/Поглед.инфо/ В навечерието на президентските избори през 2020 г., темата за компенсационните плащания на потомците на роби отново беше част от политическия дневен ред, пише Süddeutsche Zeitung. Тази тема беше повдигната от много кандидати от демократическата партия. Критиците казват, че тази идея ще бъде трудна за изпълнение, освен това тази инициатива рискува да разцепи американското общество.
През 2014 г. американският писател Та-Нехиси Коутс публикува есе, в което описва историята на робството чак до структурния расизъм на днешния ден, пише Süddeutsche Zeitung. В заключение той формулира радикално искане: компенсационни плащания за афроамериканците.
Изданието напомня, че още през 1865 г., малко преди края на Гражданската война в САЩ, северняците казват, че на всеки освободен роб ще се полагат "40 акра земя и муле", но това обещание никога не е било изпълнено. Обезщетение са получили само бившите собственици на роби във Вашингтон за загубите, нанесени им в резултат на освобождаването на чернокожите.
Според Süddeutsche Zeitung, въпреки факта, че есето на Коутс е предизвикало широк резонанс, не е имало значителен политически дебат по тази тема: Барак Обама намери компенсацията за контрапродуктивна и според проучвания на мнението, по-малко от 20% от американците подкрепиха тази идея.
Тази тема обаче внезапно се оказа в политическия спектър: няколко кандидати за президент на САЩ от Демократическата партия, както водещите (Елизабет Уорън и Камала Харис), така и изоставащите (Джулиан Кастро и Мариана Уилямсън), се изказаха в подкрепа за дебата за компенсационните плащания. „Отдавна смятам, че тази страна трябва да издигне за обсъждане своя грях - робството“, привежда Süddeutsche Zeitung думите на Хулиан Кастро.
Такава реторика е нетипична, пише вестникът. Според професора по право Карлтън Уотърхаус, "обикновено демократичните кандидати избягват тази тема и говорят за необходимостта от по-добро образование и възможности".
В същото време реализацията на идеята ще бъде трудна, казват критиците. Например, не е ясно дали компенсации се полагат изключително на доказани потомци на роби, ще се изплащат ли пари на богати афроамериканци и защо трябва да плащат компенсацията също и потомците на преселниците, пристигнали след 1865 г.? Карлтън Уотърхаус предложи да се ограничи периода от време до периода на дискриминационните "закони на Джим Кроу" (т.е. от края на 19-ти век до 60-те години на 20-ти век).
Както отбеляза Süddeutsche Zeitung, противниците на идеята смятат, че компенсацията има разединяващ, а не обединяващ ефект. Същевременно дебатът за компенсации може да доведе до обсъждане на плащанията на семействата, независимо от техния етнически произход. Такава стъпка може да бъде от полза и за афроамериканските семейства: според данни от проучвания средноамериканските семейства имат спестявания от $17 хил., а белите семейства - $170 хил.
Експертите обаче се съмняват, че законът за обезщетението ще бъде приет: както писа The Economist, вероятността за реализиране на идеята за компенсация е толкова малка, колкото и фактът, че САЩ ще заместят химна си с Интернационала. Независимо от това, председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси ясно посочи, че въпросът за компенсацията ще бъде разгледан от специална комисия. Според Карлтън Уотърхаус това е крачка напред, но предстои още много работа: „Не е ли компенсация нещо, което се плаща след края на войната? Не мисля, че войната е свършила. Борбата за признаване на чернокожите като хора не е приключила. "
* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/
Превод: М.Желязкова