/Поглед.инфо/ Специални мерки за сигурността на сухопътните граници на ЕС във връзка с миграционния натиск поиска зам.-председателката на комисията по вътрешна сигурност на Европейския парламент Илияна Йотова на международната конференция в Рим, организирана от Агенцията за защита на човешките права.
Политиката в областта на миграцията се превръща в четвъртата по важност в Европа, след финансовата, икономическата и социалната, но определено влияе върху всички тях - подчерта българската евродепутатка и добави, че бежанският натиск на границата между България и Турция изисква специални операции, подобно на тези за Средиземно море.
Вниманието на европейските институции и на държавите -членки сега е насочено към ситуацията в Средиземно море, но не по-малки са проблемите за страни като България, Гърция, Кипър, в които влязоха огромен брой бежанци, най-вече от Сирия. Посрещането, настаняването и обработката на документите, борбата с каналджийството изискват огромни усилия, които могат да бъдат успешни само ако се решават съвместно с европейските служби за сигурност и с помощта на останалите страни. Представяйки позицията на Европейския парламент, Илияна Йотова посочи и някои от недостатъците на приетите през миналата година закони за миграцията и убежищата, както и т.нар. Дъблинско споразумение за представяне на убежища.
Според нея те не гарантират принципа на солидарност между държавите в ЕС и са необходими допълнителни усилия и допълнително финансиране за страните по външните граници, за да се справят с емигрантските потоци.
Обсъжда се идеята за създаване на съвместни гранични патрули, както по море, така и на сухопътните граници, за да се пресече нелегалното влизане в страните от ЕС и трафика на хора.
Европейският парламент настоява за нов законодателен механизъм за репатриране, още повече че в одобрения вече Фонд за миграция и интеграция се предвижда финансиране за всеки, който подлежи на международна закрила и тези средства могат да се усвояват от държавите-членки. Системата Дъблин ощетява страните от външните граници на ЕС като създава предпоставки за концентрация на емигранти и на хора, търсещи убежище именно в тях. остават нерешени и въпросите, свързани със събирането на разделени семейства, както и гаранции за сигурността на непълнолетни и малки деца, останали без родители и близки. ЕП настоява и за спешното актуализиране на приетата през 2012 година програма за настаняване, като още по-добре се отчетат възможностите на отделните страни, да се облекчат тези, които първи приемат бежанците. Евродепутатите успяха да извоюват 20% от фонда за миграция да отиват за интеграция на емигранти от трети страни.
Комисията по вътрешна сигурност отправи парламентарен въпрос към ЕК за конкретните мерки, които ще бъдат предприети оттук нататък за справяне с емигрантската криза. Дискусията ще се състои на следващата парламентарна сесия в Страсбург, на която ще бъде направен анализ и на двете спасителни операции - Маре Нострум и Тритон, осъществени на европейско ниво. Очаква се и новият комисар по миграция Димитрис Аврамопулос да представи вижданията си за легалните пътища за миграция и интеграция на бежанците.
