/Поглед.инфо/ По повод реакциите на заявената от името на втората по ред за връчване от президента на мандат за съставяне на правителство парламентарна група, очевидно за мнозина е необходимо да се напомни:
Според чл. 1 от Конституцията:
-
България е република с парламентарно управление.
-
Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
-
Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
А съгласно чл. 11:
-
Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
-
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
-
(3) Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.
-
Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
В резултат от произведените на 4 април 2021 г. избори гласувалите, (според представените като официални данни 50.61% от избирателите с право на глас), беше формиран парламент, в който като оставим настрана легитимността от гледна точка на представителност, никоя от политическите формации в него не е в състояние самостоятелно да състави правителство. Ясно се обособиха два лагера: групите на „старите“, участвали през т. нар. преход партии – ГЕРБ, БСП и ДПС от една страна, и от друга групите на новосформираните – ИТН, ДБ и ИСМВ, сред които известни на повечето и лица с такова участие. Следва изрично да се отбележи факта, че от всички тези формирования само ГЕРБ, ДПС и ИТН, ако може така да се каже, поне формално са монолитни, в смисъл състоящи се от една партия. А останалите, по същество сдружения, т. е. с коалиционна структура. От които единствено за т. нар. „БСП за България“ би могло да се приеме, че има един лидер. А другите, ако не повече по двама-трима и т. н. При така очерталата се конфигурация упреците и обвиненията към ИТН в страхливост, некомпетентност, неоправдаване доверието на гласувалите за тази формация избиратели и пр., не са основани на нищо повече, освен ако не на боязън на някои от перспективата за служебен кабинет или от несигурност у други за класиране при предсрочни избори в бъдещ парламент, в най-добрия случай на неразбиране действителната същност на прогласеното от цит. ал.2 на чл. 1 от Конституцията народовластие. Тъй като при споменатата конфигурация какъвто и да било сговор при връчен мандат по инициатива на ИТН за съставяне на правителство по парламентарен път, ако не глупост би било миниране с възможността за подмяна волята на суверена. Който на изборите от 4 април недвусмислено заяви, че отхвърля досегашния модел на управление. Явно не са малко и ония от избирателите, които без да разбират напълно неговата същина, в увлечението си по парламентаризма се подвеждат от гюрултията пропагандни напъни на едни или други представители и клиенти на отиващата си шайка, осъждайки отказа на ИТН от мандат за съставяне на правителство. Какъвто отказ би трябвало да се разглежда преди всичко през призмата не на властта, а на управлението. Защото властта принадлежи единствено на народа. „Да управляваш означава не да властваш, а да изпълняваш отговорности“ (Посидоний). Но отговорността е неразривно свързана със свободата. „Богове, благодаря ви, че се родих свободен, а не роб.“ – възкликва Сократ. Както отбелязва Фройд, повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето се плашат от отговорността. Отговорността като осъзнат дълг за изпълнение на поет ангажимент, на задължение, обаче винаги когато е в зависимост от някой друг, е заредена с риск от израждането й в безотговорност. От тази гледна точка аргументът, че непоисканата, засвидетелствана потенциална подкрепа от останалите парламентарно представени формации за съставяне от ИТН с техен мандат на правителство не е подкрепа, а зависимост, е неоспорим. Затова, без тук да се отклонявам в разискване относно всякакви други зависимости и без каквито да е уговорки във връзка с тях, погледнато от такъв ъгъл отказът на ИТН би могъл да се тълкува като израз не на плахост, а на съобразяване с буквата, духа и смисъла на Конституцията. Напротив, обратното не би било нищо друго, освен проява на апетит към власт. А не на поемане отговорност за управление. Както споменава Русо, човек не може да обещае невъзможното. И за по-прозорливите би следвало да е ясен залогът на ИТН с обсъждания акт, доколкото е основан на почтеността, а не на стремеж към сдобиване с власт на всяка цена. „Отговорността е проба за мъжеството на човек.“ (Хорацио Нелсън). Добре е да има предвид това при който и да е предстоящ предсрочен или редовен избор на базисно ниво като ценност всеки свободен настоящ и бъдещ гласоподавател.