За политическата и юридическата отговорност

/Поглед.инфо/На 30 април в сайта frognews.bg се появи публикация „Петър Кърджилов показа заповедта за създаването на НОЩ”:

https://frognews.bg/novini/petar-kardjilov-pokaza-zapovedta-sazdavaneto-nosht.html. Според текста, за съдържащото се към същата приложение се твърди да възпроизвежда Заповед № 37/26.02.2020 г. на министър-председателя за създаване на т. нар. Национален оперативен щаб, която Кърджилов поискал от Министерския съвет според Закона за достъп до обществена информация. На 2 май, също във grognews.bg, е публикувано и становище от името на адв. М. Екимджиев под заглавие „Два месеца живеем в противоконституционна измислица”: https://frognews.bg/novini/adv-ekimdjiev-veche-dva-mesetsa-jiveem-edna-protivokonstitutsionna-izmislitsa.html

Въпросите, които преди всичко пораждат двете публикации, е какво представлява приложеното към първата от тях. Дали се касае за документ, респ. негов автентичен екземпляр? Ако е така, за какъв документ се касае и в случай, че приложеното е екземпляр от такъв, има ли и какви са неговата правна стойност и значение? По този повод, макар да съдържа елементи от бланка на Министерския съвет, следва на първо място да се отбележи липсата както на подпис, така също на печат, а и на заверка за верността на същия с оригинал. Отсъствието на какъвто и да е от тези атрибути изключва да се отнася за факсимиле (от facere „правя” и simile „като”), т. е. копие, в т. ч. въпреки вписаното в дясно най-горе „Препис” – действително за такъв. Независимо от тези обстоятелства в случай, че е налице документ, материализиращ съдържащото се в него волеизявление на вписания в същия за автор, цитираните публикации предизвикват основателни въпроси от гледна точка не само на Конституцията, а и на Наказателния кодекс (НК). Тъй като става дума за авторство от „длъжностно лице”, представител на „орган на власт” и за „официален документ” по см. на чл. 93, т. т. 1, 2 и 5 от НК. Затова отговорът на тези въпроси е от съществено значение, тъй като:

1. В приложението към първата от споменатите публикации като правно основание за издаване на Заповед № 37/26.02.2020 г. се сочи чл. 24, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА). Според цитираната разпоредба: „Работни групи за изготвяне на проекти на актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси от компетентността на правителството с участието на представители на различни администрации се създават с решение на Министерския съвет или със заповед на министър-председателя.”. Очевидно е от така представената заповед, а и от неформалната, поне що се отнася до публичност освен т. нар. брифинги, дейност на създадения с нея т. нар. „Национален оперативен щаб” (НОЩ), че не само не отговаря на визираните в цитираната разпоредба от УПМСНА формирование и цел, а не съответства по предназначение евентуално и „… за изготвяне на проекти на актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси от компетентността на правителството с участието на представители на различни администрации…”. Независимо от това и че с разпоредбата се дава възможност както на Министерския съвет с решение, така и на министър-председателя със заповед създаването на „Работни групи”, не е спазена и императивната разпоредба на ал. 2 от чл. 24 на УПМСНА, съгласно която: „В акта по ал. 1 се определя заместник министър-председател или министър, който да наблюдава дейността на работната група и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството.”. Нещо повече, с т. 2 от Заповедта: „При необходимост председателят на Националния оперативен щаб по т. 1 може да привлича за участие в щаба и други експерти, в т. ч. представители на други министерства, ведомства и организации.”. Т. е. според заповедта не само е игнорирано напълно участието на който и да е от заместник министър-председателите или министър от Министерския съвет като колективен орган съгл. чл. 2, ал. 1 от УПМСНА в съответствие с чл. чл. 105 – 108 от Конституцията, а наопаки – предоставено е правомощие на председателя на въпросния Щаб по своя преценка да привлича каквито и да е експерти вкл. представители на министерства, ведомства и организации.

2. Ако с огласеното от ПРЕССЛУЖБАТА на Министерския съвет на 8 март 2020 г. решение, именувано „Правителството одобри допълнителни мерки относно заболяването COVID-19”, е обявено: „На извънредно заседание на Министерския съвет днес бяха приети допълнителни мерки относно заболяването COVID-19, съобразно предложенията на Националния оперативен щаб с цел координиране, организиране на действията на компетентните държавни органи във връзка с обявената от Световната здравна организация спешност за общественото здраве от международно значение по отношение на заболяването COVID-19.”, несъмнено е налице основание за търсене не само на политическа, но и на юридическа отговорност за така извършените действия. А такава се разпростира не само спрямо министър-председателя, но и по отношение на останалите членове на колективния орган на централната изпълнителна власт. По какви съображения и защо така е процедирано както от премиера, така и от останалите членове на правителството, съвместно като организирана група, е отделен въпрос. Въпреки, което е съществено и важно да се отбележи в конкретния случай, че според съдържанието на обсъжданата заповед т. нар. Национален оперативен щаб от юридическа гледна точка е нелегитимно формирование.

3. Следва в тази връзка изрично да се изтъкне и има предвид и дейността на парламента както относно Решението от 13 март 2020 г. за обявяване на извънредно положение, така също и с приемането въз основа на него от 23 март на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) и от 6 април 2020 г. на Закон за изменение и допълнение на ЗМДВИП, всички тези и други следващи актове и свързано с тях поведение, мотивирани с препоръките на споменатия, създаден според Заповед № 37/26.02.2020 г. еднолично от министър-председателя в противоречие с Конституцията и в нарушение на УПМСНА Национален оперативен щаб.

Във връзка с политическата за своите мнения и гласувания, съгл. чл. 69 от Конституцията депутатите се ползват с имунитет по отношение на юридическа отговорност. И не само, а за разлика напр. от разпоредбите на чл. 7 от тоталитарната т. нар. Живковска конституция, според действащата те не са отговорни пред, не дължат отчет и не могат да бъдат отзовавани от своите избиратели. Напротив, според представата на Великите народни представители за свобода, демокрация и смисъл на понятията избор, покана и пр., съгл. чл. 80 на настоящата демократична Конституция, (какъвто текст не съдържат предишните не само Търновска, а и Живковска, освен чл. 28, ал. 2 от Димитровската): „Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.”. Според цитирания текст не е нужно ония, за които не само си гласувал и избрал, а и други, за които не си, дори официално да те призовават, а само да те поканят и си длъжен не само да се явиш, но да им кажеш всичко, което поискат от теб вкл. да предоставиш искани документи. Камо ли да ти хрумне, че по силата на веднъж заявен избор канен-неканен би могъл и да отзовеш онзи, за когото си гласувал за депутат, макар да действа в твоя и на обществото вреда. Какво остава за правото да изразяваш мнение в такъв смисъл и ефекта от неговото упражняване. Доколкото на членовете на Министерския съвет – всички без съмнение „длъжностни лица” като участници в колективен „орган на власт” по см. на чл. 93, т. т. 1 и 2 от НК според действаща Конституция не е предоставен какъвто и да е имунитет, що се отнася до Националния оперативен щаб, в случай че се касае за допускане създаването и действия по препоръки на нелегитимно формирование, тя е единствено юридическа. А колкото до участниците във въпросния Щаб, проблемът свързан с тяхната отговорност се свежда до правната квалификация на деянията, ако се касае за извършени от името на такова формирование. Остава българското общество да стане свидетел дали и как ще реагира ръководената от Главния прокурор институция по повод казуса – в съответствие с Конституцията, чл. чл. 2 и 6 от Закона за съдебната власт и разпоредбите на действащото обективно право. Или иначе – политически.