/Поглед.инфо/ На фона на борбата с коронавируса проблемите и търканията в отношенията с Русия и Китай отстъпиха на заден план за много политици, а напразно, предупреждава полският журналист Марек Шчверчински. В изданието Polityka той припомня, че същността на тези страни не се е променила и те умело покриват плановете си под прикритието за предоставяне на медицинска помощ на Запад. Следователно, според журналиста, борбата срещу пандемията не трябва да отслабва бдителността и боеспособността на европейските съюзници.

„Русия и Китай използват възможността да отклонят вниманието от заплахите, които те представляват. Под влияние на пандемията променяме също и подхода към сигурността. Просто не трябва да е твърде много, защото наивността може да ни струва скъпо.“, пише полският журналист Марек Шчверчински в изданието Polityka.

Пълзящата трета световна война обхваща целия свят. Тя не е такава, от която хората са се страхували десетилетия по време на Студената война, но има сравними с нея последствия. Повече от 120 хиляди души вече са загинали и когато това приключи, може да са милион. Държавите, в които вирусът „бере най-голямата реколта“, ще претърпят големи социални и икономически загуби. Някои правителства ще търпят поражения, а тези, които оцелеят, ще трябва да докладват как са защитавали гражданите и защо това не винаги е било ефективно, разказва той.

„Армиите започнаха да се сражават, но не се бият в битките, за които бяха подготвени и въоръжени. Въпреки че кризата дойде отдалеч, тя ни принуждава да гледаме на собствената си и националната сигурност от много по-близка гледна точка, отколкото преди“, обяснява авторът. Той посочва, че сега основното за хората е какво се случва със самите тях, със семействата им, роднините и колегите. Те са загрижени и за съдбата на страната, степента на заболяването, броя на смъртните случаи, ефективността на здравеопазването и последиците от неизбежната икономическа криза.

В статията Марек Шчверчински обръща внимание на факта, че агресивната Русия и експанзивният Китай изведнъж изчезнаха от новините и изказванията на политиците, а те бяха глобална заплаха номер едно както през последните години, така и в края на годината. И двете страни се възползват от момент на рязък спад на интереса към предишните им действия и, изпращайки лекарства в западните страни, засегнати от кризата, се стремят да подобрят имиджа си.

Въпреки че Китай беше люлката на вируса, днес той е резервоар на много необходими, прости и евтини, но неочаквано изключително дефицитни лични предпазни средства и устройства. Само най-закоравелите привърженици на теориите на конспирацията са склонни да подозират, че всичко, което се случи от декември, е планирано нападение срещу Запада. Днес Пекин не само иска да се представи като победител, но по принцип вече е така. Именно на Си Цзинпин звънят силните на света с молби и му плащат с куфари, пълни с щатски долари за маски, президенти и премиери публично благодарят на Китай, обяснява полският журналист.

Стигна се дотам, че когато епидемията удари най-мощната държава в света - САЩ, нейният лидер, който от години разглежда Китай като източник на всички заплахи и нарече коронавируса „китайска зараза“, позвъни на „императора“ и го попита как да се справи с болестта, а след това публично му изрази голямо уважение. Дори оптимистичните прогнози на американските експерти да се сбъднат, коронавирусът ще убие повече американци, отколкото са загинали във Виетнам. „Според хилядолетната стратегическата мисъл, Китай печели тази война, без нито един изстрел“, заявява със съжаление полският журналист.

Русия има по-малък потенциал за кризисна доброта от Китай, така че е по-фокусирана върху създаването на имидж. Тя изпрати „братската си помощ“ до място, където тя можеше да разчита на топло посрещане и в същото време до място, което обективно се нуждае от помощ - в Италия. Русия играе в битката за сърцата и умовете на европейците в Италия - така че те да се доверяват по-малко на Брюксел и един на друг. Москва иска да покаже, че за тях това в никакъв случай не е „екзистенциална заплаха“, а ръка за помощ.

Тогава руският Ан-124 „Руслан“ се приземи на ню-йоркското летище „Кенеди“ с медикаменти за най-засегнатия от епидемията щат - символът на САЩ. Руската операция има глобален характер и в САЩ може да разчита на топли отзиви от най-високо ниво. Американците лесно ще запомнят снимката на гигантския самолет на пистата на най-важното им летище. „Същността на стратегическата борба се състои в това, да се отричат догмите,които „умни“ експерти по сигурността и генерали насаждаха на западните общества от години. Съюзник на Русия и Китай е страхът, който изтласква мислите за бъдещето в следващите седмици и месеци.“, ясно обяснява авторът.

Кризата промени ролята, възприятието и лицето на армията. Гражданският фронт днес е сто пъти по-важен от всяко стратегическо упражнение. НАТО и американците в Европа, без да се колебаят, ги отмениха, когато имаше заплаха от жертви на пандемията. Главнокомандващите гарантират, че силите са в готовност, но никой не може да си представи как би изглеждало това в ситуация с двойна заплаха, продължава той. Този път най-мощният военен съюз в света претърпя още една бърза адаптация и пое посредничеството на медицинските доставки. Оказа се, че големи самолети са необходими не за докарване на десант, а за транспортиране на стоки, незначителни от военна гледна точка. Днес армията играе ролята на радио такси за багаж, а държавните компании играят ролята на държавни агенти, които бързат да купуват най-необходимите стоки и да ги натоварват в наети от НАТО граждански самолети от Русия и Украйна.

„Появиха се напълно нови мрежи и нови механизми, които ще определят дали ще се предпазим от заплахите от нов тип. Защото вече знаем, че има невидими врагове, толкова опасни, колкото руските „Искандери“. Знаем, че армията няма да може да ни защити от тях. Знаем също, че в тази война всеки трябва да бъде войник, в противен случай всички или твърде много от нас ще загинат. Веднага след като започнем да събираме мислите си, след като вълната на пандемията премине, много може да се промени в нашия подход към сигурността и може би това ще се случи в течение на много дълго време. Разбира се, дълбочината на този размисъл зависи от това доколко болестта и нейните икономически последици в крайна сметка ще ни ударят.“, казва Марек Шчверчински

Епидемията на наивността след победата над коронавируса, която ще се случи рано или късно, ще се превърне в най-опасния й ефект. Нито Русия, нито Китай ще изчезнат и ще променят политиките си след прекратяването или спада на пандемията, няма фундаментални причини за това. В продължение на няколко години те могат да коригират действията си, защото самите те ще бъдат донякъде засегнати от кризата и също така ще трябва да се грижат първо за себе си, но със сигурност по-малко от Запада, защото авторитарните власти не трябва да слушат гражданите или да се грижат за тях, обяснява авторът.

Майсторите на политиката на свършения факт и хищния опортюнизъм не спят. Западът, зает със себе си, с армията, делегирана за борба с епидемията, с уплашено и неспособно общество, с правителства, действащи в паника и под натиск, е изключително лесна мишена. Можете да видите, че механизмът за въздействие върху информацията е стартиран. Както в Китай, така и в Русия, процесът на дезинформация е стартиран с пълна сила, насочен към чужди страни, и не трябва да се очакват реални данни за епидемичната ситуация в тези страни.

„Кога на хоризонта ще се появи по-удобен случай, за да се „тества“ силата на единството на НАТО в Източна Европа или силата на САЩ в западната част на Тихия океан? Ще бъде ли лесно в Североатлантическия съвет да получим съгласуван отговор на всяко агресивно движение от страна на Русия или Китай, когато току-що е пристигнала помощ от тези страни? Могат ли американците, затрупани от тежестта на епидемията и свързаната с нея безработица, да подкрепят военно участие на хиляди километри от домовете си, ако се наложи намеса?“ - задава авторът редица въпроси.

„Въпреки видимостта на всеобщо нежелание за провеждане на военни операции, рискът от конфликт рязко нараства, когато системата се разклати от пандемия. Следователно следващите седмици и месеци трябва да бъдат време на повишена бдителност и военна готовност, а не само на антиепидемични мерки.“, обобщава в Polityka полският журналист Марек Шчверчински.

Превод: М.Желязкова