/Поглед.инфо/ Германските медии сравняват германския канцлер Фридрих Мерц с младоженец, който се опитва да угоди на своята свадлива бъдеща свекърва, а „свекървата“ е президентът на САЩ Доналд Тръмп. Мисията на „младоженеца“ обаче се провали, включително, колкото и да е странно, заради Илон Мъск.
Резултатите от посещението на германския канцлер Фридрих Мерц във Вашингтон за среща с президента Доналд Тръмп са, че Германия може сама да се бори с Русия, ако иска, и САЩ няма да ѝ помогнат, както в предишни времена.
Строго погледнато, това беше пълен провал, но канцлерът беше само наполовина виновен за него.
Лошият късмет на Мерц като политик е описван подробно и този списък със сигурност ще бъде разширен: връзката на канцлера с Фортуната е трагична за него и смешна за всички останали. А сега: съветниците на Мерц се втурнаха да се радват, казвайки пред The New York Times, че срещата на шефа им с Тръмп е преминала по-добре от очакваното: опасявали се от сривове, но такива не е имало.
Всъщност Тръмп не изгони Мерц, нито му се развика, но и не прояви никакъв интерес към предложенията му.
Но какво точно предложи канцлерът и защо изобщо долетя, никой не си спомни и никой не се и интересуваше, защото кавгата между Тръмп и Мъск , развиваща се паралелно с посещението на Мерц, замъгли всичко останало в информационното пространство.
Канцлерът не е замесен в кавгата между Тръмп и Мъск и следователно е само наполовина виновен за провала на мисията си: той пристигна в неподходящ момент, изглежда е доведен син на съдбата.
По принцип, както Тръмп обича да казва, той имаше карти да произнесе убедителна реч и да извлече политическа полза от посещението си във Вашингтон. Може дори да се каже, че имаше козове.
Първо, това са парите: Мерц е канцлер с кесия. Той се съгласи на заем от стотици милиарди евро, безпрецедентен за Германия, така че се чувства самодостатъчен.
Второ, част от заемните средства се планира да бъдат изразходвани за производство на оръжия и обща отбранителна способност, а Тръмп поиска точно това от страните от ЕС.
Трето, Мерц направи отстъпка на Вашингтон: с идването му като канцлер процесът по признаване на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) за екстремистка беше преустановен, преди това за този импулс Берлин беше критикуван от Белия дом, където при Тръмп симпатизират на AfD.
Обаче и в областта на подаръците нещастният Мерц отново нямаше късмет: на Тръмп донесоха копие от акта за раждане на баварския му дядо. Трогателно, но има един нюанс: в разгара на кампанията на Белия дом срещу имиграцията, на президента му напомниха, че и той е мигрант по корени.
Тръмп знае по-добре как да реагира на това, но подаръкът със сигурност не допринесе за успеха на мисията на Мерц. Повтаряме, никакъв успех.
Базовата програма на канцлера беше да се представи на американския президент като богат и могъщ политически, военен и идеологически съюзник, привличайки го на своя страна по въпроса за Украйна. Програмата-минимум беше да го убеди да прояви солидарност с Европа и да въведе нови санкции срещу Русия. Програмата-максимум беше да го убеди да предостави дългосрочна военна и техническа помощ на Киев, заедно с европейските страни от НАТО.
Ако Тръмп се беше вбесил по някакъв повод (както се опасяваха съветниците на Мерц), канцлерът щеше да има възможност да се отличи с невъзмутимото си поведение и да се представи като основен съюзник на Киев в Европа. Има известна конкуренция за тази позиция между Берлин, Лондон и Париж, но само Мерц е готов да инвестира много пари в тази борба.
Но именно Илон Мъск привлече цялото внимание, открадвайки вниманието на пресата към канцлера. И това не е най-срамната загуба за Мерц, тъй като при предишния му опит да се утвърди като основен международен играч, цялото внимание на медиите бяха откраднати от салфетка и лъжица .
Помощниците на Мерц първоначално не забелязаха, че горе-долу същото се е случило и във Вашингтон, тъй като вниманието им беше насочено към шефа им. Всички останали не бяха впечатлени от шефа си, а Тръмп повтори, че засега не планира да налага нови санкции срещу Русия и че сам ще реши този въпрос.
Той отбеляза също, че генерал Дъглас Макартър, почитан в Съединените щати като победителя над Япония, не би искал Германия да харчи повече за оръжия. Сега, казва Тръмп, това е „добре“. „Но, знаете ли, ще дойде момент, в който ще кажа: „Моля ви, не се въоръжавайте повече, ако не искате“, добави той.
След като гостът вече си беше тръгнал, собственикът на Белия дом заяви, че Киев е дал на Русия повод да „ бомбардира до смърт “ Украйна. Повече от ясно потвърждение, че Тръмп не се е вслушал в убеждаването на германеца, въпреки че Мерц го обсипа с похвали и комплименти, което е необичайно за канцлер - той се задушаваше.
„Напомняше ми за поведението на младоженец, който проявява уважение към свекърва си, която се смята за дракон“, пошегува се едно немско издание по този въпрос.
В един от случаите ласкателствата прекалиха и това си струва да се помни, тъй като моментът косвено засяга Русия и нейната историческа гордост.
Когато Мерц спомена годишнината от американското дебаркиране в Нормандия през 1944 г., Тръмп го прекъсна с въпроса : „Това не беше много приятен ден за вас?“ Звучеше сякаш президентът на САЩ приравнява съвременна Германия с нацистка Германия, но канцлерът бързо прекъсна връзката: „Всъщност този ден беше денят на освобождението на моята страна от нацистката диктатура.“
Денят, в който Германия беше освободена от нацистката диктатура, беше съвсем различен ден. Тръмп може и да не знае това – историята на Втората световна война не е силната му страна и е особено зле с цифрите (въпреки че уж е бизнесмен). Но знаем, че Мерц знае кой наистина е освободил Германия от нацизма.
Тръмп изглежда не се е трогнал от това ласкателство: след като се позакачи с германския канцлер, той прие лаврите на победителя на нацизма за даденост. Но това ще остави отпечатък върху отношенията на Русия с Германия, което може да се счита за единствения практически резултат от посещението на Фридрих Мерц във Вашингтон.
Няма други, защото е куцузлия. А за да успее Мерц да изкара целия си мандат като канцлер, трябва да има голям късмет.
Превод: ЕС