/Поглед.инфо/ Вчера следобед Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент проведе публично изслушване за финансовите инструменти при политиката на сближаване в периода 2007-2013 г. Докладчик по темата е евродепутатът Георги Пирински от Групата на социалистите и демократите.
В протеклата три часа и половина дискусия взеха участие представители на Европейската комисия, Европейската сметна палата, Европейската инвестиционна банка, Европейският инвестиционен фонд, на регионални власти в държавите членки, на бизнес асоциации и крайни бенефициенти на финансови инструменти. На изслушването присъстваха студенти и преподаватели от Университета за национално и световно стопанство, които бяха в Европейския парламент в Брюксел по покана на Георги Пирински.
Докладчикът Пирински постави акцент върху необходимостта от отчетност на финансовите инструменти, използвани при политиката на сближаване, а и във връзка със задействането на Европейския фонд за стратегически инвестиции. Той отбеляза, че Комисията по бюджетен контрол има своята роля за наблюдаване на тези инструменти и работата й в това отношение трябва да продължи.
В изказванията най-общо бе отбелязано, че макар през предишния програмен период 2007-2013 г. да са установени редица проблеми и предизвикателства, за периода 2014-2020 г. са въведени по-ясни правила за финансовите инструменти и от страна на европейските институции има все по-широко съдействие и подкрепа за тяхното приложение. Изразени бяха обаче противоречиви оценки за ефикасността на финансовите инструменти. Резултатите от тях през миналия период при политиката за развитие на селските райони са дори по-скоро разочароващи, въпреки че малко държави са използвали такива инструменти при тази политика. От друга страна, представителите на Европейския инвестиционен фонд посочиха България като успешен пример за подкрепа на малки и средни предприятия чрез финансовия инструмент ДЖЕРЕМИ за политика на сближаване в периода 2007-2013 г.
В заключение Пирински подчерта, че финансовите инструменти не са самоцел, а средство за провеждане на политиката за икономическо, социално и териториално сближаване. От тази гледна точка преценката за тях, според българския евродепутат, се свежда до въпроса дали осигуряват допълнителен инвестиционен ресурс от частния сектор и дали такъв ресурс допринася в по-голяма степен за успеха на тази политика. Той изтъкна също така, че основното предизвикателство е да се постигне баланс между публичните и частните интереси и затова са необходими по-нататъшни целенасочени и постоянни усилия.
