/Поглед.инфо/ Американците имат печалният навик да се отнасят към Русия като към Съветския съюз, докато тя по много негови параметри е само „негова бледа сянка“, пише The National Interest. Затова според списанието тя не представлява никаква заплаха за съществуването на САЩ, но ако американските лидери не си променят отношението към нея, то войната с нея ще стане повече от реална.

Американците, в това число и определящите политическия курс на страната, имат печалния навик да бъркат Русия със Съветския съюз. Тази тенденция отново се разкри след срещата на високо равнище в Хелзинки. Критиците на американския лидер го обвиниха в умиротворение на Путин и дори в „предателство“, защото според тях не е направил достатъчно за защитата на интересите на САЩ и твърде меко е общувал с руския си колега, пише The National Interest.

Тя смятат това за „непростимо оскърбление“, защото мислят, че Русия представлява огромна заплаха за САЩ. Враждебно настроените експерти обвиняват Москва в „намеса“ в изборите и сравняват това с Пърл Хърбър и терористичните актове от 11 септември.

Раболепното поведение на Тръмп, според мнението на опонентите му, е поразително различно от това на неговите предшественици по отношение на „тираните“ и особено по отношение на Кремъл. Като пример му посочват изказването на Роналд Рейгън за „Империята на злото“ и искането му към Горбачов да срути Берлинската стена.

„Проблемът с цитирането на такива примери е, че те се отнасят към друга държава: Съветския съюз. Твърде много американци се държат така, сякаш няма значителни различия между него и Русия. Дори по-лошо, американските лидери се придържат към една и съща безкомпромисна, враждебна политика, която Вашингтон използва за сдържането на СССР. И това е голяма грешка, която, започвайки с разпадането на Съюза на съветските социалистически републики в края на 1991 г., все повече отравя отношенията с Москва“, смята списанието.

Очевидната разлика между СССР и Русия е, че съветският елит е приел идеологията на марксизма-ленинизма и неговата цел е световната революция. Днешната Русия не е „месианска“ държава. Икономическата ѝ система, според The National Interest, се основава на „корумпирания, кумски капитализъм", а не на твърдата основа на социализма. Политическата система е „консервативна автокрация“, а не „еднопартийна диктатура, която не търпи никакви дисиденти“.

Въпреки че Русия едва ли може да се нарече западна демокрация, тя не е продължение на „ужасно жестокия тоталитаризъм на Съветския съюз“. И всъщност, продължава списанието, политическата и социална философия на Русия е поразително различна от тази в СССР. Например, в съветско Православната църква не е имала сериозна тежест, което не е изненадващо, ако се припомни комунистическата политика на атеизъм. В наши дни обаче РПЦ има сериозно влияние, особено в социалната сфера.

„Работата е там, че Русия е обикновена, леко консервативна държава, докато Съветският съюз е месианска, тоталитарна държава. Това е особено съществено и важно отличие и това трябва да се отчете в политиката на САЩ“, подчертава The National Interest. 

Не по-маловажна разлика е, че Съветският съюз е бил велика сила (и за известно време може би суперсила) с глобални амбиции и голям потенциал. СССР контролира „империя“ в Източна Европа и има съюзници и „клиенти“ по целия свят, достигащи до отдалечени части на света като Куба, Виетнам и Ангола. Освен това СССР активно оспорва влиянието на САЩ в тези региони.

Що се отнася до Русия, то е „просто регионална държава“ с много ограничено влияние извън своя регион. Кремъл концентрира усилията си предимно върху близката чужбина, опитвайки се да спре придвижването на НАТО на изток. Русия е насочена повече към отбраната, отколкото към офанзивата, смята изданието.

На Русия ще ѝ бъде много трудно да постигне нещо, което да надхвърля изключително ограничените експанзионистични намерения, дори и да има такива. Съветският съюз е втората икономика на света, на второ място само до Съединените щати. Руската икономика е приблизително равна на канадска. Площта на Русия е само три четвърти от територията на СССР, а населението двойно по-малко.

„Изхождайки от всички тези фактори, трябва да е очевидно, че Русия не е сериозен съперник и със сигурност не представлява екзистенциална заплаха за Съединените щати и тяхната демократична система. Мощта на Русия е бледа сянка на силата на Съветския съюз. Единственият източник на престижа от миналото остава внушителният ядрен арсенал“, подчертава списанието, допълвайки, че ядреното оръжие не е твърде полезно, освен ако Путин не иска да извърши „национално самоубийство“.

В крайна сметка руските интереси в областта на сигурността съвпадат в много отношения с тези в САЩ, например, в борбата срещу радикалния ислямистки тероризъм. Ако американските политици не се придържаха към „провокативната политика“, разширявайки НАТО на изток и действайки срещу отдавнашните руски съюзници на Балканите (Сърбия) и Близкия изток (Сирия), а също изключвайки Москва от ключовите международни икономически институции, то Русия и САЩ щяха рядко да си сблъскват интересите.

В този контекст трябва да се извърши фундаментална промяна в политиката на САЩ, но това ще изисква големи промени в американската национална психология. Повече от 40 години американците гледат на Съветския съюз като „смъртна заплаха“ за националната сигурност и за заветните ценности на свободата и демокрацията. За съжаление, когато Съветският съюз се срина, в главите им нямаше „умствено рестартиране“.

„Твърде много американци (включително политически лидери и дейци) се държат все едно, че все още се борят със Съветския съюз. Най-големият трагичен парадокс ще бъде, ако Америка, избягвайки война с тоталитарен силен противник, случайно влезе във война поради една остаряла гледна точка и политика към обикновена, регионална и задъхваща се държава. Въпреки това, ако американските лидери не променят психическото си отношение и политика към Русия, такъв резултат е съвсем реалистичен“, предупреждава The National Interest.

Превод: Поглед.инфо