/Поглед.инфо/ За да се възползва от възможността да предотврати трета световна война с Русия и Китай, Байдън трябва да договори всеобхватно споразумение за сигурност с Русия, като се основава на това, което Путин очертава, като същевременно предприеме решителни действия за укрепване на защитата на Америка срещу екзистенциалната атака от страна на противниците на САЩ.

Преди 22 години Владимир Путин стана президент на Руската федерация. Скоро след това той обяви, че разпадането на Съветския съюз е „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“. Откакто пое властта, Путин, бивш подполковник от КГБ и бивш директор на ФСБ, не оставя никакви съмнения, че крайната му цел е обединението на бившите съветски републики с Русия - било в икономически съюз, или в пълен политически. Путин изглежда е решен да постигне тази цел приживе и е прекарал последните две десетилетия в подготовка на Русия да я постигне. Той изгради и модернизира руските ядрени арсенали, супер-електромагнитен импулс и способности за кибервойна, модернизира руската национална система за противоракетна отбрана, разшири руската мрежа от подземни ядрени командни центрове и допълнително заздрави критичната инфраструктура на Русия срещу електромагнитна атака.

През същия период Путин използва два договора за контрол на въоръженията – Договора за намаляване на стратегическите конвенционални сили и СТАРТ-3 – за да накара САЩ едностранно да разоръжат над три четвърти от своя стратегически ядрен арсенал. Междувременно Русия нарушава и двата договора по безброй начини, създавайки няколко нови ядрени супероръжия, неограничени от съществуващите споразумения за контрол на въоръженията. Така той постигна онова, което неговите предшественици се опитваха, но до голяма степен не успяваха да постигнат - руско ядрено превъзходство над САЩ. Ядреното превъзходство може потенциално да даде възможност както на Русия, така и на Китай – който в момента се е заел със собственото си „спиращо дъха“ ядрено натрупване и задълбочава съюза си с Русия – да си върнат изгубените територии със сила. Фактът, че ядреното възпиране на Америка застарява и става по-малко надеждно поради провала на американските лидери да го модернизират, за да възстановят „грубия“ ядрен паритет с Русия, подхранва новото им самочувствие.

Тази година вероятно ще бъде много по-несигурна от предишната. Русия е събрала сили от над 120 000 войници (очаква се да се увеличат до 175 000 до края на януари) по северните, източните и южните граници на Украйна, а американското разузнаване прогнозира, че нашествието може да се случи в края на януари или февруари. За втори път тази година САЩ повишиха състоянието си на готовност до ДЕФКОН-3 в отговор на заплахата от руско нашествие по границите на НАТО, нещо, което не се е случвало от почти петдесет години.

Обединението на Русия с Украйна, най-голямата от бившите съветски републики, е ключ за Путин да постигне мечтата си за възстановяване на руския контрол над бившите нации и територии на Съветската империя, което прави практически невъзможно той да бъде убеден да отстъпи без да изпълнят условията му. Междувременно се засилват опасенията, че Китай може да се възползва от руското нашествие, за да предприеме действия, като нападение срещу Тайван, като всичко това не гарантира дали САЩ ще бъдат в състояние да отговорят ефективно на двете агресии. В зависимост от това как администрацията на Байдън избере да реагира на руското нашествие в Украйна, това може да се окаже искрата, която ще разпали Трета световна война, точно както нахлуването в Полша от нацистка Германия започва последната световна война, която отнема живота на близо 70 милиона души. Въпреки това, за разлика от последната световна война, която не засяга пряко територията САЩ - въпреки че изисква купони за храна и войски да бъдат изпращани да се бият в чужбина - тази вероятно ще засегне вътрешния фронт както никога досега. Не може да се изключи възможността за китайско-руска кибернетична, електромагнитна и дори ядрена или биологична атака.

По всяка вероятност решението на Путин да нахлуе в Украйна вече е взето. Никакви заплахи за използване на военна сила или за разполагане на допълнителни американски военни сили в страните на фронтовата линия на НАТО, да не говорим за заплахи за въвеждане на по-строги икономически санкции на САЩ, вероятно няма да го спрат да направи това. Русия вече е добре самоизолирана от допълнителни санкции на САЩ и Запада срещу нея поради разширяващите се търговско-икономически отношения с Китай, чиято икономика надминава тази на САЩ, както по отношение на размер, така и по отношение на производствените възможности. Администрацията на Байдън наскоро заяви, че „има прозорец от четири седмици, за да спре руското нахлуване“. Въпреки това, Русия най-вероятно планира да нахлуе в Украйна до февруари, но не по-късно от април, във връзка с почти едновременно китайско нашествие в Тайван и, много вероятно, севернокорейско нахлуване в Южна Корея.

Точно миналата седмица Путин издаде нещо, което някои осъдиха като дипломатически ултиматум към САЩ и НАТО, да приемат предложеното от него споразумение за сигурност, като фино намекна, че ако откажат да го приемат, резултатът ще бъде избухването на пълномащабна война между Русия и Украйна. Служители на руското външно министерство заплашиха с военни действия, ако Съединените щати и НАТО откажат да договорят споразумение въз основа на предложеното от Путин споразумение за сигурност. Следователно единственият въпрос в този момент е дали Путин ще постигне целта си за руско господство над Украйна и другите бивши съветски републики с предимно мирни, дипломатически средства, в партньорство със САЩ, или ще се опита да го постигне чрез война с цената на стотици милиони животи. Изглежда ясно, че Путин би предпочел да уталожи опасенията за сигурността на Русия по нейната западна граница, без да е необходимо да прибягва до война, но засега изглежда също така, че спирането на руското нашествие в Украйна изисква приемане от САЩ на споразумението, до голяма степен подобно на това, което Путин предложи.

Повечето анализи на предложението на Путин се фокусират върху различните начини, по които то вероятно ще бъде счетено за неприемливо за западните лидери, но то може би всъщност е най-малко лошият вариант. Исканията на Путин не са толкова неразумни, колкото предполагат много западни коментатори. Джейкъб Драйзин, американски коментатор, който говори руски, вече прегледа копие от предложеното от Путин споразумение за сигурност и заяви, че то предлага създаването на източноевропейска „буферна зона“, наричайки това „двупосочно споразумение за сигурност и ненападение, готово за подписване."

Предложените от Путин споразумения за сигурност със САЩ и НАТО призовават за изтегляне на всички чуждестранни войски от териториите на страните-членки на НАТО в Източна Европа. Други разпоредби включват гаранция, че няма да има по-нататъшно разширяване на НАТО на изток – към Украйна или другите бивши съветски републики – и че в Източна Европа няма да бъдат разположени балистични ракети на САЩ или НАТО. И все пак една от разпоредбите от проектоспоразумението за сигурност на Русия гласи, че САЩ „ще се задължат да предотвратят по-нататъшното разширяване на Алианса на изток и ще откажат присъединяването към него на държавите от бившия Съветски съюз“, което може да се тълкува като изискване за изключване на бившите съветски републики Естония, Латвия и Литва от НАТО. Въпреки че администрацията на Байдън говори, че тази разпоредба е неприемлива, би било в интерес на националната сигурност на САЩ да го направи, тъй като САЩ нямат жизненоважни интереси в балтийските републики,а последните военни симулации постоянно показват, че САЩ ще загубят от Русия, ако се борят с нея за тях.

Проектоспоразумението също така ще попречи на двете страни да разполагат тежки бомбардировачи и военноморски сили в международното въздушно пространство и международни води, „откъдето могат да атакуват цели на другата страна“. Тази разпоредба на практика ще изисква от САЩ да прекратят разполагането на ядрени бомбардировачи и военноморски сили в Балтийско и Черно море, както и по крайбрежието на Далечния изток на Русия, което Русия разглежда като провокативно, като по този начин намалява шансовете за война между Русия и Съединените щати.

Докато бившият президент Доналд Тръмп не успя в опита си да изгради трайно мирно споразумение с Русия поради ограниченията, наложени от неговите вътрешни политически опоненти, президентът Джо Байдън получи златна възможност с проектоспоразумението за сигурност на Путин да постигне това, което неговият предшественик не успя. Обнадеждаващо е, че администрацията на Байдън планира да се срещне с представители на руското външно министерство, за да обсъдят предложеното споразумение на 10 януари. Тя трябва да предложи на Русия съществени отстъпки, за да предотврати предстоящото избухване на голяма война в Европа. Като прелюдия към двустранните американско-руски преговори, които трябва да започнат през януари, администрацията на Байдън трябва да предостави на Русия писмена гаранция, че никога няма да позволи на Украйна да се присъедини към НАТО, няма да се намесва военно в какъвто и да е руско-украински конфликт, ще прекрати всякаква военна помощ за Украйна и ще тласне Украйна да преговаря за мир с Москва.

Съединените щати трябва да използват предложението на Путин като основа за преговори за много по-трайно и всеобхватно мирно споразумение с Москва. Както наскоро писах, Съединените щати трябва да си спомнят как създаването на сфери на влияние заради Ялтенското споразумение от 1945 г. помага за запазването на мира между великите сили за повече от половин век. Забележително е, че моят аргумент „е събудил значителен интерес в Русия“, според статия, публикувана от Института за международни политически и икономически стратегии „Русстрат“. Всъщност някои от разпоредбите в проектоспоразумението на Русия са много сходни с тези, които предложих по-рано. Тези прилики включват изтегляне на американските сили от Източна Европа, създаване на „буферна зона“ извън сферите на влияние на САЩ или Русия и признаване на руска сфера на влияние в бившия Съветски съюз, за да се задоволят жизненоважните интереси на Москва. Това споразумение би защитило по-добре интереса на САЩ за осигуряване на много по-стабилен и устойчив мир на великите сили.

Още през 2000 г. прогнозирах, че китайско-руският съюз ще се окаже най-голямата екзистенциална заплаха, пред която са изправени Съединените щати през XXI век, и че разделянето и разрушаването му трябва да бъде основен приоритет на външната политика на Америка. Последните събития, включително подписването на споразумение за по-тясна военна координация между Русия и Китай, изглежда потвърдиха тази прогноза, за което бившият съветник на президента Джими Картър по националната сигурност Збигнев Бжежински, също предупреди, преди да умре през 2017 г. Разбира се, най-добрият начин за разпадане на китайско-руския съюз би било да се признаят жизненоважните интереси на Русия и Китай в съответните им сфери на влияние, като се смекчат опасенията им спрямо САЩ и потенциално това ще позволи спорните точки между самите тях да се засилят. Въпреки това, трябва да се отбележи, че тази голяма стратегия ще бъде много различна от настоящата, неуспешна стратегия на САЩ за либерална хегемония. Вместо това, тя би била изцяло отбранителна по своята същност и би целяла основно да засили американските способности да възпира и защитава себе си от кибер/електромагнитни/ядрени/биологични атаки, вместо да изпраща военни експедиционни сили на САЩ към отдалечени региони на земното кълбо, където няма застрашени жизненоважни интереси на националната сигурност на САЩ.

Администрацията на Байдън ясно заяви, че Китай представлява основната дългосрочна заплаха за САЩ и техните съюзници, но не направи сериозен опит да тласне Русия да се съсредоточи повече върху Китай. Вместо това американските лидери продължават да се опитват да сдържат както Русия, така и Китай по границите им, провокирайки ги да се съюзят заедно срещу САЩ и техните съюзници. Следователно, за да бъде успешна в противопоставянето на потенциалните заплахи от надигащата се КНР, администрацията на Байдън трябва да действа незабавно за подобряване на отношенията с Русия, като официално се откаже от дългогодишната, но непродуктивна политика на САЩ да се противопоставят и сдържат Русия в близката ѝ чужбина.

Администрацията на Байдън трябва да постави приемането от страна на САЩ на предложеното споразумение за сферата на влияние на Русия до условието за оттеглянето на Русия от Шанхайската организация за сътрудничество, прекратяването на всяко военно-техническо сътрудничество с Пекин и подписването на пакт за ненападение със САЩ. Като част от този пакт за ненападение и двете страни ще се споразумеят, че в случай на война между една от подписалите я и Китайската народна република, другата страна ще остане неутрална. Ако Русия и републиките от Централна Азия напуснат ШОС, тогава Индия със сигурност ще ги последва, което значително ще намали размера и мощта на този воден от Китай съюз. Водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) ще замени ръководената от Китай ШОС, в която Русия служи като младши партньор, като нов съюз за сигурност, воден от Русия. Като част от това ново споразумение за сигурност между САЩ и Русия, независимостта на Естония, Латвия и Литва ще бъде гарантирана от Москва в замяна на тяхното оттегляне от НАТО. В замяна на създаването на сухопътен мост (пътен и железопътен коридор, вероятно издигнат в литовската му част), свързващ Русия с нейния Калининградски анклав през Беларус и Литва, Русия ще изтегли от там всичките си настъпателни сили, включително балистични ракети с малък обсег. Това споразумение ще послужи за създаване на нов, по-стабилен и сигурен триполюсен световен ред.

В замяна на оттеглянето на Русия от Шанхайската организация за сътрудничество, САЩ ще се съгласят да напуснат НАТО, което ще продължи да съществува като ръководена от Европа организация за колективна сигурност. Те ще поемат ангажимент да затворят повечето от своите 800 чуждестранни военни бази и да приберат повечето от изпратените си 200 000 войници в чужбина. Съединените щати също ще окажат дипломатически натиск, за да убедят НАТО да се съгласи с предложеното от Русия споразумение за сигурност, при условие че текстът на споразумението бъде променен така, че да гласи, че западноевропейските членове на НАТО ще се съгласят да държат войските си извън Източна Европа „освен в случай на нападение от чужда сила." Без това допълнение гаранциите за сигурност на НАТО по чл. 5 за неговите източноевропейски членове биха могли потенциално да бъдат оспорени. САЩ и Русия също ще подпишат Договор за приятелство и сътрудничество заедно със Споразумение за свободна търговия между тях. САЩ също ще оказват дипломатически натиск върху Украйна, за да я стимулират да се присъедини към водения от Русия Евразийски икономически съюз (ЕАИС), като предложат да сключат споразумение за свободна търговия и с Украйна. Такава мирна икономическа интеграция на Украйна с Русия би била далеч по-предпочитана от руско военно нахлуване, на което САЩ и НАТО ще бъдат трудно да се противопоставят и което най-вероятно ще завърши направо със завладяване на Украйна от Москва.

След подписването на подобно мирно споразумение между САЩ и Русия всички икономически санкции на САЩ срещу Русия ще бъдат прекратени. След общо военно оттегляне на САЩ от Източна Европа и от НАТО и признаване от страна на САЩ на руската сфера на влияние върху цялата област, обхващаща бившия Съветски съюз, САЩ и Русия биха могли да започнат нова ера, определяна не от конфликт, а по-скоро чрез стратегическо партньорство, основано на преследване на споделени интереси. Това ново стратегическо партньорство може да включва споделяне на модерни военни технологии между Съединените щати и Русия, особено в областта на електромагнитните оръжия и националната противоракетна отбрана, както и споразумение за създаване на съвместна система за противоракетна отбрана за защита на двете нации и Европа срещу ядрена атака – идея, предложена от Путин преди повече от две десетилетия.

Междувременно САЩ трябва да дадат ясно на Пекин да разбере, че нито едно от тези действия не е насочено срещу него. В замяна на китайско признаване на американска сфера на влияние над Западното полукълбо, Западна Европа и Япония, Съединените щати биха могли да признаят китайска сфера на влияние над Монголия, Северна Корея, Тайван и Южнокитайско море, може би заедно с други територии. В същото време САЩ трябва да предоставят на Пекин гаранция, че няма да се намесват военно в конфликтите в сферата на влияние на Китай, включително в Тайван, за да уверят Китай в мирните си намерения. Освен това САЩ биха могли да обещаят да изтеглят всички военни сили на САЩ от Япония и Южна Корея, в замяна на това Северна Корея да изпълни определени предварителни условия. САЩ наложиха своята “Доктрина Монро”, за да държат другите нации извън Западното полукълбо, така че е разумно да зачитат сферите на влияние на Русия и Китай, за да намалят значително рисковете от война между ядрените суперсили, която ще се води с голяма цена на всяка замесена нация.

Разбира се, подобни споразумения няма да бъдат гаранция за САЩ срещу безпрецедентната заплаха от нарастващите способности на Русия и Китай да предприемат първи ядрен/електромагнитен/кибер/биологичен удар срещу континентални САЩ. За да не се приеме мълчаливото съгласие на Америка да признае сферите на влияние на Русия и Китай като признак на слабост, Вашингтон трябва да предприемат редица стъпки, за да демонстрират своята решимост да се защитят от заплахата от нетрадиционни атаки. Това може да включва президентски указ за отбраната, за да се използват около 200-те милиарда долара, спестени от затварянето на американски военни бази в чужбина за финансиране на укрепването на нашата критична инфраструктура и разполагането на допълнителни 5000 установки за ракети-прехващачи, разположени както на суша, така и на море, без да е необходимо одобрение от Конгреса.

Освен това Байдън трябва да използва предстоящия преглед на ядреното въоръжение през 2022 г., за да постави целта Съединените щати да се стремят да възстановят „грубия“ ядрен паритет с Русия, като същевременно се заемат да финансират изцяло ядрената модернизация. Други стъпки, които администрацията трябва да предприеме, включват издаване на изпълнителна заповед за връщане на Съединените щати към политиката на „изстрелване при предупреждение“, удвояване на броя на подводниците с ядрени ракети клас “Охайо” в морето по всяко време, ново разполагане на 2000-те стратегически ядрени бойни глави на Америка, които са в резерв и увеличаване на броя на бойните глави на междуконтиненталните балистични ракети на САЩ обратно до нивата от Студената война и връщане на американските ядрени бомбардировачи обратно в денонощна готовност.

Съединените щати трябва да изяснят, че тези мерки за готовност не са насочени срещу конкретна страна, а се предприемат единствено, за да подобрят способността на Америка да се защитава от неконвенционални нападения, точно както Русия и Китай направиха наскоро. В същото време САЩ биха могли да подкрепят подписването на ново тристранно споразумение за контрол на ядрените оръжия, ограничаващо американските, руските и китайските стратегически ядрени арсенали в рамките на Договора СТАРТ-2 от 3500 стратегически бойни глави – обхващащо всички ядрени „супероръжия“ на Русия – със справедливи ограничения за съвкупната мощност в мегатони и строги мерки за проверка.

Можем само да се надяваме, че администрацията на Байдън има политическата смелост и въображението да даде шанс на мира. За да се възползва от възможността да предотврати трета световна война с Русия и Китай, Байдън трябва да договори всеобхватно споразумение за сигурност с Русия, като се основава на това, което Путин очертава, като същевременно предприема решителни действия, за да засили отбраната на Америка срещу екзистенциална атака от страна на противниците на САЩ.

* Заглавието е на Поглед.инфо . Оригиналното заглавие в National Interest е: Negotiate Peace With Russia to Prevent War Over Ukraine

** След като прочетете материала, вие вероятно ще се съгласите, че според оценката на ситуацията и по-специално на предложенията това е най-радикалната статия за „международните дела“, която сте чели в живота си. Тя беше публикувана на 1 януари 2022 г., от TNI. Публикувано от Дейвид Т. Пайн, бивш офицер от армията на САЩ с магистърска степен по изследвания на националната сигурност от Джорджтаунския университет. Предлагам да четете разделите бавно и да седнете върху стабилни мебели. Статията е много дълга и ако сте отбелязали NG не по-лошо от изданието TNI и не сте готови за възприемане на дълги текстове, тогава можете да преминете направо към тези избрани фрагменти.

Превод: В. Сергеев