/Поглед.инфо/ През 2020 г. в света най-накрая започна „азиатският век“, идването на който се чакаше толкова дълго на Запад, невярвайки напълно в неговата реалност, пише наблюдателят на Le Figaro Себастиан Фалети. Както отбелязва авторът, пандемията на коронавируса разкрива неефективността на така наречените развити страни в сравнение с развиващата се Азия, която веднага пое контрола върху разпространението му.
Векът на Азия наистина започна през 2020 г., сигурен е наблюдателят на Le Figaro Себастиан Фалети. Очакваше се той да пристигне в подножието на святкащите небостъргачи в Шанхай или в пристанището в Сингапур, но той започна „в мрачните болници на Ухан, индустриалния „китайски Детройт“, изгубен в сърцето на оризовите полета на Срединната империя“. „Дългоочакваното и неумолимо излитане на Азиатско-Тихоокеанския регион и неговото неизбежно последствие - относителният упадък на Запада, дочакаха своя 11 септември, за да разтърсят умовете“, пише журналистът.
За това, че "XXI век ще бъде векът на Азия" се говореше много през последните години, не вярвайки твърде в това. Широко разпространено е мнението, че азиатските държави, разбира се, са се „събудили“, водени от неистовото желание да компенсират изоставането в икономиката, майсторството в областта на високите технологии, но западните сили все още остават на преден план, благодарение на идеята си за държавата на всеобщото благосъстояние, креативността и превъзходството на демократичния модел. Почивайки на тази увереност, Западът снизходително наблюдаваше тези „азиатски мравки“, работещи ден и нощ и изграждащи магистралите на бъдещето и утопичния град.
Но, след като вирусът дойде в европейските старчески домове и села, политическата система на тези страни беше претоварена и дезориентирана от мащаба на тази вълна по същия начин както тяхната здравна система, отбелязва авторът. Смъртността от пандемията, която все още не може да бъде напълно оценена, се превърна в безпощаден показател за ефективността на здравните системи по целия свят, прехвърляйки така наречените развити страни в най-ниската категория. Жертвите на Covid-19 вече са 17 хиляди французи срещу 229 души в 50-милионната Корея или шест души в Тайван.
Научени от опита на SARS през 2003 г., „азиатските дракони“ незабавно предприеха мерки за защита на своето население, ръководени от реалистични идеи. Дори в комунистически Китай, чиято официална статистика за 3300 смъртни случаи със сигурност е подценявана, радикалните карантинни мерки значително помогнаха за ограничаване на разпространението на вируса в провинция Хубей, като пощадиха големите градове като Шанхай или Пекин.
Вирусът не щади западните демокрации, които обичаха да поучават останалия свят, хвалейки се с видимото превъзходство на своя политически модел, но загубили простор за икономически маневри, отбелязва наблюдателят. Сега развиваща се Азия, шампионът на икономическия растеж, им преподава невероятен урок по политическа ефективност. Източноазиатските държави, които често се явяват привърженици на суровия държавен капитализъм на Запад, поставят здравето на своите граждани на преден план, докато много европейски лидери отлагат ограничителните мерки до самия край от слепота или опасения от забавяне на икономическата активност.
Това изпитание демонстрира дълбокото неразбиране от страна на Запада на значението на глобализацията, започната преди четири десетилетия, основната арена на която беше Азиатско-Тихоокеанският регион, уверен е авторът. Докато стратезите от Ню Йорк, Лондон или Париж вярваха, че разширяват огромната империя на капитализма и демокрацията, като преместват фабриките си и продават продуктите си в Азия, азиатските столици използваха този процес за национално възраждане, за превъоръжаване на своите държави и обогатяване на собствената средна класа.
"В Пекин, Сеул или Сингапур растежът се превърна в лост, за да се върнат на челните места в световната история и да заличат унижението на колониалната епоха", заяви наблюдателят. Фактът, че разпространението на пандемията започна от „световната фабрика“ изглежда като последният брутален удар на историята. Западът усети тежестта на лъжите на диктаторския режим, на който „сляпо предаде ключовете за своето индустриално бъдеще“, пише Фалети. Късно е да обвиняваме Китай за всички грехове, когато самият Запад сложи край на основните си ценности като свободата и демокрацията, за да намали разходите, сигурен е наблюдателят.
Въпреки това европейските страни и Америка все още имат много активи в резерв, за да се конкурират с Азия в този нов постзападен свят, уверява журналистът. Това са демократичните ценности, и креативността, и образователните системи, и културата, която вдъхновява целия свят. За това обаче те трябва да имат стратегическо виждане, което да съгласува загрижеността за икономическия растеж с мислите за общественото благо, предоставяйки на гражданите нови перспективи, предупреждава авторът.
Превод: М.Желязкова