/Поглед.инфо/ Отношенията на Полша с Русия фактически са „замразени“ в продължение на няколко години, но скоро тя рискува да се окаже на фронта на борбата срещу „руския империализъм“ в пълна самота, пише Myśl Polska. Дори балтийските страни, въпреки антируската си реторика, започват да показват все повече и повече „прагматизъм“ в отношенията с Москва по икономически причини. Изглежда, че е време Варшава да извлече урок и да помисли за по-прагматичен подход, отбелязва статията.

Между официалните представители на Русия и Полша отдавна липсва диалог даже по технически въпроси и не се провеждат срещи, дори работни. По същество, полско-руските отношения са„замразени” вече няколко години, а кратката беседа между външните министри на Полша и Русия в Хелзинки не донесе никакви качествени промени в тази сфера, пише Myśl Polska. Междувременно в съседните балтийски страни „прагматизмът побеждава русофобията” и скоро може да се окаже, че Варшава остава начело на борбата срещу „руския империализъм” съвсем сама, предупреждава авторът.

Диалогът с Москва продължават или възобновяват дори и страни, които е трудно да бъдат заподозрени, че симпатизират на Кремъл. В статията се отбелязва: „Те включват държави, които изграждат своето самосъзнание на основата на радикален, често придобиващ карикатурна форма на антиславянски шовинизъм, т.е. регионът, наречен по-рано със заимстваната от руския език дума „Прибалтика“. Последните им заявления можеха сериозно да разочароват Варшава, защото станаха поредното потвърждение за доста баналната идея, че руснаците са много по-заинтересовани от взаимното сътрудничество, отколкото страните от Източния блок: Руската федерация има такъв потенциал, че може лесно да променя съюзите и посоките на външната търговия, като се преориентира към Азия или Африка”, подчертава Myśl Polska.

През последните няколко месеца в Естония, Литва и Латвия се наблюдава „пробуждане на прагматизма“ в отношенията с Русия, въпреки че този процес е трудно да се нарече устойчив и необратим, пояснява авторът. В същото време темата за "руската заплаха" изобщо не изчезна от изявленията на местните политици и от страниците на балтийската преса. “Преориентирането” по отношение на Русия се осъществява по-скоро на нивото на реалните практически действия, а не на идеологията, която толкова активно се разпространяваше през предходните години, констатира Myśl Polska.

Русия е третият (след Естония и Литва), най-големият купувач на продукти и услуги от Латвия, на която се падат повече от 10% от износа, се съобщава в статията. В началото на юни министърът на външните работи Едгар Ринкевич се срещна със заместник-външния министър на Русия Александър Панкин, който беше на посещение в Латвия. „Русия е важен търговски партньор на Латвия в много области, затова искаме да запазим положителната тенденция в развитието на икономическите отношения с нея, особено в областта на транзита и туризма. Латвия вижда потенциал за укрепване на икономическите връзки между регионите на нашите страни. Подготвя се споразумение за регионално сътрудничество между Министерството на икономиката на Латвия и Калужка област. Няколко подобни споразумения с други региони на Латвия и Русия вече са в сила и се прилагат успешно”, каза Ринкевич след тези преговори.

С такова заявление ръководителят на латвийската дипломация „описа реалното състояние на нещата и позволи на прагматизма да вземе връх”, който се основава не само на икономическите данни, но и на социологическите изследвания, се подчертава в статията. Нещо повече, същите "прагматични" идеи в политическата сфера започват да се появяват сред политиците в другите балтийски страни. Например, президентът на Естония Керсти Калюлайд наскоро се завърна от Москва и каза, че „трябва да разговаряме със съседите си“. И министърът на икономиката и инфраструктурата на Естония Таави Аас отиде в Санкт Петербург, за да се срещне на икономическия форум с руския си колега, припомня Myśl Polska.

Новоизбраният президент на Литва, Гитанас Науседа, също говори за необходимостта от "поддържане на диалог", макар и за всеки случай и с уговорката, че той има предвид "изключително икономическо и културно сътрудничество". Разбира се, подобни стъпки по посока на Русия в Прибалтика се извършват постепенно и внимателно, отбелязва авторът: „Политиците се страхуват да не попаднат в неловко положение, като разстроят чуждестранните си покровители и онази част от електората, която продължава да вярва в предишните лозунги и идеи за „агресивния” източен съсед.“

Но, докладът, озаглавен "Идеологическата поляризация в балтийските общества", който наскоро бе публикуван след проучване, проведено от Латвийския университет с подкрепата на немската социалдемократическа фондация „Фридрих Еберт“, потвърждава, че прагматизъм е необходим на всеки политик, който изгражда планове в страните от Балтика, в близко бъдеще. Изследването е насочено предимно към „широка характеристика на възгледите“, които респондентите заемат, така че някои въпроси звучат донякъде „наивно“ и опростяват сложната реална картина, но в тази вид те са разбираеми за най-широк кръг от респонденти, пояснява авторът.

Най-общият въпрос се отнасяше до „стратегическия избор” във външната политика: хората бяха запитани дали страната им трябва да си сътрудничи с Изтока или със Запада. И ако, например, в Латвия отговорът на руско-говорящите жители на страната (или 37% от населението) беше "очевиден", то да сепредскаже предварително, че 55% от всички латвийски респонденти ще се изкажат за "източния вектор" на политиката беше трудно, отбелязва статията. Въпреки че в Литва и Естония такъв очевиден„превес” не се наблюдава, се изясни, че „прозападната” ориентация подкрепят в момента съответно58% и 63% от респондентите.

Също толкова любопитни са отговорите на по-конкретни въпроси, подчертава авторът. По-специално, с твърдението, че "силна Русия е необходима за балансиране на влиянията на Запада" се съгласиха 40% от латвийците, 38% от литовците и 36% от естонците. А тезата „традиционните ценности на страната ни влизат в конфликт със западните ценности” се оказа близка на 38% от жителите на Литва и Латвия, както и 23% от жителите на Естония. В това, че присъствието на НАТО в балтийските страни е "заплаха за Русия" са убедени 45% от литовците, 32% от латвийците и 31% от естонците. В същото време в полза на облекчаване на санкциите срещу Русия се изказаха 32% от респондентите в Латвия, 27% в Естония и 14% в Литва, съобщава Myśl Polska.

Според автора, тази позиция по геополитическите въпроси е тясно свързана с оценката на ситуацията, в която се оказа всяка от трите страни: „С горчивите изводи за трансформацията от постсъветския период и предизвикалият голям ентусиазъм процес на интеграция с евроатлантическото пространство”. В същото време много прибалтийци заявяват, че техните държави са “неспособни на независимо съществуване”: в Латвия са съгласни с това 41% от анкетираните, в Литва - 27%, в Естония - 24%. Те също така осъзнават, че на техните страни им се налага да се сблъскат с демографска криза и масова емиграция, се отбелязва в статията, че техните народи "ще изчезнат от лицето на земята през следващите сто години" са убедени 43% от литовците, 38% от латвийците и 18% от естонците.

Не е изненадващо, че на фона на тези проблеми жителите на балтийските страни вече не вярват на своите „политически елити”, твърди авторът: изследването показва, че „червен картон“ вече показват на своите политици 85% от латвийците и 83% от литовците, а в Естония тази цифра е около 46%.Едновременно жителите на трите държави отхвърлят „европейския мултикултурализъм“ и неговия източник под формата на масова имиграция от неевропейски страни, наблюдавана през последните години, пише Myśl Polska.

„Изводите от изследването са доста очевидни: самосъзнанието на жителите на балтийските страни не съответства на позицията, в която този регион беше въвлечен в геополитически план. Ситуациятане могат да променят нито агресивната етнонационалистическа реторика, нито оставащатанепроменена в продължение на много години историческа политика”, се подчертава в статията. В резултат на това на местните политици им се налага да се обърнат към „прагматични стъпки” и даинициират диалог с Русия, запазвайки при това външната „антируска реторика”. Към такъв прагматизъм ги подтикват както чисто икономически съображения, така и стремежа за привлекатизбиратели, пояснява авторът.

При това не трябва да се забравя, че за всички тези страни „руската заплаха” е много по-малко теоретично понятие, отколкото за Полша, тъй като имайки предвид живеещото в Прибалтика руско - говорящо малцинство на Латвия, Естония и Литва, тях ги заплашва „натиск от страна на Русия”, се казва в статията. “Тук можете да сравните действията на политиците от страните в Балтика с действията на заслепения от русофобия истеблишмънт на Втората/ Третата полска република, за които е трудно да се намери рационално обяснение”, отбелязва авторът. Според него е крайно време полските политици да обърнат внимание на факта, че всички съседи на Полша, включително изаемащите на думи „антируска позиция“ балтийски страни, фактически сами развиват с "враждебния Кремъл" реални и прагматични отношения. „Време е да извлечем поука от това, да помислим за необходимостта от внасяне в политиката поне на  една капка прагматизъм“, заключава Myśl Polska.

Превод: М.Желязкова