/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че всички основни играчи присъстваха на Берлинската конференция по въпросите за Либия, тези преговори изначално бяха обречени на провал, пише The Independent. Според изданието, това се дължи на факта, че САЩ действително се оттеглиха от играта на либийското поле, а Турция и Русия преследват като цяло същата цел: прогонването на Европа от региона, за да се гарантира подписването на печеливши договори за доставка на енергия.

Поне за един ден истинската битка за бъдещето на Либия се премести от околностите на Триполи на масата за преговори в Берлин. Въпреки факта, че присъстваха всички основни участници в този конфликт, всички успехи на тези преговори бяха предопределени да останат само на хартия, пише The Independent.

Берлинската конференция беше обречена на провал от самото начало, защото нейният замисъл противоречи на самата същност на новите отношения между САЩ и Русия в Близкия изток - дори и те да не признават това. Германия, САЩ, Франция и Великобритания - всички присъстваха на разговорите и дори казаха правилните неща за необходимостта от ограничаване на чуждата намеса в конфликта. Освен това страните се споразумяха, че всеки, който наруши ембаргото върху оръжия, трябва да бъде изправен пред санкции. Властите дори обсъждаха възможното прехвърляне на миротворци.

Преговарящите обаче се сблъскаха с два основни проблема. Първо, двете основни враждуващи страни - признатото от ООН правителство в Триполи, ръководено от премиера Файез Сарадж и Либийската национална армия на генерал Халифа Хафтар, досега отказват директен диалог. И двете страни се съгласиха да изпратят по петима души в Комитета за прекратяване на огъня на ООН, но очевидно е, че на този фронт предстои много работа.

Вторият проблем е наличието на политическа воля. Факт е, че САЩ се присъединиха към преговорите с видимо нежелание. Американските дипломати действаха основно въз основа на изявлението на Доналд Тръмп от 2017 г.. Тогава той каза, че „не вижда ролята на САЩ в Либия“. Чрез делегирането на задачата за разрешаване на конфликта на Германия и други членове на ЕС Тръмп ще може да изпълни обещанието си за намаляване на влиянието в Близкия изток. „В същото време по този начин той всъщност развързва ръцете на руския президент Владимир Путин“, отбелязва изданието.

Едновременно с това, Европа е нетърпелива да започне да действа по-агресивно. Либия остава буре с барут, което стои близо до границите на ЕС. Москва обаче не иска нито една европейска държава – независимо самостоятелно или под чадъра на ЕС - да поеме ролята на нов посредник в региона. Освен това подобен резултат очевидно не е удобен и на администрацията на Тръмп. Въпреки че САЩ официално не казаха нищо по този въпрос, американският лидер се опитва да не се фокусира върху действията на Русия по целия свят - особено когато Путин е наблизо. Подобно поведение на Тръмп само отслабва Европа.

В същото време Русия няма намерение да се откаже от ролята на сивия кардинал в региона. След като Русия похарчи милиарди долари за подкрепа на Башар Асад в Сирия, влиянието на Путин в Близкия изток непрекъснато нараства, така че едва ли руският лидер ще иска да пусне в този регион европейските държави. "Ако ви харесва, то Путин се опитва да пренесе опита на своята успешна сирийска политика в Либия", - смята The Independent.

Изявлението на немския външен министър Хайко Маас, че не трябва да се допуска „Либия да стане втората Сирия“, беше леко закъсняло. Очевидно Либия бавно, но сигурно ще се превръща във втора Сирия и точно на това разчитат Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

Що се отнася до последното, турският лидер заяви, че страната му ще направи всичко възможно да подкрепи Сарадж и неговото правителство. В същото време Турция като цяло все повече се стреми да изпрати ситуацията в задънена улица, при която никоя от враждуващите страни няма да има решаващо предимство пред другата. Подобна стратегия ще помогне на Русия и Турция да получат лостове за влияние и от двете страни на конфликта, с помощта на които те ще могат да изтласкат европейските и регионални участници встрани.

През по-голямата част от войната Хафтар беше в по-силна позиция, тъй като контролираше огромни територии. Очевидно Турция не вижда за себе си друг изход, освен да подкрепи правителството в Триполи, въпреки че роля може да изиграе и фактът, че това ще й позволи да установи контрол върху част от огромните газови находища в Близкия Изток. Анкара се нуждае от влияние и това е един от начините да го получи.

В същото време Русия си поставя няколко други цели. Москва иска да установи пряка връзка с онези, които ще контролират либийския нефт - които и да са те. Освен това Русия също се стреми да завземе плацдарм в близост до Южна Европа и да попречи на ЕС да диверсифицира покупките на газ. Така Турция, както и Русия потриват ръце в очакване на печеливши договори за изграждане и доставка на енергия, които ще получат в резултат на конфликта. Колкото повече влияние имат Москва и Анкара в Либия, толкова по-малко пространство остава за другите играчи.

Въпреки това Путин и Ердоган тук имат два проблема. Либия е много важна за Италия и Франция, тъй като те зависят от движението на мигрантите. Вторият проблем са арабските държави. Досега Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия подкрепяха Хафтар. Катар, напротив, подкрепя действията на Турция, която е на страната на правителството в Триполи.

Пристигайки на конференцията в Берлин, египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси и външният министър на ОАЕ Абдула Ал Нахайян изпратиха ясен сигнал, че арабските държави претендират за правото на глас като част от всяко дипломатическо решение за Либия, като се има предвид, че в Сирия те бяха изтласкани до втори план.

Тези събития обаче едва ли ще улеснят живота на гражданските лица в Либия. Изявлението, прието в края на Берлинската конференция, беше пълно с амбициозни цели. В него се заговори за необходимостта от установяване на трайно примирие, демобилизация и разоръжаване на местните милиции, както и преговори за съставяне на единно правителство. Освен това страните говориха за справедливо разпределение на петролните ресурси и за свободни избори. Ако на конференцията бяха обсъдени по-малко смели цели, може би щеше има повече неща, за които да се хванат за следващия кръг от преговори.

„Както и да е, срещата на върха всъщност служи само на целите на PR. В момента Сараж и Хафтар имат малко причини да седят заедно на масата за преговори. И въпреки че Русия и Турция могат да се стремят да затвърдят силни позиции в страната, либийците заслужават много повече.“, обобщава The Independent.

Превод: М.Желязкова

* Поглед.инфо публикува материали с различна идеологическа насоченост, за да могат интелигентните ни читатели сами да си правят изводи и сравнения.