/Поглед.инфо/ Борисов и министрите минават през криза на идентичността, сменяйки социалната си роля
"Мъж ли си, жена ли или хермафродит - звяр или риба?", пита Христо Ботев някогашните европейски големци в памфлета "Смешен плач" (бр. 2 на вестник "Дума на българските емигранти" от 25 юни 1871 г.). Да беше жив, че да пита същото българския премиер и министрите му, събиращи се на "Дондуков" №1, защото вече не се разбира какви хора ни управляват. Правителството е изпаднало в криза на идентичността и си търси социални роли (джендъри), с които да се хареса както на народа си, така и на европейските институции, но без да къса конците, дърпани от скритите му мандатоносители.
Най-сложно е положението на премиера Бойко Борисов. Той например пламенно защитава интересите на някаква кипърска офшорка с инвестиционни намерения в Пирин, но не знае кой е нейният собственик. По медии се сочи местно малоимотно лице, но то не идва в България да обясни защо иска да сече дървета в Пирин вместо в Кипър. Въпреки това е толкова свидно на премиера, че той прокара плановете му в последния си работен ден преди новогодишните празници, възправи се срещу масови протести и дори го защити пред Европейския парламент в Страсбург на 17 януари.
Що за абсурд - какъв е този премиер? Зелен е.
Така обясни самият той в залата, отговаряйки на съпредседателката на групата на зелените в ЕП Ска Келер (Германия):
"Специално искам да отговоря на "зелените", защото аз самият съм зелен човек, каза той. Спирал съм инфраструктурни проекти с години, за да може да се излюпят новите щъркелчета. Заради едно щъркелово гнездо. Карал съм министрите да пренасят лично блатни кокичета, за да не остане нито един стрък смачкан. Смачкан от валяк. Всичките ни европейски инфраструктурни проекти са с тунели за мечки, за вълци, за костенурки. Трасета сме променяли." А на пресконференция малко след това добави, че полага специални грижи и за "водния дърдавец". Щом се върна в София, заяви на министрите си: "По-зелено от нашето правителство няма", което означаваше "Бъдете като мен!".
Неговата грижовност край няма - първо обгрижва нечии фирмени интереси, без да се интересува чии са, а след това сън не го лови, докато не защити всяка жива твар в природата. Тази праведност може да се обясни само с негово
прераждане за изкупуване на стари грехове.
Вестник "Сега" му ги припомни без претенция за изчерпателност:
- В областта на околната среда има осем наказателни процедури срещу България. Три от тях са в областта на биоразнообразието, три са в областта на качеството на въздуха, една е свързана с отпадъците и една - с отпадъчните води;
- Правителството на Борисов заедно с Полша атакува регламента на ЕС за пределните нива на вредните емисии с цел да удължи живота на тецовете, работещи на въглища, въпреки че въздухът в България е сред най-замърсените в Европа;
- Нено Димов за малко да стане първият министър на околната среда, изключил територия от природен парк "Витоша" от самото му създаване през 1934 г. Министърът се сети за обществения интерес и отмени заповедта си, след като тя обиколи социалните мрежи. Територията все пак може да бъде изключена след нова проверка;
- Същият министър от правителството на Бойко Борисов бранеше в ЕК построените незаконно в защитена зона Калиакра голф игрища, вятърни генератори, къщи и хотели, които са изпълнени в нарушение на директивите за местообитанията и за птиците;
- Коалиционният партньор на Борисов "Обединени патриоти" се опитва през закона за посадъчния материал да направи на практика безсрочни разрешенията за строежи в земеделски земи със сменено предназначение, което означава още много бетон по морето;
- Третият кабинет "Борисов" се опита отново да гласува промените, от които се отказа под натиска на протестите през 2012 г. През закона за туризма бяха подготвени промени, които щяха да дадат безсрочно право на ползване за заварените ски писти, амнистия за всякакви ски влекове и лифтове, изградени незаконно и пр. Промените потънаха, след като бяха огласени от природозащитници;
- Почти едновременно с решението за нови строежи в Пирин Община Банско поиска да се разреши застрояване на нови 8 квартала. Окуражен от правителственото решение, и кметът на Царево поиска промяна на плана за Странджа - отново с цел разрешаване на строителството в природния парк. И двете общини се управляват от ГЕРБ.
Тук възниква въпрос за джендъра (социалната роля) на Борисов,
защото прави едно, а се обявява за обратен. Когато доказал се враг на околната среда се представя за "зелен", не може да бъде квалифициран по друг начин, освен като "зелен" джендър. В това си качество е логично да прави свободни интерпретации - например, че София е най-чистият град в Евросъюза. Ето още малко от неговата знаменита реч пред Европарламента миналата седмица: "София имаше безпрецедентна криза с боклука, когато станах кмет. Нямаше завод, нямаше преработка, нямаше нищо. Изхвърляше се в деретата в Суходол. Заехме се. Сега София е най-добре организираната, мисля, че след Цюрих (град в Швейцария, която не членува в ЕС) с изцяло компостиране, преработка, със завод за битови отпадъци, с депа - всичко, както пише в Европейската книга". Коя книга? - не е важно, защото чете много.
Сходна криза на идентичността се наблюдава при Борисов и в други аспекти. Той носи отговорност за 8 от 11 години членство на България в ЕС. През цялото време държавата е под специално наблюдение в ЕС заради корупция на високо равнище - т.е. на равнището, обитавано от него и министрите му. Логично е да се допусне, че
корупцията процъфтява, защото я търпи и прикрива
Той обаче се усеща в друг джендър - като враг на корупцията, способен да преброи последните й дни. Цитатът пак е от Страсбург: "Да отговоря на тези колеги, които поставиха въпроса за корупцията. Корупция има навсякъде, ние водим огромна битка. Аз съм избиран 10 или 11 пъти заедно с моята партия като победители в избори в България. И от опозиция сме тръгвали, и от нулата сме тръгвали. В същото време как, ако има такава корупция, ще има такъв ръст на икономиката - повече инвестиции и този растеж? Как ще ни избират хората все на първо място?... И аз ви гарантирам, че така, както сме се заели сега, (...) до 2-3 години ние ще се справим (с корупцията - бел. ред.). И ще се справим добре." Заел се бил, но миналата събота поиска от канцлера Ангела Меркел да му прати инструктори, които тепърва да го учат как да се бори с корупцията.
Вярно е, че корупцията не може да се измерва пряко, защото е скрита-покрита. Организацията "Прозрачност без граници" регистрира гражданското усещане за корупция и така класира държавите. В миналогодишната класация България падна на 75-о място сред 176 държави, като бе последна от страните в ЕС. Въпросът на Борисов е защо, след като имат такова силно усещане за корупцията, гражданите избират все него и партията му. Отговорът е само един - защото и предишните управляващи са били същата стока, а надеждата за поява на по-честни е умряла. Следващият въпрос - как е възможно при толкова корупция да има икономически растеж? - получава отговор чрез сходен въпрос: Как е възможно България да бъде все така най-бедна в ЕС при отчитания икономически растеж, освен ако трудът не е системно ограбван от свързаните с властта олигархични среди, които се грижат и за редовното й корумпиране?
Сменяйки джендъра си от параван на корупцията в борец срещу нея, Борисов прави
въртеливо движение,
каквото би могло да го представи също като защитник на свободата на словото, а не като неин душманин. България е в състояние на свободно падане в класациите на "Репортери без граници" по независимост на медиите, но Борисов така и не забеляза монополизацията на медийния пазар и замяната му със скрито одържавяване на печата. На него му е приятно, че над 90% от медиите леят проправителствена пропаганда, каквато изобилства в подобни измерения, например в Ердоганова Турция. Нищо чудно, че депутат от ДПС изпълнява ролята на корпулентен медиен бос. Неговият джендър също е загадка, защото би трябвало да е в опозиция като своята партия, но като издател се слива с властта. Загадъчното му съществуване в медийния свят съперничи само на мистерията на собственика на компанията "Юлен", закрилян от Борисов. Тяхната обща зелена кауза срещу защитниците на парка "Пирин" е белег за джендърската близост на тримата. При вглеждане може да се открие и друга.