/Поглед.инфо/ „Да управляваш означава не да властваш, а да изпълняваш отговорности.”
(Посидоний)
В предишна статия във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) споменахме освен за качеството на резултата от законотворческите изяви на т. нар. Народно събрание, така също за противоконституционното изземване на законодателни функции от страна на изпълнителната власт. Присъединявайки се изцяло към заявеното от адв. Мария Шаркова, изразено в публикацията: https://frognews.bg/novini/adv-mariia-sharkova-5000-visoka-globa-neia-niama-sadeben-kontrol.html, по повод мерките и действията на държавната администрация, не само в лицето на министъра на здравеопазването, по прилагането както на ЗМДВИП, така също на Закона за здравето (ЗЗ) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тук намираме за наложително да споделим следното:
Както писахме преди, със ЗМДНИП на министъра на здравеопазването е предоставено еднолично не как да е, а със заповеди да определя мерки, които според него и по негова или на назначен от министър-председателя Национален оперативен щаб преценка са необходими в извънредната ситуация във връзка със заплахата от COVID-19. А чрез такива мерки се предприема освен масово санкциониране на гражданите с налагане на глоби по 5000 лв. за това, че са си позволили да упражняват конституционното си право за свободно придвижване не къде да е, а из паркове и пешеходни зони, каквито ги грозят за неизпълнение на налагани от министъра всякакви ограничителни мерки, вкл. ако не тръгнат маскирани,. Не би било излишно по този повод да се анализира, макар отчасти действащото законодателство, при което министърът върши каквото върши. Както и съобразно него за основанията на споменатите действия за санкциониране на гражданите.
ЗМДВИП е обнародван въз основа на Указ № 71 от 23.03.2020 г. в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г. А Законът за изменение и допълнение на ЗЗ (ЗИДЗЗ) във връзка с Решението на Народното събрание от 13 март 2020 г. за обявяване на извънредно положение, въз основа на Указ № 59 от 14.03.2020 г. в ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г. В споменатата предишна публикация относно заповедите на министъра на здравеопазването изтъкнахме, че за издаването на такива той е оправомощен от ЗМДВИП с чл. 2 от същия, според който: „Министърът на здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон.”. А освен че конкретизирани от самия него въвежданите от министъра мерки не са, в т. ч. поради обективна невъзможност a priori да биха могли да бъдат предмет на който и да е закон, така също застъпихме становище, че издадените преди влизане в сила на ЗМДВИП заповеди от министъра формално от юридическа гледна точка не могат да имат и нямат сила и действие на общ административен акт по см. на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс. Независимо от това и доколкото след влизане в сила на ЗМДВИП в издадената Заповед № РД-01-167 от 30.03.2020 г. за допълнение на Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-153 от 25.03.2020 г., а в последната от които също не се споменава въобще за наложената със заповедта от 20.03.2020 г. ограничителна мярка, според която: „Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места”, множество граждани бяха санкционирани с глоба от 5000 лв. Проста сметка показва, че при санкционирани по такава причина напр. на 100 граждани, това прави 500 000 лв., респ. при 1000 – 5 000 000, при 10000 – 50 000 000 и т. н. Като оставим настрана въпроса дали не се касае за един от способите на правителството за набиране на средства, без значение как и за какво ще ги употребява, не би било по-маловажно, ако не да се запитаме да се усъмним дали и доколко такъв подход е правомерен като законосъобразен. И ако не най-обикновен рекет, та дори и само с благоприлична като най-елементарна шмекерия цел за формално отчитане като някакви цифри в приходната част на бюджета. Без значение дали реално ще ги събере или не. Но пък срещу тях би могло да прави разходи – за какво е отделен въпрос. Тъй като, както се отбеляза, цитираната заповед на министъра № РД-01-143 от 20.03.2020 г., в която става дума за преустановяване на посещения в паркове, градски градини и пр. е от преди оправомощаването му със ЗМДВИП, т. е. от никой. Защото в която и да е от последващите за изменението и допълването й заповеди също не се споменава нищо по тая тема, която е предмет на т. 1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. Т. е. в тази част въпросната заповед, макар да е от министъра, като издадена преди влизане в сила на ЗМДВИП е от некомпетентен орган, тъй като тогава не е бил оправомощен съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК. Независимо от това в допълнение, доколкото като основание за издаване на Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. се сочи само чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, но не и чл. 73 от АПК, съгласно който са следващите от 25.03.2020 г. и от 30.03.2020 г., издаването на първата би трябвало да бъде в съответствие с разпоредбите на Глава пета от АПК. Следователно гражданите, на които са наложени глоби по 5000 лв., са санкционирани неправомерно, тъй като не е налице като юридическо основание забрана от нормативен характер, за въвеждането по административен ред на каквато да е била спазена процедурата вкл. да са били уведомени съобразно правилата на АПК, която да са нарушили.
Колкото до последната Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г. (за допълване на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г. и Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г.), създаваща нова т. 9, според която: „Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице”, преди всичко следва да отбележим, че същата е в противоречие със Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето (ЗОНОПСЛ), който не е отменен със ЗМДВИП и е в сила. Според чл. 2 от ЗОНОПСЛ: (1) На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето. (2) Публично място по смисъла на ал. 1 е всяко обществено достъпно място на територията на Република България.”. А съгласно ал. 1 на чл. 4 от същия, маски или други подобни елементи са, каквито не само скриват напълно, но и такива, които прикриват частично лицето, като според ал. 2 за частично се смята, когато са закрити устата, носът или очите. Според т. 3 на чл. 3 от ЗОНОПСЛ разпоредбата на чл. 2, ал. 1 не се прилага, „когато със закон е установено друго”. Но едва ли някой би тръгнал да спори, че каквато и да е заповед на който и да е министър, та дори и на министър-председателя, не е закон. Не бива по тоя повод да се изпускат от внимание и санкциите, които предвижда чл. 6 от цитирания ЗОНОПСЛ, доколкото същият не е отменен. При това положение, ако се изпълнява заповедта на министъра на здравеопазването, какво и как ще правят органите на МВР, на които е възложен контролът по спазването на ЗОНОРСЛ, да му мисли и бере гайлето министърът на вътрешните работи. По-интересна с оглед предмета на настоящото изложение е б. „а” от т. 1 на чл. 3 от ЗОНОПСЛ, според която разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от същия не се прилага „по здравословни причини”. Темата заслужава да бъде разгледана не само поради това, че с обявяването на извънредно положение сякаш за цялата нация е в действие презумпцията, че е болна, но и затова, че от гледна точка на измененията в Закона за здравето, внесени със ЗМДВИП, доколкото с новосъздадения чл. 209а от последния българският законодател въвежда разпоредби, които от една страна приравняват всички граждани, които макар да не са от категорията на визираните в чл. 61 от ЗЗ, и за тях се прилагат еднакво ограничителни мерки по чл. 63, ал. 1 и 2 от същия закон. При това не само без за тях да е предвидена възможност за обжалване на така наложени мерки, а и по-тежки санкции при нарушение – освен глоба, евентуално и лишаване от свобода, отколкото за онези, от категорията на визираните в новосъздадената ал. 8 на чл. 63, за които се отнася също новосъзданеният чл. 215а от ЗЗ. Излиза така, като че ли законодателят е имал предвид не опазване на здравето на гражданите на Република България, а все едно дали са здрави стимулирането им да изберат, поне от финансова гледна точка, поемайки под натиска от заплахата както и където да ходят да бъдат глобявани като по-благоприятен риска да бъдат контактни, в какъвто случай дори да откажат извършването на изследване с цел установяване дали не са носители на заразна болест, да бъдат санкционирани само с глоба – от 50 до 500 лв., вместо 5000 лв. и недай боже лишаване от свобода. По-добре с маски, не само за да не се разхождат насам-натам и току-виж вземат да се сговарят за едно-друго, а и за да не бърборят много-много. И да гледат само по ТV какво им разправят всеки ден началникът на Щаба и отвреме-навреме министър-председателят и някой друг министър. А главният прокурор да дебне и умува дали някой, позволил си да тръгне навън от къщи където и да е из България без маска, не върши така и престъпление. Като оня „хулиган” от Ямбол, дето му додеяло затворен у дома си и взел, че не само изхвърлил телевизора си през прозореца, а и да агитира други да последват примера му като противодействие срещу мерките, налагани като противодействие срещу разпространението на някакъв вирус. Няма какво друго да дойде рано или късно, като се управлява не според Конституция и закони, а със заповеди на министър. Difficilis est ars regendi rem publicam!