/Поглед.инфо/ Надпреварата за създаване на ваксина срещу коронавируса може да доведе до факта, че лидерите в тази посока решават да осигурят ваксинации, на първо място, на собственото си население, което ще удари бедните страни и ще удължи пандемията, пише Bloomberg. Според агенцията подобен „ваксинационен национализъм“ ще има тежки последици, тъй като ще пречи на ваксинирането на най-уязвимите групи от населението - медицинските работници, сътрудниците в старческите домове и възрастните хора.

Процесът на разработване на ваксини срещу COVID-19, в който участват организации от над 30 държави, води към международно сътрудничество. Въпреки това, разработването на ваксина срещу вируса също е състезание, в което много е заложено. Някои страни искат да си купят приоритетно място на опашката, в случай че експерименталната ваксина покаже добри резултати. Въпреки това експертите по обществено здравеопазване предупреждават, че подобен „ваксинционен национализъм“ носи в себе си разширяване на пандемията, пише Bloomberg.

Едновременно с това, като част от кампанията си за борба срещу коронавируса, САЩ са отделили милиарди долари в подкрепа на компании, които разработват ваксини. В същото време Вашингтон счита защитата на американските граждани за своя основна задача. Американските чиновници вече са поръчали стотици милиони дози ваксини, достатъчни да задоволят нуждите на собственото си население.

Що се отнася до другите страни, Великобритания вече си е осигурила мястото на държавата с най-големите потенциални дози ваксина срещу коронавирус на глава от населението в света. В допълнение, Институтът за серум в Индия също разработва своя собствена обещаваща версия на ваксината, която поне първоначално ще се разпространява главно в страната. Япония, от друга страна, се опитва да гарантира ваксинацията на населението си, като сключи договор с Pfizer и BioNTech за доставка на 120 милиона дози ваксинация.

"Но могат ли ваксинацонните националисти да гарантират приоритетен достъп до ваксината?" - пита Bloomberg.

Тук може да има различни варианти. Най-важният фактор за получаване на ваксина може да не е инвестиране в нея, а местоположението на производствените мощности. По-специално фармацевтичните компании не изключват националните правителства първо да изискват ваксината да бъде предоставена на собственото им население и едва тогава ще им бъде разрешено да я изнасят.

Подобна стъпка трудно може да се нарече безпрецедентна, тъй като в условията на пандемия много територии и държави вече са въвели ограничения върху износа на лекарства и медицинско оборудване. Осъзнавайки тази възможност, разработчиците на ваксини разгръщат производствени мощности в няколко страни наведнъж, но такива предприятия ще им струват доста, въпреки факта, че такъв бизнес е изпълнен с високи финансови рискове, тъй като повечето експериментални ваксинации не работят.

Три обединения са възприели различен подход: Световната здравна организация, Коалицията за иновации в сферата на осигуряването готовността за епидемия и Глобалният алианс за ваксинации и имунизации. Тези организации създадоха програма за справедливо разпределение на ваксините по целия свят. По-специално, те призовават богатите страни да инвестират $18 млрд в експериментални ваксини и да ги направят широко достъпни.

Такъв план, наречен Covax, има шанс да привлече финансиране от заможните страни, тъй като фондът залага не на една ваксина, която вероятно ще се провали, а на няколко наведнъж. В същото време китайският лидер Си Цзинпин обеща да направи всяка ефективна китайска ваксина срещу коронавирус „обществено благо“, което ще бъде достъпно за всички.

Повече от 70 страни са изразили интерес да участват в Covax, но нито една държава не се е присъединила официално към тази програма. Предполага се, че участниците в плана ще се ангажират да предоставят авансово плащане в размер на 15% от $18 млрд до края на август. В същото време САЩ, Индия и Русия отказаха да участват в Covax.

Като цяло страните, които се придържат към подхода „всеки сам за себе си“, вероятно ще ограничат значително достъпа на други държави до ваксината си, като в същото време ще повишат цените си, което ще засегне тежко бедните страни. Проблемът с това привеждане в съответствие е, че може да доведе до повторение на ситуацията от последната пандемия, когато през 2009-2010 г. богатите страни изкупиха всички запаси от грипната ваксина H1N1.

Темата за достъпа до ваксините ще има голямо влияние върху международните отношения през следващите няколко години. Възможно е ваксините да се превърнат в нов лост за натиск при политически спорове. Освен това експертите в областта на общественото здравеопазване твърдят, че пандемията може да бъде поставена под контрол по-бързо, ако ваксинациите са насочени предимно към рискови групи, като здравни работници, работници в старческите домове и възрастните хора, а не към широките маси от населението на някоя конкретна богата страна, обобщава Bloomberg.

Превод: М.Желязкова