Има доказателства, че проливането на сълзи намалява алергиите и дори болките при ревматоиден артрит
Американски учени от университета в Индиана открили, че спортистите, които не сдържат сълзите си след загуба на състезание, се изявяват по-добре в останалата част от кариерата си.
Те твърдят, че липсата на задръжки е признак за по-високо самочувствие.
Това не е единствената полза от плача. Има доказателства, че проливането на сълзи намалява алергиите и дори болките при ревматоиден артрит.
Има данни, че плачът помага за регулирането на имунната система. През 2006 г. учени поставили на кожата на 60 пациенти с екзема и алергия латексова лепенка за измерване на реакциите им и им прожектирали емоционален филм. За разлика от хората, които не проронили и сълза, лепенката на тези, които плакали по време на филма, показала по-слаба реакция на кожата. Оказало се също, че кожата им има по-ниски възпалителни маркери, наречени имуноглобулини, които се увеличават в областта на алергичната реакция.
Същевременно, японски учени изследвали пациенти с автоимунното заболяване ревматоиден артрит и открили, че тези, които се разплакват по-лесно, изпитват по-малко болки и симптомите на болестта им намаляват в сравнение с хората, които задържат сълзите си.
Кръвните тестове показват, че веднага след плача нивото на естествено появяващите се имунни вещества, които обикновено утежняват страданието им, се понижава и болните овладяват състоянието си по-добре през следващата година. Много специалисти смятат, че сълзите действат като един вид освобождаваща клапа, помагат на организма да
попречи на натрупването на вредни стресови хормони.
Плачът се съпровожда от активиране на парасимпатичната нервна система, която успокоява организма след стресиращо събитие и понижава пулса. Някои изследвания показват, че при разплакване се повишават стойностите на хормона окситоцин, който спира отделянето на стресовия хормон кортизол.
Общо взето жените плачат повече от мъжете, но при критични събития, като тежка загуба, и двата пола плачат еднакво. Холандският проф. Вингерхьотс се позовава на изследвания, които показват, че мъжете са по-склонни да се разплачат при радостни събития, а жените при тъжни, и това се обуславя от хормоните. Главният хормон на плача е пролактин. Неговото ниво се покачва преди и по време на разплакването.
Мненията на учените са разделени на две по въпроса за неговата роля. Някои смятат, че пролактинът увеличава чувството за съпричастие. Интересно е, че пролактинът се повишава и през бременността и остава висок няколко седмици след раждането. Други твърдят, че той повишава чувството за безпомощност. Според проф. Вингерхьотс, мъжките хормони могат да спрат сълзите.
Последните изследвания показват, че тестостеронът помага на мъжете да се въздържат от сълзи, но с остаряването този хормон намалява и по тази причина старите мъже плачат по-лесно. Проф.Винтерхьотс посочва 2-те личностни особености, които определят склонността към по-лесно или по-трудно избухване в плач – съчувствието и невротизмът. Колкото по-невротични са хората, толкова са по-съпричастни към чувствата на околните и по-склонни да се разплачат.
Aлкохолът прави хората по-плачливи, защото повишава нивото на пролактина. Същият ефект има и недоспиването, защото нарушава лимбичната система, мозъчната област, която контролира емоциите.
При нормални условия този контрол се осъществява от предната част на мозъка, но загубата на сън го понижава и тогава се плаче по-лесно.
Нарушения в лимбичната система и предната част на мозъка могат да карат хората да избухват сълзи, защото те са загубили контрол над емоциите си. Този симптом се нарича патологичен плач и се проявява при пациенти, които са прекарали инсулт или мозъчна травма, или страдат от паркинсон, алцхаймер и множествена склероза.
В някои от случаите се смята, че това се дължи на увреждането на важни структури в предната част на мозъка, но изследванията за уточняване на причините продължават с надеждата, че ще се намери начин за лечение. Плачът различава хората от животните, но науката все още не е уточнила предназначението му.