/Поглед.инфо/ В продължение на 1000 дни война руският президент Владимир Путин многократно предупреждава западните съюзници на Киев за тежки – потенциално ядрени – последици, ако „ескалират“ войната, като предоставят на Украйна оръжията, от които се нуждае, за да се защити.

Заплахите на Путин станаха още по-ожесточени този месец, след като администрацията на Байдън най-накрая даде на Киев разрешение да изстрелва американски оръжия с по-дълъг обсег на действие по цели дълбоко в Русия. В отговор, Путин актуализира ядрената доктрина на Русия и демонстрира нова балистична ракета с ядрен заряд срещу Украйна. Посланието беше възприето като ясна заплаха към поддръжниците на Украйна: Не ни пробвайте.

Но почти три години след началото на войната събитията следват познатия ритъм: всеки път, когато Украйна отправяше искания – първо за танкове, после за изтребители, касетъчни боеприпаси, оръжия с голям обсег, съюзниците ѝ се терзаеха дали да ги удовлетворят, опасявайки се, че това ще доведе до ескалация на конфликта и ще провокира руски отговор.

И всеки път, когато Западът най-накрая приемаше исканията на Украйна, най-катастрофалните заплахи на Русия не се реализираха. Това, което бе забранено една седмица, ставаше нормално през следващата. Въпреки засилените заплахи на Путин, след като последната забрана рухна, нямаше причина да се смята, че този път ще бъде различно, казваха анализаторите пред CNN. И заявяваха, че тревожната реакция на новопридобитите правомощия на Украйна е още един пример за успешната стратегия на Кремъл да принуди Запада да гледа на конфликта според условията на Русия, като обърква всеки нов опит на Украйна да се противопостави на руската агресия като голяма „ескалация“.

Успоредно с бойните действия, Кремъл водеше [пропагандна] война с цел да принуди Западът да се аргументира с руските предпоставки, а не със своите, и да „взима решения в създадената от Кремъл алтернативна реалност, която да позволи на Русия да победи в реалния свят“, се казва в доклада от март на мозъчния тръст Institute for the Study of War (Институтът за изследване на войната).

Катерина Степаненко, съавтор на този доклад, заяви пред CNN, че стратегията е възраждане на съветската концепция за „рефлексивен контрол“, при която държавата налага на противника си фалшив набор от възможности за избор, принуждавайки го да взема решения срещу собствените си интереси.

„Постоянните дебати на Запад и забавянето на западната военна помощ за Украйна са ясен пример за успешната стратегия на Кремъл за рефлексивен контрол, който принуждаваше Запада да се въздържа, въпреки рутинните руски ескалации на войната“, каза Степаненко.

Тази стратегия беше приведена в действие и миналия четвъртък, когато Русия предприе мащабна атака, насочена срещу електропреносната мрежа на Украйна.

Въпреки заявлението на Путин, че атаката е „отговор от наша страна“ на решението на администрацията на Байдън за доставка на оръжия с по-дълъг обсег, в миналото Русия не се е нуждаеше от претекст за подобни удари.

Неотдавнашните промени в политиката на западните съюзници на Украйна – до които се стигна, след като Русия включи около 11 000 севернокорейски войници във военните си действия, „не са ескалация, както се опитва да го представя Кремъл“, сочи Степаненко.

„Русия започна непровокирано пълномащабно нахлуване в Украйна и редовно ескалираше войната, за да поддържа инициативата си на бойното поле. Одобрението Украйна да използва ударни системи с далечен обсег срещу Русия най-накрая ѝ позволява да изравни възможностите си“, уточни тя.

„Безсмислени“ политики

По-рано тази година администрацията на Байдън изпрати на Украйна произведени в САЩ тактически ракетни системи, но постави строги условия за начина, по който могат да бъдат използвани: да бъдат изстрелвани по руски цели в окупираната Украйна, но не и на територията на Русия.

Уилям Албърк, бивш директор на Центъра на НАТО за контрол на въоръженията, разоръжаване и неразпространение на оръжия за масово унищожение, заяви, че тази политика няма особен смисъл – и е в огромна полза на Русия. Предоставяйки на Украйна АТАКС, но позволявайки ѝ да нанася удари само по части от Украйна, окупирани от Русия, „ние изпратихме на Русия послание: 'Знаете ли какво? Ако само се преместите на няколко метра отвъд тази граница, ще сте в безопасност като вкъщи',“ каза Албърк пред CNN.

„Сигурен съм, че руските командири не са могли да повярват на късмета си. 'Значи, ако разположа командния си щаб тук, ще ме взривят, но ако се разположа на километър оттук, всичко е наред? Наистина? Страхотно! '“

На практика тази политика доведе до „идеята, че Русия може да убие всекиго навсякъде в Украйна, но Украйна не може да убие войските, които всъщност ги атакуват, ако те са от другата страна на границата (в Русия)“. Тази идея е „безсмислица“, казва Албърк.

Действията на Украйна остават в рамките на законите на въоръжения конфликт. Както се изрази министърът на външните работи на Полша Радек Сикорски пред CNN през септември, „жертвата на агресия има право да се защитава и на територията на агресора“.

Промяна на червените линии

След тревожното развитие на събитията от миналата седмица, лесно се забравя, че Украйна отдавна изстрелва безпилотни летателни апарати по цели, разположени изключително дълбоко в Русия и дори западни оръжия по територия, която Кремъл смята за своя. Решението за изстрелване на западни оръжия с малко по-дълъг обсег на действие е разлика в степента, а не във вида.

В продължение на повече от година Киев използва британски Storm Shadows, за да нанася удари по Крим, който Русия окупира през 2014 г. От месеци насам на Киев е разрешено да обстрелва с АТАСМС руски цели в окупираната Украйна. По закон Русия смята тези територии за свои и предупреди за тежки последици, ако Украйна насочи към тях западно оръжие.

През май Вашингтон разреши на Киев да използва и американски ракети с по-малък обсег на действие за поразяване на цели в Русия през границата от североизточната Харковска област на Украйна. Преди президентът Джо Байдън да даде зелена светлина на това решение, Путин отправи подобни ядрени заплахи, като предупреди, че този ход може да доведе до „сериозни последици за малки и гъсто населени държави“. Това не се случи.

„Отново и отново доказваме, че когато пресечеш фалшива червена линия – всъщност нищо не се случва“, каза Албърк. Все пак той заяви, че заплахите са достатъчни, за да попречат на Запада да даде на Украйна това, от което се нуждае, за да се защити.

Превод: д-р Радко Ханджиев