/Поглед.инфо/ По повод реакциите на заявената от името на втората по ред за връчване от президента на мандат за съставяне на правителство парламентарна група, очевидно за мнозина е необходимо да се напомни:

Според чл. 1 от Конституцията:

  1. България е република с парламентарно управление.

  2. Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

  3. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

А съгласно чл. 11:

  1. Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

  2. (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

  3. (3) Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.

  4. Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

В резултат от произведените на 4 април 2021 г. избори гласувалите, (според представените като официални данни 50.61% от избирателите с право на глас), беше формиран парламент, в който като оставим настрана легитимността от гледна точка на представителност, никоя от политическите формации в него не е в състояние самостоятелно да състави правителство. Ясно се обособиха два лагера: групите на „старите“, участвали през т. нар. преход партии – ГЕРБ, БСП и ДПС от една страна, и от друга групите на новосформираните – ИТН, ДБ и ИСМВ, сред които известни на повечето и лица с такова участие. Следва изрично да се отбележи факта, че от всички тези формирования само ГЕРБ, ДПС и ИТН, ако може така да се каже, поне формално са монолитни, в смисъл състоящи се от една партия. А останалите, по същество сдружения, т. е. с коалиционна структура. От които единствено за т. нар. „БСП за България“ би могло да се приеме, че има един лидер. А другите, ако не повече по двама-трима и т. н. При така очерталата се конфигурация упреците и обвиненията към ИТН в страхливост, некомпетентност, неоправдаване доверието на гласувалите за тази формация избиратели и пр., не са основани на нищо повече, освен ако не на боязън на някои от перспективата за служебен кабинет или от несигурност у други за класиране при предсрочни избори в бъдещ парламент, в най-добрия случай на неразбиране действителната същност на прогласеното от цит. ал.2 на чл. 1 от Конституцията народовластие. Тъй като при споменатата конфигурация какъвто и да било сговор при връчен мандат по инициатива на ИТН за съставяне на правителство по парламентарен път, ако не глупост би било миниране с възможността за подмяна волята на суверена. Който на изборите от 4 април недвусмислено заяви, че отхвърля досегашния модел на управление. Явно не са малко и ония от избирателите, които без да разбират напълно неговата същина, в увлечението си по парламентаризма се подвеждат от гюрултията пропагандни напъни на едни или други представители и клиенти на отиващата си шайка, осъждайки отказа на ИТН от мандат за съставяне на правителство. Какъвто отказ би трябвало да се разглежда преди всичко през призмата не на властта, а на управлението. Защото властта принадлежи единствено на народа. „Да управляваш означава не да властваш, а да изпълняваш отговорности“ (Посидоний). Но отговорността е неразривно свързана със свободата. „Богове, благодаря ви, че се родих свободен, а не роб.“ – възкликва Сократ. Както отбелязва Фройд, повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето се плашат от отговорността. Отговорността като осъзнат дълг за изпълнение на поет ангажимент, на задължение, обаче винаги когато е в зависимост от някой друг, е заредена с риск от израждането й в безотговорност. От тази гледна точка аргументът, че непоисканата, засвидетелствана потенциална подкрепа от останалите парламентарно представени формации за съставяне от ИТН с техен мандат на правителство не е подкрепа, а зависимост, е неоспорим. Затова, без тук да се отклонявам в разискване относно всякакви други зависимости и без каквито да е уговорки във връзка с тях, погледнато от такъв ъгъл отказът на ИТН би могъл да се тълкува като израз не на плахост, а на съобразяване с буквата, духа и смисъла на Конституцията. Напротив, обратното не би било нищо друго, освен проява на апетит към власт. А не на поемане отговорност за управление. Както споменава Русо, човек не може да обещае невъзможното. И за по-прозорливите би следвало да е ясен залогът на ИТН с обсъждания акт, доколкото е основан на почтеността, а не на стремеж към сдобиване с власт на всяка цена. „Отговорността е проба за мъжеството на човек.“ (Хорацио Нелсън). Добре е да има предвид това при който и да е предстоящ предсрочен или редовен избор на базисно ниво като ценност всеки свободен настоящ и бъдещ гласоподавател.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели