Вячеслав Тихонов участва в незабравимия сериал "Седемнадест мига от пролетта".
Вячеслав Тихонов, който по-старото поколение неизменно свърза с обаятелния разузнавач Ото Щирлиц от телевизионния сериал "Седемнадест мига от пролетта" си отиде от този свят. Тихонов е роден на 8 февруари 1928 г. в град Павловский Посад, Московска област. Актьорският му дебют е като студент с ролята на Владимир Осмухин във филма „Млада гвардия" (реж. Сергей Герасимов). През 1957 г. настъпва дългоочакваният прелом с изпълнението на ролята на тракториста Матвей Морозов от филма на Станислав Ростоцки "Делото беше в Пенков". Тихонов прави огромно впечатление с умението си да придаде на своя герой ново, непознато за тогавашното кино качество - тих и почти незабележим романтизъм, който контрастира с напълно обикновената, дори донякъде подтискаща среда.Още тогава зрителите усещат особеното в Тихоновския герой. Те разбират, че той съвсем не е такъв, какъвто изглежда на пръв поглед: а е много по-интересен, по-умен и по-сложен, от разпространето дотогава клише на "обикновения съветски човек".
Така Вячеслав Василевич намира своето актьорско амплоа, благодарение на работата с Ростоцки, под чиято режисура ще се снима с успех и в други филми като "Ще доживеем до понеделник", 1969, "Белият Бим Черното ухо", 1977 и др. А следващият филм "Извънредно произшествие" (1958, реж. Виктор Ивченко) допринася да се прослави из целия Съветски съюз. Неслучайно този филм е шампион по посещаемост в огромната страна за 1959 г. После се зареждат участията на Тихонов в известни ленти, като "Жажда" (1959), "Мичман Панин" (1960), "Два живота" (1961), "Оптимистична трагедия" (1963) и др.
През втората половина на 60-те години на миналия век той прави огромна крачка напред с незабравимото си превъплъщение в ролята на Андрей Болконски от великата епопея на Сергей Бондарчук "Война и мир" (1965-1967). Нови и малко неочаквани краски, например самоиронията добавя към своята палитра Тихонов с участието си в работите на Сергей Соловьов "Семейно щастие" (1969) и "Егор Буличов и другите" (1971).
В началото на 70-те години Тихонов изиграва звездната роля на живота си - тази на Исаев-Щирлиц от телевизионния сериал "17 мига от пролетта" (1973, реж. Татяна Лиознова). Вячеслав Тиохонов многократно се превъплъщава с огромен успех и в герои от Великата Отечествена война на Съветския съюз с хитлеристките окупатори. Най-значимите образи на тази тема са във филмите "Фронт без флангове" (1974), "Фронт зад линията на фронта" (1977), "Фронт в тила на врага" (1981) и особено "Те се сражаваха за Родината" (1975, реж. С.Ф. Бондарчук). Последните ярки роли на Тихонов в киното са в "Европейска история" (1984), "Бесове" (1992), "Изпепелени от слънцето" (1994) и др.
Вячеслав Василевич е женен за Тамара Ивановна, от която има дъщеря и син, които също са актьори. Миналата есен той преживя тежък инфаркт.