/Поглед.инфо/ Поводът за моите думи се крие в посочения материал, който започва с твърденето, че „жълтопаветният събор-митинг“ бил успешен. По-точно казано, това беше нещо като събор, нещо като митинг, но нищо като Бузлуджа 2020! Първи минус на анализа.

Статията продължава с оценка на ситуацията в обществото и в БСП - критична по всички линии. Традиционно лявата партия е призвана да изпрати към обществото послания как да се промени системата. Олигархията и мутрите, и политиците, свързани с тях, да си ходят. Това, добре. Не става ясно кои са пътищата за промяна на системата, нито главните виновници, предизвикали икономическата, социалната и демографската криза в България. Всички мутри и политици си имат лични имена. Когато се наемаш с анализ, трябва да е ясен обектът. По принцип героите са известни като група, но поотделно нещата се размиват в голямото море на сделки, корупция, зависимости, пране на пари, партийна вярност и т.н. Втори минус на анализа.

Стигам до „разнопосочните действия“ на НС на БСП, довели до кризата в собствения двор. Не се назовават параметрите на тази криза, но авторът признава, че преди всичко става дума за идейна и политическа криза, въпреки социалистическите име, Програма и Устав. В един кюп се смесват по-стари, стари и съвременни десни политики, подкрепяни от БСП, което замъглява днешната ситуация. Така наречената „костовашка“ и „царска“ приватизация тежат със страшна сила върху главата на действащото ръководство, което авторът не може да подмине. Пропуска да спомене само конкретните ръководни дейци в БСП, които защитават известния десен политически курс. Трети минус на анализа.

Налага се извод, че стесняването на електоралната база на партията, не е „прерастнало в конфликт“, защото членската маса по традиция подкрепя ръководството. Естествено идва неизменната опорна точка на сегашното ръководство, че Нинова има силен телевизионен образ и антигерберски говор, без обаче да се изброят реални действия, следствие на това! Има само една изпусната фраза, която се родее с истината – „вътрешнпартийна демагогия“, която смалява четвъртия минус на анализа.

Неприемливо звучи съкращението „СМРАД“. Дали само средствата за масова комуникация са виновни за израстването на едно ново младо поколение, което сякаш няма баби, дядовци, майки, бащи и всякакви кръвни роднини, които да полагат усилия в противоположната посока на този смрад?! И тук не е срамно да се изрекат имена, които принизяват истината за социализма, като „забравят“ цели периоди от историята на БСП, антифашистката борба или социалистическия период. Тези хора как са станали ръководители, те ли ни избират или ние ги избираме?! Тези въпроси тук остават без отговор, с намален пети минус на анализа.

Организационната криза в партията е определена като най-значима. Посочва се НС, създаден по сгрешен метод, който блокира демократичността и колективността! Прякото избиране на председател силно ограничава ролята на ръководния орган на социалистическата партия и го обезличава. ИБ отразява нарушената колективност, а всички заедно раждат изкуствено създадените противоречия в НС.

Не става ясно кой, кога, защо е предложил, наложил и използва тези противоречия?! Оказва се, обаче, че НС няма ясни правила за работа, няма изработен правилник, където да залегнат права и задължения за присъствие или допустимост за отсъствие. Все още не е изработен Етичен кодекс и за етика в ръководството на партията не може да става дума, тъй като критериите коренно се разминават. „Недопустимото разединение“ в НС и ИБ не противоречи на горното незаобиколимо твърдение, а е естествено следствие от липсата му. Това доказва и примерът с предложението на 72-та члена на НС за провеждане на пленум. Нито председател, нито ИБ имат правомощия да откажат провеждането на наложителен от обстановката в страната пленум. Лични декларации, изявления и интервюта са необосновани от партийна гледна точка, въпреки че председателката тълкува уставното право като „провокация“.

Тъкмо си мислех за един голям плюс на анализа и тук авторът сменя посоката – вътрешнопартийните различия се дължат на борба за власт, постове и така безпринципно „уравновесява“ изразителите на двете противоположни тенденции за ръководство на партията.

Четири години „калинките“ в БСП доказаха на какво са способни, за да се стигне до идейна, организационна, кадрова и финансова криза в партията. Погрешната коалиционна политика, липсата на международна политика, неуспешният опит с „гражданската“ квота в изборите не отключват ценностната система на лявата партия – справедливост, солидарност, демократичност, колективизъм за приток на нови хора, идеи и успехи.

Времето е все по-оскъдно. Анализът трябва да продължи до видим резултат!