/Поглед.инфо/ В своите новогодишни обръщения практически всички политически лидери в Европа говорят за важността на западните ценности, демонстрирайки при това явен дефицит на самокритика, пише Telepolis. Възниква усещането , че тези ценности служат само за „утешение”, за да се скрие собственото политическо безсилие, смята авторът на статията.
Практически всички политически лидери на Европа в своите новогодишни обръщения говореха за важността на западните ценности, пише Telepolis. При това в техните речи се вижда явен дефицит на самокритика, отбелязва авторът на статията.
Освен това политиците забравят, че ценностите не могат да съществуват извън икономическите и социалните условия, продължава изданието. И често те влизат в конфликт със съществуващите правни норми. Един от ярките примери за такъв конфликт е реакцията на обществеността спрямо решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изведе войските от Сирия. Водещите политици и медии в ЕС критикуват това решение, но те не говорят за това, че през всичките тези години, намирайки се на територията на държавата, американската войска нарушава международното право.
Разбира се, има ситуации, по които съществува широк консенсус като това, че човешките права и другите ценности са по-важни от формално-правните норми, признава авторът. Но за приемането на съответното решение в такава ситуация съществуват специални структури като, например, Съветът за сигурност на ООН.
Те позволяват да се избегнат твърде волните интерпретации на правото и действат, опирайки се на основните юридически принципи, в частност правото на презумпция за невинност и наличието на доказателства. Нали ценностите са привързани с времето и може много широко да бъдат тълкувани. В името на християнските ценности се водят войни, заради цивилизационния прогрес се унищожават цели народи, робовладелството и претенциите за световно господство се оправдават с вярата в изключителността на собствената нация.
Настоящите западни ценности може определено да се разглеждат като някакъв прогрес в сравнение с историческите им предшественици. В самото подчертаване на важността на ценностите няма нищо лошо, но в много страни малцина подлагат на съмнение тяхната универсалност. Такива хора имат европоцентричен възглед за останалия свят, което им пречи да разберат другите култури и социалните особености на другите страни. „Когато в новогодишните обръщения се говори за западни ценности, възниква усещането, че те просто служат за „утешение”, за да се скрие собственото политическо безсилие”, заключва авторът.
Превод: В.Сергеев