/Поглед.инфо/ Външният министър на Русия Сергей Лавров изрази загриженост във връзка с действията на официален Ереван. Става дума за ареста в Армения на генералния секретар на ОДКБ Юрий Хачатуров.
Колко струват последните стъпки на арменските власти и до какво ще доведат?
Всичко, което се случи в Армения във връзка с „революцията на Пашинян“ и което се случва сега, трябва да се помести в геополитически контекст. Работата е там, че при президента Серж Саркисян бяха постигнати сериозни договорености по подобряването на азербайджанско-арменските отношения с участието на Русия. Бяха постигнати договорености по Нагорни Карабах, предаването на пет района около НК на Азеррбайджанската страна, което би позволило да се демонтира напрежението и да се свали ескалацията между двете страни. На свой ред това би довело до съществена хармонизация на баланса на силите в Южен Кавказ.
Но това не се случва…
В този момент, в който Серж Саркисян трябваше да премине на министър-председателския пост, започнаха вълненията, които доведоха до това, че депутатът Никол Пашинян стана ръководител на изпълнителната власт и започна да прокарва напълно друга линия. Пашинян нямаше намерение да изпълни тези обещания, които бе постигнало ръководството на Армения с Азербайджан и Русия, отмени договореностите и така създаде огромни усложнения. Освен това той стана да изказва прозападни, проатлантически настроения, да поставя под въпрос взаимодействието между Армения и Русия в рамките на ОДКБ и Евразийския съюз. Тоест Пашинян започна да провежда деструктивна политика против нашите отдавнашни съюзнически отношения.
Такова поведение стана неочаквано, защото напротив, дотогава и в Ереван, и в Баку се появяваше информация за раздвижване в карабахския конфликт. Как изглеждат от Москва действията на Пашинян.
С идването на Пашинян вече не ставаше дума как да се направи крачка напред, както се предполагаше по карабахския проблем, по арменско-азербайджанските отношения, което би усилило позициите на Русия и би нормализирало отношенията между тези страни. Защото и въпросът за сближаването на Азербайджан с Русия бе съо актуален, и това би устройвали всички. По идването на Пашинян провали тези планове, което не само не позволява да се правят крачки напред, но и заставя да се отстъпва…
И сега се проведе знаков арест…
Арестът на ръководителя ОДКБ Хачатуров е всъщност удар по нашето стратегическо партньорство. Ако арестът на Роберт Кочарян (бивш президент на Армения) е ватрешен въпрос, макар и с достатъчно рязко действие, то арестът на ръководителя на ОДКБ е плесница по нашите военно-стратегически отношения.
За мнозина в Армения фигурите на Саркисян и Кочарян се асоцииран именно с Русия. Някой ги възприемаше като поставени от Москва, което добавяше допълнителен импулс на протестите. Доколко тези асоциации са адекватни с действителността?
Работата се усложнява от това, че нито Саркисян, нито никое друго ръководство на Армения не са идеални и заслужаващи защита. Това леко напомня на Киев и Украйна, когато ние, Русия се договаряхме с определени лидери, които във вътрешната си политика се оказваха непопулярни. Но това не значи, че Русия не обръщаше внимание на това. Русия действа в по-общи интереси, не гледа на лицата, какви са те и как се приемат от общественото мнение. Русия действа с тези, които оглавяват страната, който има пълномощия за това.
Подобна тактика Москва използваше и по отношение
Русия изграждаше отношенията си с Армения, изхождайки не от Кочарян, не от Саркисян, а от арменската държава, в интерес на руския и арменския народ и нашите две държави – с отчет на регионалните съюзи и интересите на нашия съюзник Азербайджан. Пашинян руши този модел. Прекрасно разбирам, че арменците се отнасят много отрицателно към предишното ръководство. Така бива. Всъщност ние така се отнасяхме към ръководството та Елцин, а украинците към Виктор Янукович. Но това не е повод да се рушат геополитически конструкции. Това е много опасно.
Медиите са изпъстрени със заглавия за „раздразнението“ на Москва от действията на новите власти в Армения.
Мисля, че Сергей Лавров, разбирайки опасността от подобно движение на Ереван просто днес предупреждава: давайте, арменци, вие ще решавате вашите вътрешни проблеми, както смятате за нужно, но има геополитически контекст, който не трябва да се нарушава, защото, нарушавайки договореностите, вие поставяте под удар и вашата държавност, и вашия народ. Струва ми се, че изявленията на нашия външен министър са в този смисъл. Това е много сериозно предупреждение, защото Лавров е крайно мек човек.
Очевидно е, че това е позицията не само на руското външно министерство, но и на Кремъл.
Като правило нашето МВнР смекчава максимално всичко, доколкото е възможно. Мога да си представя реакцията на президента Владимир Путин за това, което се случва. Представете си, че речта на Лавров е стократно смекчена реакция на нашия президент. Може да си представите какво негодуване ще предизвикат подобни действия на Пашинян в Русия – не защото така новото ръководство на Армения се обръща с предишното ръководство (това в края на краищата си е работа на самия арменски народ), но защото жертва стават стратегическите отношения с Русия и нарушението на баланса на силите в региона. Това може да свърши много лошо за всички. Това, което Пашинян прави е или разрушение, или съзнателна работа на тези сили, които искат да скарат всеки с всеки и да се достигне до нова конфронтация, която винаги е възможна в този доста сложен регион.
Такъв демарш може да се проведе и в Нагорни Карабах.
Наскоро бях там от азербайджанска страна и прекрасно разбирам колко е крехък този мир и колко е трудно да се поддържа, колко е важно да се обмисля всяко действие в тази насока. Арестът на Хачатуров е изход от системата на правилата и договореностите. Това е разрушение на военния съюз, чието действие според мен е безпрецедентно.
Какви варианти за действие имат арменските власти?
На първо място да се отпусне Хачатуров и да се извинят за тези действия. Трябва да се намерят други начини за решаването на вътрешнополитическите проблеми. И не става дума кой за какво е виновен, става дума, че има някакъв геополитически имунитет за определени фигури. При цялото си търпение, спокойствие и издръжливост Русия не може да ползва безкрайно тези ресурси. Изходът е един – или Пашинян се вразумява и започна да отчита стратегическите интереси на своята държава и народ, а не да действа вероломно и авантюристично, или арменците трябва да разберат, че отново са извършили грешка, след което отново да устроят революция и да доведат на власт някой друг.
Как може да се държи Русия в резултат на това?
Ако продължава така, то Русия, като гарант на арменската държава, може просто да каже, че не отговаря за това. Достатъчно ѝ е просто да каже, че ситуацията е станала непредсказуема. Русия е гарант за териториалната цялост на всяка държава не само на постсъветското пространство, но и в цялата си периферия. Това се доказва дори и от ситуацията в Турция. Ние сме гаранти. Това не значи, че ние можем да изнудваме или рушим тази териториална цялост. Но ако за миг, за секунда забравим за това, че трябва да поддържаме нашите съюзници по ОДКБ и ЕАИС, то мисля, че дните на арменската териториална цялост и особено на Карабах ще бъдат преброени – след няколко минути всичко ще влезе в непредсказуема фаза. Русия само трябва да мигне!
Това са печални перспективи за Армения…
Руснаците са огромна сила, като мечка. Армения не трябва да я дразни. Добре, тази мечка попадна в стъкларски магазин, но защо да ѝ се подпалва опашката? След това няма да има нито стъкларски магазин, нито стъклария, нито собственик.
Превод: Поглед.инфо