/Поглед.инфо/ Целта на настоящата статия е да представи вижданията на Жан Виденов, председател на Българската социалистическа партия през 1991-1996 и министър-председател на България през 1995-1997 г. за икономическите реформи в страната в последното десетилетие на ХХ век. Виденов е основна политическа фигура на прехода от социализъм към капитализъм и като такъв той играе водеща роля в промените, настъпили в резултат от рухването на реалния социализъм през 1989-1990 година. Източниците, които ще ползвам, са разработки на Виденов от 1997 година, свързани с дейността му като ръководител на Министерския съвет, книгата „Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов“, издадена през 1998 г. .
Икономическата политика на правителството на Демократичната левица (25 януари 1995 – 12 февруари 1997) е изследвана от Искра Баева1, Илияна Марчева,експертите от Института за пазарна икономика2 и др. изследователи.
Идеите на Жан Виденов за икономическите реформи са представени в програмата за управление на Демократичната левица от май 1995 година. Макроикономическите задачи, които си поставя Министерският съвет, са свързани със създаване на условия за стабилен растеж на Брутния вътрешен продукт (БВП) със съвременни структурни характеристики; за съживяване на материалното производство, за структурно и технологично обновление на икономиката. Темпът на прираста на БВП през 1998 г. ще бъде около 5%. Основна правителствена задача е съдействието за изграждане основите на съвременна социална пазарна икономика, конкуриращи се на пазара и равнопоставени пред закона държавен и частен сектор. Структурата на смесената икономика в България ще се определя не от политиците, а от ефективността на съответните сектори в обстановка на лоялна конкуренция. Очаква се относителният дял на частния сектор в произведения БВП да достигне 60-65% през 1998 година. Правителството определя като особено важна задача намалението на инфлацията до около 15% годишно за 1998 г. и постигането на умерено положителни реални лихвени проценти. Условие за успешна икономическа политика ще е поддържането на относително стабилен реален валутен курс на лева, стимулиращ износа и стопанското оживление. В края на периода се очаква да започне обрат към относително вътрешно- и външноикономическо равновесие чрез действително намаление на дефицитите в бюджета и в платежния баланс. Българската икономика ще се подготвя за все по-голяма интеграция в обединения европейски пазар чрез структурно и технологично рационализиране на производството, повишение на производителността на труда и на ефективността на стопанската дейност, по-висока конкурентноспособност на износа и икономически рационална структура на стокообмена. Посочените цифри са преди всичко прогнозни ориентири, които правителството ще има като ориентир. Те са и количествен израз на намеренията на правителството, който държи сметка за тежкото наследство, за инерционните процеси в икономиката, за ограничените ресурси, за големите плащания по обслужване на външния дълг, за загубените традиционни пазари. При съществени смущения във вътрешната и външноикономическата среда са възможни негативни отклонения от тези ориентири. При по-благоприятни външноикономически условия, особено по износа и по обслужването на външния дълг, са възможни и по-добри резултати от горепосочените3.
По отношение на структурната политика, която правителството ще провежда се предвижда ускоряване на приватизацията; по-ефикасна вътрешна инвестиционна политика; по-активна политика за привличане на чуждестранни инвестиции; уточняване на приоритетите за развитие на отрасли, подотрасли и производства; рационализиране на други структурни характеристики на икономиката – производствени, експортни, импортни и т. н.
Главните критерии, въз основа на които правителството ще определя приоритетите за развитие на едни или други подотрасли и производства, ще бъдат: осигурена реализация на вътрешния и външния пазар; конкуретноспособност на международните пазари; по-висока добавена стойност; по-високо съдържание на труд, особено квалифициран; С оглед на това ще се настройват инструментите на паричната, бюджетната и външнотърговската политика. Правителството ще постига набелязаните приоритети само със средствата на пазарното регулиране.
Политиката на правителството в тази област ще насочва развитието на България към рационални икономически структури, съобразени със социалните и екологични измерения на прехода и спомагащи за ориентация в по-далечна перспектива към екологосъобразно социално пазарно стопанство.
Постепенното формиране на икономика със съвременни структурни характеристики предполага изпреварващо развитие на високотехнологичните отрасли с висока норма на добавена стойност. Правителството ще подпомага формирането на експортно-ориентиран модел на икономически растеж. Ще се създават благоприятни условия за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Структурната политика на България ще се осъществява в условията на действащо споразумение за асоцииране с Европейския съюз. Правителството си дава сметка, че съвременната структурна политика е възможна само в условията на постепенна интеграция в европейското икономическо пространство. Изпълнението на икономическата програма предполага подобряване на структурата на собствеността. Това ще бъде постигнато чрез ускоряване на приватизацията.
ПРИВАТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА
Приватизационната политика на правителството цели да се създаде силен мотивационен механизъм и жизнеспособни стопански субекти, действащи в конкурентна среда. На тази основа ще се ускорява икономическият растеж, ще се повишава ефективността на стопанската дейност и обществената съпричастност към нея. Приватизацията ще формира икономическа структура, съответстваща на ефективно функциониращите системи в развитите страни като предпоставка за интегриране на България в Обединения европейски пазар.
Приватизацията ще ускори развитието на капиталовия пазар, ще спомогне за увеличаване на бюджетните приходи и стабилизиране на финансовата система чрез решаване на проблема с фирмената задлъжнялост, намаляване на вътрешния и външния държавен дълг. Приватизацията ще стимулира приток на значими чуждестранни инвестиции, обезпечаващи технологична, продуктова и управленска иновация и достъп до нови пазари. Процесът на приватизация ще доведе до постепенно формиране на социална структура на българското гражданско общество със силна средна класа като алтернатива на социалния антагонизъм и поляризацията на обществото.
Касовата и масовата приватизация взаимно ще се допълват. Обектите за приватизация ще се предлагат с единен списък, върху чиято основа ще се формират конкертизиращите списъци на обекти за кръговете на масовата приватизация. При предлагането на обекти за приватизация ще се запазят рационалните икономически връзки между стопанските единици чрез формиране от пакети от активи на фирми, обвързани по технологичен или търговски признак; ще се предлагат общи пакети от активи на диверсифицирани конгломерати, състоящи се от предприятия от различни отрасли и сфери на дейност, в т. ч. и на банкови активи.
Правителството ще отдели особено внимание на масовата приватизация чрез инвестиционни бонове. Включените в тази програма предприятия за частична, цялостна или комбинирана приватизация ще имат общ размер на активите около 200 млрд. лева. Програмата за социалната масова приватизация ще осигурява възможност на правоимащите граждани да придобият собственост чрез инвестиционни бонове, в т. ч. и за предвиденото в закона преференциално участие.
Виденов разглежда приватизационните и инвестиционните фондове като инструмент на масовата приватизация, които могат да положат основата на първичния капиталов пазар в България, както и на инвестиционните дружества.
Според Виденов „касовата приватизация ще осигури значителен инвестиционен ресурс за страната“. Предприятията се приватизират чрез увеличаване на капитала. Така държавата запазва своите активи и правото да се разпорежда с тях и същевременно се извършва процес на раздържавяване.
За 1995-1998 г. се предвижда откриване на процедура по приватизация на над 2000 обекта. До сделка се очаква да достигнат около 1700 предприятия и обособени части. Със сключването на тези сделки ще бъдат приватизирани над 50% от държавните предприятия.
Правителството ще постави началото на приватизацията в банковата сфера. Чрез приватизацията на част от банковия капитал ще се улесни стабилизацията на финансовата и банковата система и ще се предотврати ново натоварване на държавния бюджет.
Приватизационната програма предвижда привличане на фирмените управляващи екипи за участие в приватизационния процес, за разгръщането и ускоряването на приватизацията. Правителството и неговият министър-председател отдават голямо значение на работническо-управленското изкупуване на предприятията. Този подход при прехвърлянето на собствеността осигурява ефективно управление на предприятията и създава условия за повишаване мотивацията на работещите в тях. Затова с предимство ще се осигуряват процедури за приватизация на предприятия, където работниците и управляващите декларират намерението си да ги изкупят. Приватизационната политика ще се осъществява в тясна връзка с инвестиционната и отрасловата структурна политика. Стремежът ще бъде обвързване на приватизационната политика с националните приоритети и дългосрочните цели на реформата.
В средносрочен план държавният сектор ще продължи да играе важна роля в българската икономика4.
Приватизационната политика на правителството е изпълнена много частично. Но много приватизационни сделки, подготвени от него са изпълнени от следващото правителство на Иван Костов5.
Относно макроикономическата политика на кабинета на Жан Виденов се предвижда „прагматично съчетание между пазарния автоматизъм и държавното регулиране. Без такова регулиране България не може да бъде изведена от кризата и насочена към икономически и социален прогрес.“ Тази линия се следва до отстъпването на властта от страна на левицата през февруари 1997 г. С други думи може да се говори за постоянно провеждана политика и изпълнение на правителствената програма. Това налага още по-настоятелно регулативната намеса на държавата в стопанската дейност, без да се допуска под никаква форма връщане към командно-административната икономическа система с присъщото й централно планиране. Между централното планиране и крайния монетаризъм има голяма зона на икономически разум и конструктивност. Правителството ще работи в тази зона.
Стопанската политика на правителството през четирите години на мандата му се характеризира като „регулативен пазарен преход“. През първите две години ударението се поставя върху макроикономическата стабилизация чрез пряко въздействие за съживяване на реалния сектор и за постигане на набелязаните по-горе социални и икономически цели. Използват се всички съставки на макроикономическата политика – парична, бюджетна, външнотърговска политика и политиката на доходите, при възможната най-добра съгласуваност между тях. През 1995 и 1996 г. макроикономическата политика все още има известни рестриктивни черти. През вторите две години макроикономическата политика придобива все по-ясно изразен експанзивен характер, за да създава условия за инфлационен или нискоинфлационен стабилен икономически растеж.
Като обявява пред обществото основните принципи на своята макроикономическа политика и най-важните правила за упражняване на стопанска дейност през следващите четири години, правителството се стреми да улесни стопанските субекти от държавния и частния сектор при формирането на техните собствени стратегии и планове и да покаже на българските граждани какво предстои, на какво може и на какво не може да се разчита през тези години. Правителството ще създава възможно най-добра макроикономическа среда за стопанска дейност. Конкретните решения и действия обаче ще се предприемат от стопанските субекти без пряка намеса и участие на държавата.
Целите и приоритетите на правителството ще се осъществяват с прагматични програми и с икономически инструменти. Паричната, валутната, бюджетната, подоходната и външнотърговската политика ще бъдат така настроени, че да обслужват постигането на набелязаните национални цели и интереси6. С програмата на правителството на Демократичната левица, в която са отразени и възгледите на министър-председателя относно икономическите реформи се цели по-голяма ефективност при развитието на икономиката, преодоляване на кризисните тенденции, характерни за предишните години. Не става ясно обаче какво се има предвид под „експанзивен характер на макроикономическата политика“.
Виденов привежда данни за икономическото развитие на страната през 1989-1993 г., от които е видно, че „брутният вътрешен продукт намалява с повече от 30%, безработицата се увеличава рязко и в определени години достига до 20% от трудоспособното население. Голяма част от причините за това са от външен характер – разпадането на СИВ, войната в Залива (между САЩ и Ирак – В. М.), ембарговите ограничения срещу съседни страни и страни, които са наши традиционни и сериозни търговски партньори. Но за жестоката рецесия, закъснялото възстановяване и повторното развихряне на кризата допринасят също така политическата нестабилност, непоследователното прилагане на реформите, залитането от крайност в крайност в осъществяването на макроикономическата политика.“7 Именно непоследователността при прилагане на икономическите реформи обуславя и техния неуспех в началото на 90-те години на миналия век. Друг основен фактор за стопанските затруднения на България в тези години е наложеният от Андрей Луканов мораториум върху изплащането на външният дълг, предизвикал финансовата изолация на страната през 1990-1994 г. до сключването на споразумение за изплащането на външните задължения от кабинета на проф. Любен Беров, управлявал от 30 декември 1992 до 17 октомври 1994 г.
Освен това „през 1991 г. е осъществена шокова либерализация на цените, търговията, банковото дело, валутния режим. Създават се огромен брой частни фирми. Започва подготовката за реституция и приватизация. Бюджетният дефицит и инфлацията, макар и трудно, са запазени под контрол.“ Така Ж. Виденов дава в известна степен положителна оценка за икономическата политика на правителството на Димитър Попов по отношение на резултатите от извършените реформи. От друга страна „…по-нататъшното развитие бе бавно и хаотично. Периоди на крайно рестриктивна макроикономическа политика се редуваха с периоди на разхлабване на ограниченията. Това предизвиква почти непрекъсната висока инфлация и непредсказуеми шокови моменти на девалвация и в крайна сметка подкопава общественото доверие към управлението на националното стопанство. Едва през 1994 г. – пет години след началото на реформите, се очертава известна тенденция към растеж, към намаляване на безработицата, ограничаване на инфлацията и увеличаване на валутния резерв. Запазиха се обаче заплахите, които произтичат от вродената нестабилност на българската банкова система. Появиха се и нови, свързани с подновяването на плащанията по външния дълг.“8 Липсата на ясна посока при осъществяване на икономическия преход в България през периода 1990-1997 г. обуславя икономическите и финансовите трудности, които съпътстват страната. Положителните тенденции, характерни за 1994 година, се запазват и през 1995 г., но негативните явления в банковата система, в развитието на държавните индустриални предприятия закономерно водят до остра социална, икономическа, а оттук и политическа криза през втората половина на 1996 и началото на 1997 година, което е предпоставка за подготовка и въвеждане на паричния съвет (валутния борд). Препоръката за промяна на функционирането на българската финансова система идва от страна на Международния валутен фонд, изразена по време на мисията на представителя му Майкъл Деплер през ноември 1996 г. Поради това, че няма консенсус в управляващата Социалистическа партия относно въвеждането на паричния съвет, въпреки усилията на премиера Виденов и поради несъгласието на опозиционните политически сили, представени в 37 Народно събрание финансовите, икономическите и социалните проблеми допълнително се задълбочават. Фактор за това е и подадената от Виденов оставка като председател на БСП и министър-председател на 42 извънреден конгрес на БСП през 1996 г. В тези условия се стига до хиперинфлация, която е овладяна едва след отказа на социалистите да съставят второ правителство на 4 февруари 1997 г. и след като президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство (12 февруари 1997) – в периода март-май 1997 г.
Според икономистите от Института за пазарна икономика „стопанските реформи на практика бяха спрени след 1994 г. от правителството на Жан Виденов…Неговата политика бе опит за повторно въвеждане в модифицирана форма на централно планиране. Делът на контролираните от правителството цени нарасна от 18,9% през 1994 г. до 49,5% през 1995 г. и до 52,4% през 1996 г…Комбинацията от контролирани цени на произведената продукция и световните цени на ресурсите, влагани в това производство, доведе до влошаване на финансовото състояние на все още държавните предприятия, чийто производствен процес се основаваше на внос на ресурси. Нарасна значително и подкрепата за губещите предприятия“9. По-скоро може да се твърди, че правителството на левицата се опитва да прилага едновременно механизми на плановата и пазарната икономика, което се оказва рисковано в условията на декапитализация на държавните предприятия, уязвимост на банковите институции, създадени през 1990-1995 г. и изплащане на значителни суми от външния държавен дълг.
Специалистите от този институт определят като „социалноориентирана“ масовата приватизация, осъществена от лявото правителство на Виденов. В обществото има неудовлетворение от резултатите от това раздържавяване, които се разминават с прокламираното от социалистите смекчаване на социалните сътресения при трансформацията от планова към пазарна икономика.
Жан Виденов изразява своето мнение относно последиците от въвеждането на валутния борд на 1 юли 1997 г.:
Според него „Паричният съвет няма достатъчно добри шансове за успех в България като средство за финансова стабилизация чрез структурна реформа в чиста пазарна среда. Голяма е опасността поради посочените рискове той да деградира до чисто монетарен механизъм, обслужващ единствено изплащането на външния дълг и действащ на практика като спирачка на икономическото развитие.
Паричният съвет лесно може да бъде обществено дискредитиран, поради склонността на управляващите от СДС да го използват като параван и алиби за идеологически мотивирания си удар срещу основни елементи на демократичната, социална и правова държава и за бягството си от отговорностите на властта.
Паричният съвет ще предизвика големи социални, политически и морални спорове още при приемането на бюджета за 1998 година. Така през 1998 г. голямото социално недоволство ще се сблъска с привидна финансова и политическа стабилност.“10
Трябва да се отбележи, че основната теза на бившия министър-председател относно последиците от въвеждането на паричния съвет е свързана с желанието на управляващите от Обединените демократични сили (1997 – 2001) да търсят по-лесен начин за финансова стабилизация на България, без да отчитат проблемите в икономиката и особено в социалната сфера. Неизбежните политически, социални и морални спорове, за които пише Виденов, не пречат прилагането на принципите на валутния съвет да продължи. Освен това през 1998 г. е сключено ново споразумение между Република България и Международния валутен фонд.
Вижданията на Жан Виденов за икономическите реформи в България през 90-те години на ХХ век се променят в зависимост от конкретните политически и икономически условия в страната, от политическата позиция, която той заема, бидейки министър-председател (януари 1995 – февруари 1997) или политик от Българската социалистическа партия извън парламента, както е през 1997 година.
Бележки:
1 Баева, И., Калинова, Е. Българските преходи 1939-2010. С., Парадигма, 2010.
2 Христова, А., Сланчев, В., Станчев, Кр., Димитров, М. Анатомия на прехода. Стопанската политика на България от 1989 до 2004, С., Ciela, 2004.
3 Пирински, Г. Програмно развитие на БСП. Сборник документи. С., 2008, с. 712-713.
4 Пак там, с. 716-718.
5 Parliament.bg – последен достъп на 8 ноември 2018 г.
6 Пак там, с. 720-722.
7 Виденов, Ж. За България, за Българската социалистическа партия, С., юли 1997, с. 48.
8 Пак там, с. 49.
9 Анатомия на прехода, с. 57-58.
10 Пак там, с. 100.
* Изказвам благодарност на Българската академия на науките за отпуснатите средства по програмата за младите учени и докторанти 2017 г.