетие можем да очакваме ренесанс на партията столетница.
Учителите също не са подминати - почти не се срещал даскал (87,3%), без значение от коя образователна степен, който да не намира учебния материал, учебниците и помагалата за сложни и неразбираеми за децата. За 62% от тях част от учебното съдържание пък било неактуално и остаряло. Те бягали от въпроси за каквато и да е било форма на различност.
Отново преди няколко дни бе разпространена вестта, че дипломатическите отношения между България и Ватикана са буквално замразени. Поводът се коренял в нежеланието на администрацията на папа Бенедикт XVI да приеме кандидатурата на Кирил Маричков-младши за наш посланик в католическия протекторат. Най-вероятната обосновка за отказа да бъде издаден агреман на сина на легендарния лидер на “Щурците” се търси в романа на първия - „Пътя на беглеца”. И по-специално в хомосексуална сцена между главния герой на повествованието и католик. Съществуват, разбира се, и други хипотези, според които нежеланието е породено от противоречиви сведения за магистратурата и цялостния професионален ценз на Кирил Маричков-младши. Формалната причина за отказ пък била потърсена във факта, че той има постоянен адрес в Италия, където е женен (според Лутеранските договори от 1929 г. посланиците във Ватикана трябва да живеят постоянно в изпращащите ги страни – бел.ред.).
От изреденото в първата част на този текст комай излиза, че българската образователна система няма способността да се справи с предразсъдъците, започващи да се формират у малчуганите още под влиянието на семейната и училищната среда. Тази неприятна тенденция пък от своя страна трудно би довела до възпитаването на ментално и социално здрави индивиди.
Но явно и църквата, или поне западно-европейските й представители, не си пада особено по „различните”. Нито по онези, описващи техните действия и мисли.
Преди години не бях пред дискотека „Индиго” в онази трагична декемврийска нощ, когато загинаха седем мои, кажи-речи, връстници. И до ден днешен обаче се чудя на логиката на родителите им да търсят възмездие за децата си, подвеждайки под съдебна отговорност тогавашния главен архитект на общината, спортната легенда Цвятко Барчовски и др., а защо не и Светия синод. Единственото обаче по-страшно от това структурите на държавата да инкубират „моно” екземпляри на базата на шестващи стереотипи се съдържа в невъзможността т.нар. клетки на обществото да пресичат подобни явления.