/Поглед.инфо/ Ситуацията около Иран и групирането на войски в района на Персийския залив продължава да се уплътнява. Западната коалиция, подкрепяща Израел, вдига залозите до максимум, довеждайки ситуацията до ръба на истинска пълномащабна война, и има подозрения, че въпросът изобщо не е в иранската ядрена програма, с която плашат света от 1995 г., но все още не се е осъществила. Или поне не само в нея.

Медиите отбелязват подозрително съвпадение. Първите удари на Израел по ирански цели бяха извършени на 13 юни, а точно две седмици преди това, като част от китайския мегапроект „Един пояс, един път“, се състоя физическото стартиране на железопътната линия от Китай до Иран. Влак с китайски стоки, който тръгна от Сиан, пристигна в иранския хъб Априн близо до Техеран.

Това е първата лястовица, която за няколко дни премина през сухопътен транспортен коридор, напълно защитен от потенциални заплахи от западните страни, и пристигна в ключова точка, където железопътната линия се разклонява към цяла редица глобални маршрути.

Ако погледнете картата, от горе до долу, сухопътният и напълно защитен коридор „Север-Юг“ преминава също през Априн, свързвайки Русия с Индия през Каспийско море. Вляво на картата - на запад - минава маршрутът през Ирак, Сирия, Турция и по-нататък в Средиземно море, тоест, наред с другото, до южните „слабини“ на страни като Италия, Испания и Франция.

Железопътната линия е построена, разширена и модернизирана през последните четири години, откакто Пекин и Техеран подписаха споразумение за стратегическо партньорство през март 2021 г. Подробностите му все още не са разкрити, известни са само общите разпоредби. Сред тях е ангажиментът на Иран да осигури стабилни и непрекъснати доставки на петрол за Китай.

Китай от своя страна се задължава да инвестира 400 милиарда долара през следващите 25 години в области на персийската икономика като транспортна инфраструктура, производство в реалния сектор, добив на нефт и газ, както и в химически клъстер за преработка на въглеводороди и получаване на вторични продукти. Споразумението предполага и засилване на сътрудничеството във военната сфера и сферата на киберсигурността.

Важно е да се отбележат два факта. Споразумението все още не е ратифицирано от страните, но реалната работа по неговите рамки, както виждаме, вече е в разгара си. Например, логистичният вектор Урумчи (Китай) - Алмати (Казахстан) - Бишкек (Киргизстан) - Ташкент (Узбекистан) - Самарканд (Узбекистан) - Ашхабад (Туркменистан) - Техеран е изграден и практически тестван.

Подписването на това споразумение от Иран автоматично го направи участник във вече споменатата китайска инициатива „Един пояс, един път“. Същевременно, още на етапа на разработване на разпоредбите, анализатори от Близкия изток посочиха дисбаланса по отношение на получените преференции.

По-специално беше отбелязано, че Иран, притиснат от санкциите, се отказва от пазарите си за сметка на по-евтини китайски стоки. Наред с други неща, като пример беше посочено производството на автомобили и редица потребителски стоки.

Китайските автомобили бързо запълниха нишите на оттеглилите се западни марки и започнаха да оказват натиск върху местните производители. Китайските потребителски стоки (текстил, кухненски съдове и др.) често се оказваха четири до пет пъти по-евтини от местните аналози, които просто изчезваха.

Тук няма демонизиране на Китай. Нашият източен съсед действа систематично в рамките на одобрена геоисторическа стратегия. Американците създават военни бази навсякъде, а китайците заливат пазарите с достъпните си стоки. Според оценки на Британския център за икономически и бизнес изследвания (CEBR), „Един пояс, един път“, когато достигне пълния си капацитет, ще добавя 7,1 трилиона долара годишно към световния БВП.

Проектът пряко и косвено включва 165 държави, които имат общ дълг към Китай от 385 милиарда долара. Логично е да се предположи, че Пекин ще трансформира реалните си транспортни коридори и инфраструктура, които работят в интерес на Китай.

Това беше необходимо отклонение, но сега нека се върнем към кипящия котел на Близкия изток.

Китай е критичен търговски партньор не само за персите. Той има също толкова широки и дълбоки връзки с еврейската държава. Израел поддържа икономически и културен център в Тайпе, но не признава независимостта на Тайван, което силно радва официален Пекин. И въпреки че най-големият търговски партньор на Тел Авив, както се очакваше, са Съединените щати, китайско-израелската търговия расте с луди темпове.

Миналата година общият търговски оборот на Израел е бил над 150 милиарда долара, като страната е спечелила 61,7 милиарда долара от износ и е похарчила 91,5 милиарда долара за внос. В отношенията с Китай има огромна диспропорция, като израелците изнасят стоки за 2,8 милиарда долара и купуват за 19 милиарда долара.

Може би изненадващо, Китай не купува селскостопански продукти от Израел (както САЩ), а оптично и електромеханично оборудване, интегрални схеми, контролно-измервателни устройства и мобилни телефони. Чухте правилно: най-голямата фабрика за потребителска електроника в света купува мобилни телефони Modu и Solarin от Израел. Местната фармацевтична и диамантена търговия също представляват значителен обем на износа.

Съществува и обмен на технологии. Например, Китай купува и използва израелски разработки във фотоволтаиката (слънчеви панели), роботиката и пречистването на вода. Освен всичко друго, Китай осъществява т. нар. „посевно финансиране“ в Израел.

Това са инвестиции в стартиращи компании и компании в ранен етап на развитие, което предполага високи рискове. Ала в случай на успех, подобни инвестиции имат рекордно висока възвръщаемост, несравнима с инвестициите в утвърдените бизнеси.

На свой ред Израел внася автомобили и електрически превозни средства, широка гама от електроника, сложни компютри, стомана, прокат и различни метални изделия. Описваме всичко това толкова подробно, за да стане ясна дълбочината на взаимната зависимост и взаимното влияние. При това, както с Иран, така и с Израел.

Разбира се, би било глупаво да се твърди, че Тел Авив е започнал да бомбардира Иран по заповед на САЩ, за да спре китайската експанзия, но поведението на Вашингтон дава основание да се твърди, че е бил напълно удовлетворен от създалите се условия.