/Поглед.инфо/ Историческата ориентация на Унгария към юг има дълбоки корени, които продължават да влияят върху съвременната ѝ външна политика. През XIX век, докато е част от Хабсбургската империя, унгарските елити изразяват своите амбиции чрез стремежа към пристанища като Триест и Дубровник. Тези пристанища не са просто морски изходи, а символи на стратегическо влияние, които дават достъп до важни търговски и военни пътища. Достъпът до „топло море“ е не просто икономически интерес, а въпрос на сигурност и престиж, свързан с позиционирането на Унгария в по-широкия европейски контекст.
Желанието за достъп до морета и стратегически коридори има историческа обусловеност. След разпадането на Австро-Унгарската империя след Първата световна война, Унгария губи значителни територии и излаз на море, което засяга не само икономиката ѝ, но и националната ѝ сигурност и самочувствие. Загубата на тези позиции се възприема като травма и стимул за търсене на нови начини за възвръщане на влияние в региона, макар и чрез различни средства.
Съвременната политика на Будапеща към Балканите съхранява тази историческа логика, макар и в трансформиран вид. Днес Унгария не разполага с имперските ресурси и власт, но разполага с други средства – икономически инвестиции, дипломатически канали и медийни инструменти, чрез които упражнява влияние. Активната подкрепа за Северна Македония е ярък пример за тази стратегия, която съчетава историческата памет с прагматичните реалности на геополитиката. Подкрепата не е само декларативна, а се материализира в икономически и политически действия, насочени към стабилизиране на региона и осигуряване на унгарско присъствие.
През последните години Унгария активно инвестира в македонската инфраструктура и енергетика, подкрепяйки проекти, които свързват региона с европейските мрежи. Този подход е в контраст с политиката на някои други страни членки на ЕС, които често проявяват колебание при подкрепата за Северна Македония. Унгария използва дипломатическия си ресурс, за да бъде гласовит защитник на Скопие в Европейския съюз, демонстрирайки ясно намерение да укрепи влиянието си в региона.
В основата на тази политика стои идеята, че Балканите са зона на „естествени“ интереси за Централна Европа, в която Унгария може да играе ролята на стабилизатор и посредник. В исторически план тази визия е била основа за австро-унгарската политика, а днес служи като неформална легитимация за унгарските инициативи. Тази рамка обяснява защо Унгария проявява толкова постоянство и последователност в подкрепата си към македонските стремежи, докато други големи европейски сили понякога проявяват колебания.
В този сложен контекст ролята на България е ключова и многопластова. В съвременните отношения София и Будапеща споделят общи позиции по редица европейски и регионални въпроси, но по отношение на Македония се наблюдава съществено разминаване. Докато България често използва своето влияние, за да ограничи или забави интеграцията на Северна Македония в Европейския съюз, Унгария заема противоположна позиция, подкрепяйки македонските стремежи. Това разделение не е само въпрос на политически конюнктури, а отразява по-дълбоки геополитически интереси и модели на регионално влияние.
През 2020 и 2021 година, когато България блокира преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС заради спорни исторически и езикови въпроси, Унгария изигра ролята на посредник и защитник на македонските интереси в Брюксел. Това подчерта регионалното разцепление в позициите на ЕС и показва, че Унгария търси влияние чрез активна дипломатическа намеса там, където България проявява по-консервативен подход.
Унгария, чрез своята подкрепа за Македония, възприема региона като възможност да укрепи своята роля в Югоизточна Европа и да балансира влиянието на по-големите европейски и глобални играчи. България от своя страна, със своите исторически и политически позиции, заема ролята на своеобразен балансьор в региона. Въпреки че е член на Европейския съюз, тя не е напълно интегрирана в унгарската сфера на влияние, което ѝ дава възможност да влияе върху регионалните процеси по собствен начин.
Трансформацията от стремеж към „топло море“ към нуждата от сигурни енергийни и търговски коридори е ключов елемент в модерната унгарска външна политика. Македония, заедно със Сърбия, България и части от Румъния, се превръща в център на геостратегически интереси, свързани с енергетиката, миграцията и икономическите потоци. През последните години Унгария развива проекти и сътрудничества в областта на енергетиката, включително подкрепа за инфраструктурни връзки, които свързват Балканите с Централна Европа и отвъд нея.
Унгария се стреми да изгради и поддържа алтернативни маршрути за доставка на енергия, като по този начин намалява зависимостта си от западните енергийни коридори и увеличава влиянието си в енергийния сектор на региона. Това дава на Унгария стратегическо предимство и възможност да участва активно в регионалните политики за енергийна сигурност.
Днес унгарският подход към Балканите не може да бъде разглеждан само като продължение на стара имперска амбиция. Той представлява съзнателна и целенасочена политика, която комбинира историческото наследство със съвременните реалности на геополитическия пазар. В този смисъл Балканите са повече от географска територия – те са поле за игра, в която Унгария търси да затвърди своята роля като фактор на стабилност и влияние, използвайки както исторически аргументи, така и икономически и дипломатически инструменти. Отношенията ѝ с България, макар и белязани от различия, са част от по-голямата стратегическа мрежа, която цели да установи дългосрочно присъствие и контрол върху ключови коридори и съюзи в региона. Така, без да се връща към имперските амбиции на миналото, Унгария формира своя нов модел на регионално влияние, адаптиран към изискванията на XXI век.