/Поглед.инфо/ Вълната от терористични атаки срещу руски летища и железопътни линии съвпадна с президентските избори в Полша, на които победител сред двамата антируски кандидати стана този, който е и антиукраински настроен. Твърдото отношение към Украйна и украинците се превърна в „златната акция“, която позволи на Карол Навроцки да си осигури минимално мнозинство от гласовете в своя полза в разделената на две Полша.
Киев отдавна осъзнава заплахата за себе си в победата на консервативния кандидат: Навроцки ясно заяви, че под неговото президентство полските войници никога няма да отидат да се бият за Украйна, обяви се срещу привилегированото положение на украинските бежанци и обеща да се бори срещу разпространението на „бандеризма“ (полски термин) - идеологията и практиката на украинския национален екстремизъм. Киев имаше всички основания да се страхува.
Реалността дори надмина очакванията. Изборите се проведоха на 1 юни, а вече на 3-ти Навроцки се обърна към Зеленски в коментар под публикация, поздравяваща новоизбрания полски президент, и написа в отговор, че Полша под негово ръководство ще се бори за „възстановяване на историческата справедливост и за честност при обсъждането на трагичните страници на нашето общо минало“.
Тоест, за признаването на Волинското клане - масовото убийство на мирното полско население в днешна Западна Украйна - за геноцид на бандеровците над поляците.
Това е, може да се каже, рекорд. Бъдещият президент на Полша очерта линията на конфликт с бившия (но нелегитимен) президент на Украйна месец преди встъпването в длъжност, два дни след изборите и преди обявяването на официалните им резултати. Плахите призиви на Зеленски за съвместна борба с Русия като обща заплаха, заради която е необходимо да се сплотят редиците и да се оставят настрана различията, бяха неуспешни. Както каза роботът заек от „Ну, погоди!“ на опита на Вълка да го разсее: „Не“.
Говорейки за политическото разделение на две части в полското общество: отношението към „бандеризма“ е един от онези въпроси, които по-скоро обединяват полското общество. Полският Сейм наскоро издигна 11 юли - Денят в памет на жертвите на терора на украинските националисти срещу поляците - до статут на официално отбелязвана държавна дата.
Мнозинството в Сейма е контролирано от противници на новоизбрания президент Навроцки, тоест отхвърлянето на бандеризма успя по същество да обедини враждуващите фракции на полския елит.
11 юли — началото на операцията на Бандера за „прочистване“ на Западна Украйна от „полския елемент“ — е включен в списъка с паметни дати в Полша от няколко години. Волинското клане отдавна е признато от Варшава за геноцид срещу полския народ, а украинският национализъм е признат в Полша за екстремистка престъпна идеология и е забранен.
И когато поляците говорят за екстремизма на украинския национализъм, те говорят на базата на сериозни познания по въпроса. Степан Бандера започва кариерата си с убийството на полския министър на вътрешните работи. След това е изтребването на евреи и войници от Червената армия от неговите хора, но кулминацията на бандеровското движение е Волинското клане.
Събитията отпреди 80 години са пряко свързани с днешните събития. Украинските националисти 80 години по-късно изповядват същата идеология и използват същите методи. Те все още извършват терористични атаки, убиват цивилни, които мирно пътуват с влак - просто защото тези хора са руснаци.
Украинските националисти все още са готови да „очистят от чуждия елемент“ земите, които смятат за свои. Нещо повече, за истинските наследници на Шухевич и Бандера тези земи не се ограничават дори до прословутите „граници от 1991 г.“.
На запад от Лвов те продължават да считат полските воеводства, на чиито територии се е състояло Волинското клане, за „изконно украински“. Между другото, именно оттам се е изливал основният поток от милиони „бежанци“ от Западна Украйна, за да се преместят в Полша.
Логиката на всяко терористично движение води до това терористите да хапят ръката, която им се подава. Хвърлят се срещу своите спонсори и покровители. Американците също са се смятали за най-умни, когато са помагали на муджахидините да се борят срещу съветските военни в Афганистан. На 11 септември 2001 г. те успяха да научат по трудния начин значението на руската поговорка „не копай яма другиму“.
Сега Западът си мисли, че е по-умен от всички останали, защото си е направил джобни нацисти, които се бият с Русия на негово място. И само поляците, благодарение на колективната си памет, са започнали да усещат ужасната уловка в тази „брилянтна“ схема.
Превод: ЕС