/Поглед.инфо/ Европа и НАТО като цяло имат остра нужда от оръжия и Израел веднага се възползва от това. Доставките на израелско оръжие за страните от ЕС нараснаха до рекордно ниво, а Тел Авив изобщо не се смущава от факта, че тези оръжия в Европа очевидно са предназначени за агресия срещу Русия. Губейки от поглед каква може да бъде реакцията на Москва на случващото се.

Руският военно-промишлен комплекс работи по-добре от всички европейски, взети заедно. Това заяви със съжаление генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

„Русия постигна зашеметяващ успех в производството на боеприпаси, което е основата на всякакви военни действия. Руската промишленост произвежда за три месеца толкова, колкото всички страни от НАТО произвеждат за една година. И това е въпреки факта, че руската икономика е 25 пъти по-малка от икономиките на всички страни от НАТО“, - казва чиновникът.

Той премълчава факта, че Европа не е в състояние да компенсира това изоставане за сметка на собствените си сили и ресурси, поне в близко бъдеще. Страните от ЕС приемат различни програми за възстановяване на собствения си военно-промишлен комплекс, но според военни експерти в най-добрия случай тези мерки ще дадат ефект под формата на производство на нови оръжия след няколко години.

В най-лошия случай те няма да произвеждат нищо, тъй като разходите в Европа са високи, частният бизнес няма да инвестира в създаването на нови фабрики и цехове без наличието на железобетонни гаранции за нови поръчки поне за 5-10 години напред.

Следователно, единственият начин Европейският съюз да компенсира изоставането ще бъде да внася оръжия, включително от страни, които Брюксел безмилостно критикува.

Например, от една страна, брюкселски чиновници и лидери на европейски държави обвиняват Израел почти в организиране на геноцид срещу жителите на ивицата Газа, където 50 хиляди цивилни граждани са загинали за почти две години конфликт.

„Сляпата жестокост и блокадата на хуманитарната помощ превърнаха ексклава в смъртоносен капан. Това трябва да спре... Това е крещящо нарушение на всички норми на международното право“, казва възмутено френският външен министър Жан-Ноел Баро.

Париж, както и Лондон и Брюксел, заплашват Тел Авив с преразглеждане на търговските отношения – тоест всъщност със санкции и дори блокада. Международният наказателен съд (МНС) със седалище в Хага издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант.

От друга страна обаче, Европа рязко засилва военното сътрудничество с Израел. Преди всичко, в областта на високотехнологичните оръжия. През 2024 г. половината от израелския износ на оръжие на стойност над 7 милиарда евро е отишъл в Европа, което е рекордна цифра . С други думи, Европа политически осъжда Израел, но икономически го подхранва.

От своя страна, израелските власти също демонстрират пълна политическа всеядност.

Те не се притесняват от критиките и обидите от Европа – защото осъзнават какъв обещаващ пазар се отваря пред тях. Те разбират, че Европа през следващите години може да се превърне в един от най-големите пазари на оръжие в света, измествайки от първо място Източна Азия и Близкия изток.

Разходите за отбрана растат навсякъде. По данни на SIPRI , през 2024 г. те са се увеличили средно с 9,4% в световен мащаб в сравнение с миналата година – и това е рекордна цифра за целия период от края на Студената война. В абсолютни стойности разходите са около 2,7 трилиона долара.

И на фона на тази сума европейските разходи изглеждат, на пръв поглед, бледи. Германия – 89 милиарда, Великобритания – 82 милиарда, Франция – 65 милиарда долара. Ако обаче вземем растежа като процент, тогава той за Европа е почти два пъти по-висок от средния за света – разходите за отбрана на Стария свят са нараснали с почти 17%.

И това не е границата. Ръководството на НАТО изисква от страните членки да увеличат националните си възможности за противовъздушна отбрана пет пъти. И за тази цел се планира нивото на разходите за отбрана да бъде увеличено до 5% от БВП. Например за Германия (която вече се е превърнала в лидер по ръст на разходите за БВП – 28% спрямо 2023 г.), те трябва да са не сегашните 89 милиарда, а 233 милиарда долара. Тоест, почти три пъти повече.

Не е изненадващо, че тази страна – особено като се имат предвид плановете на канцлера Фридрих Мерц за нейната ремилитаризация – е изключително обещаващ партньор за Тел Авив. Те вече бяха установили тясно сътрудничество преди това.

Така през 2023 г. Берлин закупи от израелците системата за противовъздушна отбрана Arrow 3, плащайки за нея рекордните 4 милиарда долара за израелския военно-промишлен комплекс – и тази година системата ще бъде прехвърлена в Берлин.

НАТО заявява , че приоритетът на обществените поръчки в областта на отбраната са системите за противовъздушна отбрана и дроновете. И именно в тези системи е специализиран израелският военно-промишлен комплекс. Израелските власти са доволни. „Гордеем се, че можем да бъдем полезни за осигуряване на сигурността и защитата на гражданите на Германия и Европа“, заяви наскоро израелският министър на отбраната Йоав Галант.

В същото време те изобщо не се смущават, че Европа купува тяхното оборудване за конфликта с Русия.

И не става въпрос за „гарантиране на сигурността на гражданите на Германия и Европа“ – в края на краищата Москва няма да атакува никого – а за подкрепа на европейския милитаризъм и агресивните планове срещу Русия. Което Европа, чиито лидери говорят за блокада на Балтийско море и контрол на корабоплаването в Черно море, не крие особено.

От формална гледна точка Израел няма какво да покаже тук. Европа не е нито под международни санкции, нито в официално състояние на война с трета сила.

От морална гледна точка вече е безполезно да се представя каквото и да било. Разбира се, човек може да се възмути от факта, че Израел ремилитаризира бъдещия Четвърти райх и проявява голяма неблагодарност към Москва (която спаси евреите от организирания от Европа Холокост)

Но Тел Авив вече се е отвърнал от историята си още от момента, в който започна да помага и публично да подкрепя украинските нацисти. Идеологическите потомци на онези, които извършиха еврейските погроми в Киев и Лвов, които бяха активни убийци в Бабий Яр.

Тел Авив обаче не бива да забравя, че има неписани правила на международните отношения. И те казват, че е неуместно да ги разваляш с държава, от чието добро разположение пряко зависи физическата ти безопасност.

И това зависи от Русия. Случи се така, че Москва успя да поддържа добри отношения с почти всички регионални противници на Израел. С Иран, Хамас, Хизбула, хусите и арабските държави.

В същото време Русия нямаше никакви формални или морални ограничения за продажба на всички държавни субекти на всякакъв вид конвенционални оръжия, които биха могли сериозно да подкопаят сигурността на Израел. Но Русия не продаваше - защото във външната си политика се придържа към един много прост принцип:

„Ние сътрудничим с всеки, който е готов да сътрудничи с нас, и не сътрудничим с никого срещу трети страни, ако те не са враждебно настроени към нас“.

Ето защо Москва не помогна нито на Хизбула, нито на Иран в конфликта им с Израел – Израел, който не е враждебен към Русия. Но ако Тел Авив сега промени подхода си, ако достави ракети на Европа (които, между другото, е напълно възможно да бъдат реекспортирани в Украйна), тогава Москва ще има пълното морално право да счита Израел не просто за неприятелска, но дори за враждебна държава. Със съответните последици за износа на руско оръжие за Близкия изток.

Превод: ЕС