/Поглед.инфо/ В България запознанството ни с творчеството на именитата румънска поетеса и Хердерова лауреатка, Ана Бландиана (какво прекрасно, звънко име – камбанно! – точно като за нея), запознанството ни с творчеството й, казвам, започна още към средата на седемдесетте години на миналия век и продължава без прекъсване вече четири десетилетия.
Сега, през юбилейната седемдесет и пета година от нейното рождение имаме специален повод да се върнем към това творчество и да го погледнем във впечатляващото му многообразието и вътрешното му единство. Тази нова среща с Бландиана дължим на вдъхновения преводач и популяризатор на румънска поезия у нас Огнян Стамболиев, пресъздал на български големи имена като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Йоан Славич, Лучиан Блага, Панаит Истрати,Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Матей Вишниек и др. В един том от около 500 страници / отлично издание на „Гея Либрис”, озаглавен „Населена от думите”, днес той ни поднася представителна антология на Ана Бландиана, чието съдържание прелива от есеистика през поезия, нейната интересна фантастична проза, размисли и афористични фрагменти до интервюта и анкети. В резултат пред нас се откроява цялостен портрет на писателката. Знаем, че Бландиана е съдбовно свързана със съпротивата на румънския народ срещу диктатурата на Чаушеску и с подготовката за голямата промяна през декември 1989 г., а и с по-нататъшните напрегнати усилия за осъществяване на тази промяна. Помним тази важна част от биографията й и очакваме, че в нейните текстове – стихотворни и прозаични – ще преобладават обществените и политическите теми. И те наистина избликват отново и отново, но почти никога не се явяват в оголен, декларативен вид. Усеща се ангажираността на авторката с животрептящите проблеми на днешния и утрешния ден на нейната страна, а и на света, в който живее, но тези проблеми винаги я водят към мисли и тревоги за човека, много по-обхватни от злободневното ни битие.
Йордан Радичков казваше, че ние, българите, сме нация от монологисти. Оказва се, че не само българите са такива. В есето „Да водиш диалог” Бландиана заявява: ”Ние всички постоянно монологизираме”. И завършва с извода: ”В крайна сметка демокрацията не е нищо друго освен диалог – действие при което мнозинството слуша внимателно, любезно и с уважение (а уважението ражда и самоуважение!) критичното мнение на мнозинството.” Колко решаващо е това наблюдение за нас, новопрохождащите демокрации от източния край на Европа! В книгата попадаме отново и отново на прозрения от този вид, които осветяват пътя на днешното ни развитие.
Основните акценти на събраното в „Населена от думите” обаче са много по-философски и извисени над актуалното: човек и природа, нравственост, изкуство и литература. И въпреки че във всяка от тези теми се чувства нервът на наш съвременник, в тях се отварят и неизмеримите обеми на вечността. Временното отеква в безкрайното и добива непреходна стойност. Оказва се, че отговорността ни не е само пред днешния ден, а пред целостта на битието.
Респектира и богатата жанрова палитра на включените в тома творби: лирически миниатюри, притчи, разкази, импресии... Прозата на Бландиана е не по-малко поетична от стиховете й, а често е и по-неотстъпна в търсенията си. Със сигурност можем да отнесем към самата авторка онова, което казва за другите: „Според мен няма нищо по-трогателно и по-беззащитно от прозата на големия поет. Едно упорито усилие да назове неназовимото. Това е като ореол, който се опитва да приеме формата на шапка.”
Нека накрая да отбележим и онова, което обикновено се пропуска в рецензиите на преводни издания – ролята на преводача в тяхното създаване. Възхитително овладян, гъвкав, изразителен и благозвучен е българският език, на който Огнян Стамболиев ни поднася тази разноцветна подборка от творчеството на румънската поетеса. И нещо характерно за истинския преводач – в юбилейната за самия него година той предпочита, вместо сам да застане на авансцената, да изведе под прожекторите една от своите любими автори и да я представи така, както тя наистина заслужава и както той със сигурност умее да го прави. Поздрави и за двамата!
***********
Ана Бландиана, „Населена от думите”, подбор и превод Огнян Стамболиев, София
