/Поглед.инфо/ Примерът на бившия лидер на лейбъристите Майкъл Фут, споделял с КГБ разнообразни британски тайни, говори за това, че левите във Великобритания в течение на дълго време са играли ролята на „полезни идиоти“ на Москва, пише за The Daily Telegraph Чарлз Мур. Според журналиста, въпреки разпадането на СССР, лейбъристите не са изменили на традициите си и в лицето на лидера си Джеръми Корбин се показаха като „верни привърженици“ на Русия, в частност в контекста на инцидента в Солсбъри.

В новата завладяваща книга на Бен Макинтайър „Шпионин и предател“ се показва историята на най-важния британски двоен агент от времето на студената война Олег Гордиевски. Гордиевски, работейки за КГБ е бил завербуван от МИ-6 през 1974 година. От 1982 година той е работил в лондонската резидентура на КГБ, през 1985 година попада под подозрение и е отзован в Москва, но е изтеглен от агентите на МИ-6 от страната, пише за The Daily Telegraph Чарлз Мур.

Тази история съвсем не е нова. И наистина, за това на страниците на своята книга „Следваща спирка – разстрел“ публикувана през 1995 година, сподели самият Гордиевски. Но понякога хората не искат да слушат подобни разкази. „През 1995 година ние на запад се опивахме от Новия Световен Ред, който създадохме след падането на съветския комунизъм през 1989-1991 години. Животът стана лесен. И ние не искахме да четем за онези времена, когато беше тежко“ - спомня си журналистът.

През 2018 година, обаче, се създаде абсолютно друга ситуация. “Това е ерата на Новия Световен Безпорядък и бившият агент на КГБ Владимир Путин – това е майсторът на хаоса“ - счита авторът. Неговите последователи, според него, са продължили делото му: тяхното покушение срещу двамата Скрипал в Солсбъри – това е само най-явния пример за тяхната дейност. Нещо повече, има причина да се предполага, че „са искали да убият и Гордиевски“. „Тридесет и три години по-късно него както и преди трябва да го защитаваме“ - сигурен е Мур.

Още един важен фактор на днешната епоха е това, че Лейбъристката партия играе ролята на „верен привърженик на силите, противостоящи на Великобритания и САЩ, в частност на Русия на Путин“. Ръководителят на тази партия Джеръми Корбин има добри шансове да стане следващия британски премиер. „И ние, разбира се искаме да знаем, какво мисли той за хората, които се опитаха да убият нашите приятели на наша земя. Но в този момент той и до сега отказва да свърже отравянето на двамата Скрипал с онези, които са виновни за това“ - отбелязва авторът.

Но за историята на Гордиевски разбраха не толкова много хора, в това число и по причина на юридически затруднения. The Sunday Times, която публикува книгата му на части, беше принудена да овъзмезди причинения ущърб на бившия лидер на лейбъристите Майкъл Фут. Работата е там, че Гордиевски писа, че от края на 40-те години до 1968 година Фут е предавал на КГБ информация в обмен на материално възнаграждение.

Като се им предвид, че Гордиевски е черпил информация от тайни източници, той не е могъл да предостави на публиката никакви доказателства. The Sunday Times е повярвала на думите му, но на вестника му се наложи да овъзмезди ущърба на Фут.

Работейки над биографията на Маргарет Татчър Мур се е срещал в това число и с Гордиевски. Татчър е считала Гордиевски, когото е знаела под псевдонима „мистър Колинз“ за невероятно важна фигура, тъй като той е съобщавал на Лондон политически и оперативни сведения от самия връх за намеренията на Москва.

Татчър е смятала, че благодарение на Гордиевски Великобритания е започнала по-добре да познава опасенията на Съветския съюз по повод на ядреното оръжие в началото на 80-те. Когато Татчър за пръв път се срещна с Горбачов през 1984 година, тя вече е използвала получената от него информация.

„Аз открих в Гордиевски умен и прилежен очевидец. Порази ме разказа му за Майкъл Фут, въпреки, че той, строго казано нямаше отношение към моята книга, защото британската „дълбинна държава“ (известна също като депутата Робърт Армнстронг) реши да не разказва на Татчър за миналото на Фут, тъй като по такъв начин шпионажът можеше да се окаже замесен в партийната политика. Тактиката на Армстронг се е оправдала: две години преди бягството на Гордиевски Татчър разгроми Фут на изборите през 1983 година. Татчър считаше Фут за благороден човек и бъдейки премиер, тя така и никога на узна за фактите, които биха могли да я заставят да промени гледната си точка“ - спомня си Мур.

В течение на много години след края на войната Фут беше редактор на списанието с ляв уклон Tribune. Агентите на КГБ не веднъж са го канили на обяд в един лондонски ресторант, където той е споделял с тях информация за политиката, разказвал е за лейбъристите, съчувстващи на Съветския съюз и така нататък. След това та са му пъхали в джоба значителна сума пари, които той след това по всяка вероятност е предавал за нуждите на списанието.

Получаването на съветските пари е било, според журналиста „класически капан“. В резултат в КГБ са започнали да считат Фут за „агент на влияние“. Това е означавало, че той не е бил щатен предател, но е демонстрирал готовност да използва своето положение за да помогне на Съветите. Фут се е занимавал с това около 20 години, прекратявайки да снабдява Москва със сведения чак след «съветското нахлуване в Чехословакия“.

Той е бил, съгласно известния израз на Ленин, „полезният идиот“. Ако за неговото поведение би станало известно, на политическата му кариера щеше да бъде поставен кръст. За щастие, през 1983 година, избирателите, без да знаят за тези детайли от биографията на Фут, направиха избор не в негова полза. „Ако всичко беше тръгнало по друг начин, то Гордиевски би рискувал живота си само за да се окаже на служба у премиер министъра, изпитващ слабост към противоположната страна“ - отбелязва Мур.

Фут е проявил необикновено тщеславие, ако е мислел, че би могъл, без да се изцапа да има работа с „враждебна тоталитарна държава“. Той, според Мур, е олицетворявал пример за много често срещан през средата на XX век феномен: той не е поддържал борбата на Великобритания срещу нейните врагове и се е обявявал само против фашистката диктатура. Когато за пръв път е взел „златото на Москва“, негов краен работодател е бил Йосиф Сталин, „равен на Хитлер по масови убийства“, счита журналистът

„Всичко това е не просто стара история. Значителният и действително растящ брой на левите елементи във Великобритания черпи вътрешната си енергия, поддържайки враговете на Запада. И Корбин определено се гордее с това. Хората, подобни на него, загубиха студената война, но, както обичат да казват марксистите: „Борбата продължава“ - прави извода Чарлз Мур.

Превод: М.Желязкова