/Поглед.инфо/ Обещанията на Доналд Тръмп, който по време на предизборната кампания говори много за необходимостта от прекратяване на безкрайните войни и подобряване на отношенията с Русия, изглежда остават само обещания, казва Тед Гален Карпентър, гост редактор на The National Interest. Според Карпентър последната стъпка на американската президентска администрация за частично изтегляне на американските войски от Германия, от която ще има повече вреда, отколкото полза, най-накрая показа, че да се пренасочи външнополитическия курс на Вашингтон към реализма е невъзможно.
Много привърженици на промяната на американския външнполитически курс към „реализъм и сдържаност“, слушайки коментарите на Доналд Тръмп по различни международни въпроси по време на предизборната кампания през 2016 г., влагаха „предпазливи надежди“, че той, спечелвайки изборите, ще стане инициатор на отдавна назрелите промени. пише Тед Гален Карпентър, гост редактор на The National Interest и сътрудник от американския аналитичен център „Института Катон“. Според анализатора тези надежди до голяма степен не се оправдаха: САЩ, въпреки обещанията на американския лидер, продължават да „затъват“ в Афганистан и Сирия и до днес и не са предприели сериозни стъпки за преоценка на ролята на НАТО и другите съюзи, които Тръмп нарече „остарели", и накрая, така и не се опитаха да "намалят своята опасна конфронтационна политика спрямо Русия“.
Когато през юли тази година Вашингтон обяви, че ще изтегли 9400 от 34500 американски военнослужещи, разположени в Германия, отначало изглеждаше, че администрацията на Тръмп, чиито постижения по отношение на външнополитическата промяна досега бяха „потискащи“, най-накрая е успяла да постигне „приятно изключение“, продължава Карпентър. Въпреки това „безкомпромисните защитници на статуса на НАТО“, дори преди официалните изявления за тази стъпка, реагираха на медийните съобщения за нея „истерично“, заливайки информационното пространство с „предсказуеми“ твърдения, че това много скромно намаляване на американския контингент „ще бъде в полза на Владимир Путин и ще причини фатални щети на защитните сили на демократична Европа." Имаше много по-малко твърдения в полза на тази мярка, припомня авторът.
Междувременно сега стана ясно, че дори тази не твърде сериозна стъпка на администрацията на Тръмп към външнополитическия реализъм и сдържаност се оказа преувеличена: въпреки че в действителност Вашингтон ще изтегли още повече военнослужещи от Германия, отколкото първоначално беше докладвано (не 9,4, а 11,9 хиляди), само 6,4 хиляди от тях ще се върнат в САЩ, а останалите ще бъдат прехвърлени в други страни от НАТО в Европа, пише Карпентер. Според експерта решението на американската администрация е най-удачно описано от анализатора Биной Кампмарк, който каза, че Тръмп просто "пренарежда във военен план мебелите".
Има и още по-неприятен момент: като част от това пренастройване 1000 американски военнослужещи ще бъдат изпратени в Полша - и Москва най-вероятно ще възприеме това като още по-сериозно посегателство върху нейните интереси за сигурност, отколкото ако бяха оставени в Германия, сигурен е авторът. Както отбелязва анализаторът, полският министър на отбраната вече се "похвали", че в неговата страна ще бъде разположено американското командване, което ще контролира войските на източния фланг на НАТО. Освен всичко друго, постоянното разполагане на американски войски на полска територия би нарушило обещанията, отправени към Москва в замяна на съгласието на Кремъл за обединението на Германия и запазването й като една държава в рамките на НАТО, подчертава Карпентер.
„Преразпределението и частичното изтегляне на американските войски всъщност няма да намалят нездравословната зависимост на Европа от САЩ в областта на сигурността. Но те ще помогнат още по-малко да се ограничи все по-опасния конфронтационен курс на САЩ към Русия - освен това, те ще имат обратен ефект, казва редакторът на The National Interest. - Това решение, очевидно, беше мотивирано от яда на Тръмп, че немското правителство продължава да инвестира твърде малко в собствената си отбрана, съпротивлявайки се на натиска от страна на Вашингтон, който се стреми към по-равномерно разпределение на разходите вътре в НАТО. Полша имаше по-успешна PR кампания и на двата фронта, а администрацията на Тръмп отговори на това ухажване, като награди Варшава с американски войски, които да служат като сили на прикритие за сдържането на Русия."
Доналд Тръмп за пореден път демонстрира, че по отношение на реализма и сдържаността във външната политика той може да прави правилни изявления, но предпочита да не преминава от думи към дела, заключава Карпентър. Повечето външнополитически реалисти в САЩ отдавна са се отказали от надеждата, че при Тръмп някои сериозни и смислени промени ще бъдат очертани в подхода на Вашингтон към международните въпроси, а последната стъпка на неговата администрация ще трябва да убеди всички останали в безполезността на тези надежди, оплаква се експертът.
Превод: М.Желязкова