/Поглед.инфо/ Днес някои хора ще влязат в тривиални спорове дали 9 май е Ден на Европа или Ден на победата. Но по-важно е, че причината да можем да спорим по този и много други въпроси е, че свободата и правото ни на мнение бяха извоювани на тежка цена. Нямаше да има Ден на Европа, ако 27 милиона съветски граждани и хора от други европейски народи не бяха паднали жертва в борбата срещу най-страшната и човеконенавистна идеология в човешката история!
"Смърт на фашизма, свобода на народа" - това беше един от лозунгите, с който българските и югославски партизани умираха на ешафодите на фашизоидите. Свидните жертви, които тогава бяха дадени, трябваше да ни напомнят, че никога повече не трябва да се допуска повторението на тези събития.
Цяла Европа, от Нормандия до Волга и от града-герой Ленинград до Балканите, беше оставена в разруха и нищета в резултат на най-голямата и жестока война в човешката история, която беше подпалена заради користните интереси на някои и човеконенавистните им мании. И благодарение на тези скъпи жертви, които дадоха на първо място народите на тогавашния Съветски съюз, но също българи, сърби, черногорци, словенци, чехи, словаци, поляци и много други, вече четвърто поколение европейци живее в условия на мир.
Но гнусните ръце на фашизма отново протягат ръце, за да ожънат смъртоносната си реколта от кръв и разруха, възползвайки се от това, че именно няколко поколения европейци са забравили колко жестоко и отвратително нещо е войната. Обществото на Стария континент допусна да бъде водено за носа от користните интереси на някои геополитически фактори, в резултат на което в една от страните, които най-много са страдали от хитлеризма - Украйна, човеконенавистните фашистки идеи бяха възродени. Забравяйки всякаква отговорност пред милионите хора, които са паднали в бой срещу фашизма или като негови беззащитни жертви, или може би пренебрегвайки ги, европейските политически класи, гонейки късогледи и недалновидни конюнктурни интереси, позволиха в 21-ви век, в страна от цивилизования европейски континент, да бъдат горени живи хора за политическите си възгледи и етнически произход (справка - трагедията в Дома на профсъюзите в Одеса, където няколко десетки души бяха изгорени живи от неонацистите от украинския "Десен сектор").
Когато военните действия в Донбас започнаха, Европа не само че не осъди изстъпленията на неонацистите от батальон "Азов" и други екстремистки групировки, но и напротив - започна да изпраща пари, оръжия, екипировка и хора, които да обучават бандеровците. И ако някой смята, че ситуацията сега болезнено много напомня на позорното Мюнхенско споразумение, когато Англия и Франция позволиха на Хитлер да анексира Судетите от Чехословакия, а после и цялата държава, само за да ги остави намира (а може би и за да го насочат на изток, към друг потенциален враг, когото се надяваха да унищожат), то този човек ще е несъмнено прав.
Вместо в Европа да се градят мир, разбирателство, уважение и цивилизован диалог между всички страни, някои политически и геополитически фактори подклаждат конфликтите и си играят с етнически и политически противоречия, които на няколко пъти избухнаха в жестоки войни.
Първият сериозен сигнал, че уроците на Втората световна война са забравени дойде, когато Западът не се опита да потуши огньовете на войната в Югославия, а напротив, разпали ги още повече, давайки едностранно подкрепата си на силите, които се сражаваха срещу легитимното югославско правителство. По-късно НАТО се намеси активно и започна жестока бомбена кампания с обеднен уран и бял фосфор, заради която и до ден днешен на Балканите се раждат деца с увреждания.
На фона на това вопиющо лицемерие, двуличие и незаинтересованост към човешката съдба, когато заиграят геополитическите интереси или пък интересите на оръжейните лобита, трябваше да се досетим и по-рано, че реабилитацията на човеконенавистния фашизъм няма да закъснее.
Струпването на крупни военни сили по границите на Руската федерация, непрекъснатите военни учения, жестоките и безплодни интервенции в Ирак, Сирия, Либия, Афганистан и Югославия, незачитането на споразумения, граници, договори и най-елементарен човешки морал, унищожиха в годините след разпадането на Източния блок архитектурата на сигурността и следвоенния мир, които бяха изградени в Европа с цената на милиони свидни жертви.
Същината на фашизма, както на онзи, който е разкъсвал Европа през 30-те и 40-те, така и на съвременния неофашизъм, е, че той не зачита човешкия живот. Той не зачита никакви писани и неписани закони и морал. Той поставя интересите на малки клики от хора над живота на 99,9 % от човечеството. За да постигне тези интереси той е готов да жертва милиони хора или да ги превърне в роби. Да изселва народи, а други да вкарва в концентрационни лагери. Тази пресметлива жестокост, за съжаление, е още жива и процъфтява в 21-ви век, когато вместо да се радваме на плодовете на човешкия научен, технически и медицински напредък, ние трябва да се страхуваме какви нови разрушителни сили са пуснали на свобода разни маниакални и нестабилни властолюбци.
Ще забравим ли бомбардировките над София!?
Ще забравим ли продължилата с години обсада на Ленинград (днес Петербург)!?
Ами лагерите на смъртта - Аушвиц, Дахау и Треблинка, където жени, деца, мъже и възрастни хора бяха безмилостно умъртвявани!?
Ще забравим ли обесените партизани!?
Зверски убитите деца от Ястребино!?
Изглежда, че някои хора вече са забравили всичко това!
А забравата е най-сигурната гаранция, че ужасите могат да се повторят! От всеки един от нас зависи да не допускаме ужаса на войната и фашизма да надигнат отново глава!
През 20-ти век България преживя две национални катастрофи, които прехваленият буржоазно-монархистки елит и режимът на династията на Кобургите ни донесоха. Ако не беше победата на Червената армия и застъпничеството на СССР за България на Парижката мирна конференция, можехме да преживеем и трета национална катастрофа. Слава Богу, подобен злокобен сценарий, който включва и териториално орязване на страната ни като наказание за съюза ни с хитлеристка Германия, бе избегнат.
Но нашата късогледа политическа класа забрави историческите уроци и днес ни води към нова катастрофа!
С неприкрито задоволство Борисовци, Гешевци, Захариеви и други подобни, в продължение на години работят за милитаризацията на Черноморския регион и против националните ни интереси! Подкрепят тихомълком фашистките изстъпления в Украйна (които засегнаха не само етническите руснаци, но и българското малцинство там, което е обект на тормоз и репресии). Подкрепят американското настъпление в Черно море, което заплашва да разпали световен конфликт с ядрената свръхдържава Русия.
Бойко Борисов преди време каза нещо от порядъка, че не иска бойни кораби в Черно море, а платноходки и туристи. Но действията му казват друго. И на фона на агресивното поведение, което държавата ни заема, подтиквана от чужди фактори, няма как да не си припомним аналогичната ситуация от периода 1941-1944.
Кой ще поеме отговорност, ако България бъде вкарана в регионален или недай си Боже, световен конфликт с участието на НАТО и Русия!?
Нашите атлантически партньори ще скърбят ли за нас, ако София, Пловдив и Бургас бъдат сринати от балистични ракети!?
Нашият плиткоумен и късоглед политически елит готов ли е да прати децата на България да се сражават на фронта срещу руските гвардейски дивизии!?
Ние като общество готови ли сме да посрещнем хиляди, а може би и десетки хиляди млади българи в чували, само защото нашите политици са решили да обслужват маниакалните интереси на чужди сили!?
Да не допускаме тези неща!!!
Никога повече война!!!
Никога повече фашизъм!!!