На тази дата мнозина са така парализирани от страх, че дори не стават от леглото. Други отказват да летят със самолет, да пътуват въобще, трети отлагат покупката на жилище. Въпреки всичко много от хората по цялото земно кълбо продължават да вярват в този ден.

Денят Петък 13-ти е наричан още „черен петък“, от незапомнени времена досега продължава да предизвиква у много хора неясното усещане на първобитен страх. На тази дата мнозина са така парализирани от страх, че дори не стават от леглото. Други отказват да летят със самолет, да пътуват въобще, трети отлагат покупката на жилище. Въпреки всичко много от хората по цялото земно кълбо продължават да вярват в този ден. Страхът от числото 13 е силен и днес. Повече от 80 процента от небостъргачите нямат 13-и етаж. Много летища пропускат 13-ата писта. Немалко хотели са без 13-и етаж или 13-а стая. Във Формула 1 няма болид с номер 13. Улиците във Флоренция нямат номер 13. 12 и половина или 12 А звучи доста по-не стресиращо.

Мит, реалност или просто втълпения от разни хора, този ден съществува и се вярва в него. Изследователи все още търсят корените на суеверията за „черния петък“. Съществуват няколко хипотези: на злото и огъня Локи нахълтал неканен на празненството като 13-и гост и коварно убил със стрела от имел бога на радостта Балдер. Земята потънала в мрак и траур.

А в самата истина няма никакви катастрофи, фатални катаклизми, природни бедствия, има само голяма жажда за съкровища и власт на един френски крал, носещ името Филип Хубави. А първият фатален петък е на 13 октомври 1307 година. Но каква все пак е историята?

Благодарение на добре скалъпена секретна операция Филип Хубавия успява да състави дълъг списък от всевъзможни прегрешения на тамплиерите. Всички местни съдии във Франция получават от краля запечатани пликове, които да бъдат отворени едновременно в нощта срещу 13 октомври, петък, на 1307 г., когато да бъде изпълнена поставената вътре кралска заповед. Тя гласяла - да бъдат задържани по изгрев слънце, в петък – 13-и, всички тамплиери във Франция, храмовете им - секвестирани, а имуществото им - иззето. Заповедта е изпълнена. Арестувани са хиляди рицари с бели наметала.

Черният петък обаче се е оказал фатален и за самия Филип IV, тъй като не се сбъдва заветната му мечта да обсеби съкровището на тамплиерите. Според преданието, узнали чрез своето разузнаване какво ги очаква, рицарите натоварили богатството си на кораби и до ден днешен си остава загадка къде се намира то. Арестуваните са изправени пред инквизитора на Франция. Подложени на жестоки мъчения, почти в безсъзнание уж признават извършени от тях престъпления. Използвайки фалшифицираните показания, кралят започва да притиска папата да отлъчи Ордена от църквата. Първоначално обаче Климент V изпраща на Филип Хубавия гневно писмо с най-силни изрази на възмущение, с което настоява за освобождаването на тамплиерите. Климент V, който е под влиянието на френския крал, изпраща своя комисия в Париж, която да разпита задържаните тамплиери.

Дори и след скалъпването на нови доказателства за прегрешенията папата отново не се решава на крути мерки срещу целия Орден, изхождайки от тезата, че ако Майсторът и братята около него са страшно прегрешили, то това не означавало, че целият Орден е грешен. Освен това в болшинството европейски страни тогава също се провеждат процеси срещу тамплиерите, но в повечето от тях те са оправдани. Филип IV обаче не се отказва от саморазправата и осъжда много от арестантите на смърт, обвинявайки ги в конспирация и служене на Сатаната. На 12 март 1310 г. той изгаря живи 54 френски тамплиери. През 1312 г. папа Климент V най-после е принуден от френския монарх да издаде на 12 март була за закриването на Ордена.

Така датата, която стряска сърцата и умовете на много хора по света, е била фатална само за 54 рицари и то две годни и половина след 13 октомври 1307 година. Така че поводи за оптимизъм има и хората трябва спокойно да прекарат днешния ден. Без да отдават дребните всекидневни неудачи на някакви фатални обстоятелства. А повечето вяра в Бог само би ни карала с усмивка да гледаме на нещата.