/Поглед.инфо/ Моите близки приятели и издатели на книгите ми в Италия преболедуваха вируса тежко, но след като се справиха с трудното дишане и треската (с големи мъки), тях дори не ги зачислиха като болни по правилник (в Италия към болницата се обръщат тези, които сами просто не могат да дишат... останалите дори не се вкарват в статистиката). Току що разбрах, че Кристиан Буше, мой отдавнашен приятел и издател, е настанен в болницата с тежка форма на коронавирус. Дъщерята на моя приятел и издател от Бразилия Рафаело Машду- Алина (значи и той) също се заразиха. Ако е такава честотата на заболяването сред най-близкия ми кръг, какви са реалните пропорции на катастрофата?
Това трябва да се вземе на сериозно. Решението на Собянин е абсолютно правилно, но формулировката на Путин за почивните дни не е (освен ако всичко не е точно обратното и Собянин да е настоявал за почивните дни, а Путин да е искал да обяви извънредно положение). Трябва да сте в състояние да признавате грешките си. В извънредни условия трябва да има доверие между обществото и властта.
И още: самостоятелните инициативи на регионите са много опасни. Те могат да започнат да се затварят едни от други (такъв беше случаят в Италия на първия етап, когато северът вече беше ударен, а югът още не беше). Следователно, навсякъде е необходимо да се въведе извънредно положение, тъй като руснаците, посетили чужбина - а всичко там е заразено (съдейки дори по случаите сред моите приятели) - пропълзяват със стотици хиляди навсякъде.
Телевизията също е заразена, можете да поставите на “повтаряне” записи на “Лебедово езеро”. Ходенето на участие в предавания е смъртоносно.
Като цяло ситуацията е траурна, не е ясно как могат да продължават да показват, каквото показват.
Хората трябва да бъдат оставени сами в апартаментите си. За да могат за първи път в живота си спокойно да мислят за битие и небитие.
Превод: В. Сергеев