/Поглед.инфо/ Щаб (от немски – Stab) е основен орган за командване и контрол на войски (военни сили). Предназначението на щаба е да ръководи ежедневните (в мирно време) и бойни (по време на война) действия на войските. Като формирование във въоръжените сили на всички страни, щаб е налице от ниво батальон нагоре. Основна дейност на щаба е да осигурява дейността на съответния командир чрез постоянно осведомяване за позициите на противника, естеството на неговите действия, действителното състояние на подчинените войски и резултата от техните действия, както и подпомагането им при изпълнение на възложените им бойни задачи. Дейността на всеки щаб се осъществява по решения на командира на съответното подразделение от въоръжените сили, както и по заповедите на висшия щаб. („Щаб”: Военна енциклопедия в 8 тома, М. 2004 г., т. 8, стр. 457-460 – 543 /Учебник за военни университети/; „Щаб”: Военно-енциклопедичен речник, Голяма руска енциклопедия, М. 2001 г., т. 2, стр. 765-816).

С риск да досадим на потенциалния читател ще си позволим за целта на изложението да споменем накратко част от дългата история на установяването и развитието на щаба като формирование за командване и контрол на войски (въоръжени сили). В по-ранни исторически периоди до към 16 век, малкият брой на армиите на робовладелските и феодални държави и битките в ограничени пространства както те, така и цялото бойно поле са могли да бъдат наблюдавани от военния вожд. Поради това той не се нуждаел от специален команден и контролен орган. А военните ръководители са разполагали със служители, които да изпълняват спомагателни задачи като предаване на заповеди, водене на документация, осъществяване на разузнавателни и други задачи. С течение на времето броят на лицата, изпълняващи определени задължения, непрекъснато се увеличавал. Във връзка със създаването в много европейски страни на постоянни формирования от наемници и особено на редовни армии и флоти, увеличаването на броя на личния състав и техническото оборудване, развитието на организацията на войските и увеличаването на обхвата на военните операции, командването и контрола на войските (военните силите) значително се усложнявал. Това наложило създаването на специални органи за командване и контрол, които да изпълняват задачи по организиране на разузнаване, изучаване на противника и терена, подготовка на топографски карти, събиране и анализ на информация за ситуацията, изготвяне на различни изчисления и доклади, разработване на диспозиции, подготовка, подреждане на местоположението и въвеждане в бойни мисии на подчинените войски,и много други задачи.

През 16 и 17 в. в армиите на някои държави(ФранцияПрусияРуската империя и други), за да разрешат тези проблеми, се създали позициите на началници и служители на капитани. Впоследствие били въведени генералните длъжности на Quartermaster General. Тези ръководни органи били първообраз на Генералния щаб, който във водещите сили окончателно се формира през 18 и 19 в.

Необходимостта от щаб при организиране и координиране на действията на войските била потвърдена в дейностите на щаба на Великата армия на Наполеон, ръководен от маршал Луи Бертие. Напредъкът на военното изкуство и нарастващата сложност на командването и контрола над войските наложили създаването на щабове не само към висшето командване, но и на ниво формирования и военни части.

През 1716 г. с Военната хартаПетър Велики гарантирал организацията на полевия контрол за армията, която определяла състава на службата на четниците на полковедивизии и корпуси. Службите, заедно с институцията на адютанти станали основа за създаването на централа. Впоследствие протекъл процес на усъвършенстване на структурата на ръководните органи и обслужването на персонала. През 1763 г. службата на четниците била преименувана на Генерален щаб под ръководството на вицепрезидента на Военния колеж. През 1812-1815 г. в Руската империя били създадени Генералният щаб, щабовете на армии и корпуси. Към средата на 19 век се създали и централи в отделенията. Главният щаб се състоял от отдел за началници и дежурен генерален отдел (в отделните поделения – дежурен офицер), както и от служители, които ръководели различни служби. В хода на тази реформа била установена длъжността началник-щаб на армията (за щаба на корпуса – Главен калдмейстер, за щаба на дивизията – дивизионен началник) с посочване на техните права и задължения. От средата на 19 век всички щабове в руската императорска армия започнали да се ръководят от началници на щабовете. В руския императорски флот процесът на създаване на щабове се свързва със създаването в началото на 18 век на Управителния съвет на Адмиралтейството, който за разлика от предишните органи (Адмиралтейския орден и Адмиралтейската канцелария) се занимавал не само с изграждането на флота, но и с разработването на инструкции към флагманите на ескадрите и отрядите, както и с военни операции. През 1821 г. в Адмиралтейския колеж е създадена Службата на началника на морския отдел. През 1828 г. в Министерството на военноморските дела е създаден Военноморският щаб, който от 1831 г. е преименуван на Главен военноморски щаб. През същата 1831 г. са създадени щабовете на Балтийския и Черноморския флоти, Каспийската флотилия, военните пристанища, дивизиите и бригадите на корабите. В края на 19 век се появява маршируващ (флагмански) щаб под командването на ескадри (отряди) от кораби. Съставът на такъв щаб начело с началника на щаба (капитан на знамето) включвал и различни специалисти: навигатор, артилерий, миньор и други.

С по-нататъшното увеличаване на броя в състава на армиите и усложняването на условията за подготовка и провеждане на военни действия ролята на генералните щабове като основен орган за командване на въоръжените сили се увеличавала. В тази връзка – и повишените изисквания към служителите, назначавани да служат в генералните щабове. За да подготвят офицерите за служба в Генералните щабове, в редица западноевропейски държави в началото на 19 век се появяват специални военни училища. Едно от тях е Военната академия, създадена в Руската империя през 1832 г., по-късно преименувана на Николаевската военна академия на Генералния щаб . Така се е образувала определена организация на централите през 19 век. По-нататъшното увеличаване броя на въоръжените сили, подобряването на въоръжението, увеличаването на обхвата на военните операции и въвеждането на нова форма на военни операции, като едновременни операции, разширява и усложнява функциите на щаба за командване и контрол на войските (силите). Щабовете започват да участват повече в изучаването на бойната и оперативната обстановка, в разработването на планове и изчисления за организиране на военни операции на войските, в решаването на въпроси за тяхното снабдяване, наблюдение изпълнението на бойните задачи и пр. Като част от щаба присъствието на специалисти от различни клонове на армията (военните сили) и служби е задължително. В края на 19 век във въоръжените сили на много държави централите се превръщат в органи за управление с постоянен щат и определени права и задължения на длъжностните лица. През 19 и началото на 20 век въпросите за организирането на щабната служба се обсъждат подробно в съчиненията на водещи военни теоретици от онази епоха, като Карл Фон Клаузевиц  (За войната), Антоан-Анри Джомини („Есета за военното изкуство), Хелмут фон Молтке-старши („Военни уроци"), Хайнрих Лир ("Стратегия /театрална тактика/”), Фердинанд Фоч ("За провеждането на война"), Николай Михневич ("Стратегия") и др. Тези творби повлияли на развитието на стила и методите на работа на военослужещите. По време на Първата световна война в Руската императорска армия са създадени щабове на фронтовете. В армиите на Австро-УнгарияГерманияВеликобритания и Франция – щабове на армейски групи.

Споменатия бегъл преглед от историята на създаването на щаба ни показва, че по своята същност той е формирование непосредствено свързано с военните сили на една държава. А така също, че се касае за структура, за участниците в каквато поради самото естество на неговото предназначение, цел и задачи, е необходима специална подготовка и комплекс от знания като компетентност, а не само офицерско звание, та дори и чин генерал. Независимо и от заемана от такъв гражданска длъжност министър-председател, началник на военно-медицинска академия и др. под. Да не говорим, че Република България разполага с въоръжени сили А така също и с върховен главнокомандващ на същите съгл. чл. 100, ал. 1 от Конституцията, както в мирно така и във военно време съобразно чл. 18 от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). Който в съответствие с ал. 2 на чл. 100 от Конституцията и чл. 19, т. т. 1 и 4 от ЗОВС утвърждава стратегическите планове за действие, назначава и удостоява с висши военни звания офицери и висшия команден състав на въоръжените сили. С оглед военния характер на такъв тип формирования, във връзка с командването за щабове се говори в чл. чл. 60б, 60в и 77, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от специалния ЗОВС. Съобразно структурата на въоръжените сили съгл. чл. 83 от ЗОВС те са под прякото началство на Началника на отбраната, който се назначава от президента, непосредствено подчинен на министъра на отбраната и на президента при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Съответно Началникът на отбраната осъществява правомощията си непосредствено или чрез командващия на Съвместното командване, и/или чрез командирите на видовете въоръжени сили и командира на Съвместното командване на специалните операции в съответствие с Конституцията, законите, уставите на въоръжените сили и заповедите на министъра на отбраната. А при извънредно положение министърът на отбраната осъществява своите правомощия съгл. чл. 26, т. 31 и чл. 56 от ЗОВС, вкл. съобразно реда, определен в Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).

Както Конституцията, така и регламентацията на ЗОВС не съдържат разпоредби в каквито и да е случаи, които да оправомощават министър-председателя еднолично със заповеди да създава формирования от типа на щаб. Компетенциите и правомощията, доколкото и каквито са предоставени както от ЗОВС, така и със ЗЗБ се отнасят за Министерския съвет, осъществяването на които се извършва с решение от същия като колективен орган. Ако Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната, създаването със Заповед № Р-37/26.02.2020 г. и функционирането на т. нар. Национален оперативен щаб е противоконституционно и незаконосъобразно. Отделен е въпросът за компетентността на всички формално и неформално участващи в такъв не само според образователна, научна и професионална квалификация в съответна област, а и с оглед необходимата за дейност на формирование от типа щаб, доколкото както се разбира от изявленията на брифингите, който единствен взима крайните решения на практика е негов началник. И командващ, без значение кого или кои. Това определя реакцията на гражданското общество, което разполага с достатъчни възможности да се информира и без въпросния щаб не само относно т. нар. коронавирус, респ. да формира своето поведение и мерки за самозащита.

Известен е изразът „Целта оправдава средствата”, неоснователно приписван от мнозина на Николо Макиавели поради непознаване на действителното съдържание на неговото творчество. Независимо от това, наистина ли винаги краят оправдава средствата? Правните норми не са само правила с юридическа стойност, а в тях са закодирани и определени морални ценности. Спазването на едни или други правила единствено от страх пред евентуални санкции не ни прави добри граждани. А нарушаването на едните и пренебрегването на другите, каквито и да са резултатите, дори и полезни, не допринася за уважение на онзи, който не се съобразява с тях. С особена сила това важи за всички ония, на които повече или по-малко са гласували доверие да изпълняват от тяхно име властнически функции в интерес не само на самите тях, а и на цялото общество.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели