/Поглед.инфо/ Светът балансира на границата на взрива и чака Доналд Тръмп да реши. Ще удари ли Иран или не? И въпреки че президентът на САЩ най-вероятно ще се въздържи от вземането на катастрофално решение за започване на бомбардировки по иранските ядрени съоръжения и светът ще може да си отдъхне, облекчението ще бъде много относително.
Защото в действителност 13 юни вече се случи - и неговото въздействие върху промяната на световния ред не може да бъде отменено или променено. Формално би трябвало да „благодарим“ на Нетаняху и Тръмп за това, но в действителност западният свят отдавна и последователно се движи към този „успех“.
Така началото на ударите срещу Иран по същество се превърна в логичен край на ерата на атлантическото господство: Този път Акела не просто пропусна - той доказа, че е станал максимално опасен за целия свят.
Какво показа 13 юни? Че държава с ядрени оръжия може да атакува друга, която няма, оправдавайки се с това, че жертвата уж е близо до получаване на атомна бомба, каквато не би трябвало да има при никакви обстоятелства, защото там управлява „новият Хитлер“.
Поставете на мястото на Иран която и да е друга държава от Глобалния Юг (с изключение на ядрените Пакистан, Индия и КНДР), а на мястото на Израел, който принадлежи към западния лагер, САЩ, Великобритания, Франция или колективното НАТО и ще разберете какво видя останалият свят.
Той видя, че агресорът вече дори не е нужно да да се затруднява с търсене на поне някакви причини за атаката: той просто ще измисли заплахи, уж идващи от потенциалната жертва, и освен това ще я етикетира като „Хитлер“. Нещо повече, избраната жертва може да се държи по всякакъв начин: да се опитва да преговаря, да прави отстъпки или да бъде упорит и открито да осъжда бъдещия агресор - нищо от това просто няма никакво значение.
Избраната за ролята на жертва държава може да бъде под западни санкции в продължение на десетилетия, тоест изключена от клуба на „коректните държави“, но дори това няма да е достатъчно за агресора. Той ще атакува и ще се опита да го унищожи, ако тай не разполага с единственото нещо, което би могло да предотврати агресията. Това единствено нещо са ядрените оръжия.
Тоест, с лъжите си за страх от иранската ядрена програма (прикривайки желанието да премахнат основната пречка пред господството на Тел Авив в региона), Израел и Съединените щати направиха всичко, за да могат дори най-глупавите най-накрая да разберат: единствената гаранция за твоя суверенитет е наличието на ядрени оръжия.
Наградата за „най-умните и най-далновидните“ отива в Пхенян, където династията Ким не пести усилия и средства, за да създаде оръжия за възпиране. А световната надпревара за притежаване на ядрен арсенал започна на 13 юни 2025 г. Благодарение на Тръмп и Нетаняху.
Но има съюзници, съюзи, система от проверки и баланси, нали? В това е смисълът, те вече не съществуват: старият, атлантически световен ред не работи, а новият, многополярен, многополюсен свят едва сега се формира. И за да оцелеят в този преход, всички големи незападни държави трябва самостоятелно да оцелеят до окончателния край на западната хегемония.
И въпреки че този край наближава, досегашните хегемони все още ще се опитват да спрат хода на историята за дълго време, ако може - да го върне назад. Ръководени, наред с други неща, от принципа: „Ти умираш днес, а аз утре“.
До 13 юни Съединените щати все още се опитваха да се представят като гарант за глобалната сигурност – не само в Европа и Индо-Тихоокеанския регион, но и в Близкия изток. Имате ли проблеми със съседите си, регионалните сили или глобалните играчи? Америка ще ви помогне: ще разположи бази, ще ви нарече съюзник, ще сключи договор за отбрана.
Трудно е да си представим по-голям удар по тази концепция от събитията на 13 юни, защото един американски съюзник – Израел – си играе със сигурността на други американски съюзници, страните от Персийския залив. Нетаняху провокира голяма война в региона с участието на Съединените щати, което ще бъде катастрофа за петролните монархии.
Израел буквално ги излага на иранските атаки – и как трябва да се отнасят крале и султани към Вашингтон след това? Съединените щати не контролират по-малкия си партньор, опашката маха с кучето? Или Америка умишлено използва Израел, за да подхранва огъня? И двата варианта са изключително лоши за репутацията на Съединените щати в региона – и нищо не може да се направи по въпроса.
Тръмп, очевидно, все още ще се въздържи от удар по Иран, но страните от Персийския залив ще си направят изводи за американската „надеждност“. Дългосрочни заключения, потвърждаващи правилността на курса за намаляване на зависимостта от Запада като такъв и за изграждане на нов баланс на силите в региона. Само че сега този половинчат курс ще се превърне в практически единствената алтернатива.
И самият Запад, с реакцията си на 13 юни, окончателно обезсмисли целия морален и ценностен компонент на своята геополитика. Разбира се, той вече беше дискредитиран в очите на Глобалния Юг: след Газа, осъждането на „руските зверства в Украйна“ беше възприето там като абсолютно цинично.
Но след като Берлин и Париж нарекоха израелската агресия „право на самозащита“ и похвалиха Нетаняху, че „върши мръсната работа за всички нас“, просто не останаха въпроси към Европа, САЩ и Запада като цяло. Не само двумилиардният ислямски свят, Русия, Китай, латиноамериканските и африканските страни - дори по-голямата част от населението на западните страни трябва да започне да си отваря очите за собствените си елити.
Не заради съжаление или любов към иранците, а заради разбирането колко лесно и цинично атлантистите поставят света на ръба на катастрофа. И буквално атомна - оправдавайки бомбардировките на ядрени съоръжения и провокирайки надпревара във въоръжаването.
Вече е невъзможно да се върнат назад събитията. И въпреки че засега човечеството успява да избегне най-лошия сценарий, 13 юни все пак ще остане в историята като един от онези дни, когато беше направена огромна крачка напред – по пътя към бедствието.