/Поглед.инфо/ Без Рангел Вълчанов нашият български свят би бил по-сив, неартистичен, груб и нечувствителен. Той си отиде от нашия свят, но където и да е ще бъде винаги "немирната птица любов".

Мемоарните му книги "Всички ще умрем, а сега наздраве", "Ура! Най-после и онемях!" и "Хем съм сам, хем няма никой" издадени в последните три години ни откриха още един Рангел – че обожава киното, което всички знаем, че винаги влетява, защото той винаги летеше и ще продължи да лети не само във въображението на киното си, но и в полета на душата, на таланта, на смелостта, на самоиронията си и в това, което остави на българската култура и на приятелите си. Талантлив и несломим – просто Рангел, момчето от софийското село Кривина, всепризнатият български кинорежисьор на 20-ти век. Болестта отне гласа му, но не и словото му и отдадеността му до болка към киното.

Седнал на първия ред на Дома на киното на последната си премиера през април, тогава в очакване на "джобното издание" на "Немирната птица любов" и на последната си книга "Хем съм сам, хем няма никой" Рангел мълчеше и се усмихваше, седнал до дъщеря си актрисата Ани Вълчанова, а хората минаваха и се покланяха пред него или просто го целуваха в онази априлска вечер – обич, обич към киното, киното на Рангел Вълчанов.

Последен жив спомен за много от нас тогава, дали сме го усетили. Сигурна съм, не биха му харесали такива сантименти, защото до последно, не само като заложено в книгите му, той беше убеден в това неговото: "Наздраве на съдбата! Така съм по-спокоен. Каквото и да се случи, наздраве!" Иронизираше, самоиронизираше и в тази уж смешка от последната му книга, че ако Емир Кустурица оглави Балканска федерация тя ще се казва Обединени Емиратства, а ако е той ще e Обединени Немирства. Това е Рангел – немирната птица любов. Неговият приятел звукорежисьорът Джони Пенков, една от емблематичните фигури в българското кино го определя като агент на Господа. За колко хора на този свят може да се даде това определение и тук не става дума само за таланта на твореца Рангел Вълчанов, а за една истинска звезда, до която сме се докоснали и ако малко сме взели от тази негова неистова мощ на човек, може би ще направим и света ни по-духовен и осмислен.

В 35 минутния кратък и нов вариант на "Немирната птица любов" естественият декор на Киноцентъра е като едно сбогуване към киното, като едно предчувствие какво ще се случи, за което вече пише Рангел Вълчанов в книгите си. В това "джобно издание" Киноцентърът се срива, а лицата не само от миманса на забележителния оператор бай Димо Коларов, Николай Бинев, Тодор Колев и много други, които също отдавна ги няма болезнено се вплитат в думите на малката разказвачка "А когато аз порасна – вие ще сте мъртви! Чао." Няма го българското кино, а в неговия дом се нанесоха хора с чужди имена и лимузини. Няма ги и кучетата, но идват нови пак с чужди имена Шварценегер, Сталоун, де Ниро, ван Дам. При Рангел нямаше авторитети – има истина и истинско преживяване, но затова трябва да се прочетат книгите му, а още по-важно е да се гледат филмите му. Там сме всички ние с копнежите си, с любовите си, с илюзиите си, с балканската си грубост и иронията си до там, че да не смеем да покажем душата си или ако я покажем да й се надсмиваме.

Много са споровете кой е най-добрият му филм, но той и много от кинаджиите считат шедьовъра на неговия живот изповедалния "Лачените обувки на незнайния воин". С този изключително оригинален филм, наситен с Фелиниевски мотиви, Рангел Вълчанов доказва, че е майстор от световна величина. Но не е само той - дебютира с филма "На малкия остров" (1958), който и до днес си остава един от ненадминатите шедьоври в българското кино. Това е първият наш филм, който получава международно признание - от кинофестивалите в Прага (втора награда за режисура) и Мелбърн (почетен диплом). Отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан получава и "Слънцето и сянката" (1962). И още и още през годините.

Рангел се надсмя и над болестта и страданието си, "говореше" си със смъртта и иронизирайки и нея и себе си в болката, просто казваше "Наздраве!". Това, наистина е от Господ. А си е един шоп от Кривина, който ни правеше щастливи и ще продължава с филмите си, с книгите, с присъствието си, макар и отдалеч… като птица или /не/знаен войн.

Поклон!

--------------

Зелма Алмалех е главен редактор на агенция БГНЕС