/Поглед.инфо/ Ситуацията във Венецуела е на кръстопът. Мадуро реши да започне преговори с бунтовниците. Към днешна дата са определени всички геополитически позиции. Атлантическият блок (САЩ, западноевропейските страни и техните спътници в други части на света) е в полза на либералния проамерикански самозван президент Хуан Гуайдо. Всички страни, които са на страната на многополярността (преди всичко Русия, Китай, Иран, Турция и др.), подкрепят легитимния президент Николас Мадуро. Друг гигант на многополярността - Индия - заема неутрална позиция, подчертавайки, че въпросът трябва да бъде решен от гражданите на Венецуела без външна намеса.
Трябва да се отбележи, че в случая на Мадуро позициите на атлантистите и глобалистите, които най-ясно са представени от Макрон и Меркел, съвпадат с антикомунистическите наклонности на Тръмп. Вярно е, че изграждането на стената с Мексико и в същото време призоваването за възраждане на доктрината Монро, която счита Латинска Америка за зона на изключителен контрол на Съединените щати, са, меко казано, непоследователни. Но това е Доналд Тръмп - всички са свикнали с него. Като цяло в този случай Западът се оказва консолидиран, както по отношение на другите „цветни революции” - украинския Майдан, „Арабската пролет” (включително Сирия) и др.
Всички тези „цветни революции” имат обща структура. Те започват с критично натрупване на проблеми в управлението на страната и няма значение дали авторитарният диктатор или просто корумпиран служител е начело. Винаги има достатъчно проблеми във всяка страна и много често политиците не могат (а понякога просто не искат) да ги решат. Друго нещо е как да организирате и насочите протестния потенциал, дали да предоставите външна подкрепа, как да увеличите социалния гняв, и до каква символична цел да го насочите. На този етап възниква геополитиката: глобалистите и атлантистите използват това положение в своя полза, поддръжниците на многополярността, които постепенно набират сила в някои случаи, се опитват да отблъснат тези процеси (понякога, както в Сирия, доста успешно).
Във Венецуела всичко е същото. Мадуро е наследник на Уго Чавес, който не само е бил приживе харизматичен лидер, но и твърд противник на световната хегемония, споделяйки идеологията на левия Перонизъм и геополитическия суверенитет, адаптиран за Венецуела от антиглобалисткия философ Норберто Цересол. Самият Мадуро продължава по целия курс на Чавес, но той няма голям интерес към идеологията. Той не може да се справи и с нормализирането на икономическата и социална криза в страната. Определянето на Мадуро за успешен политик е невъзможно дори с цялата антипатия към неговите либерални опоненти, подкрепени от хегемония. Мадуро обаче все още се стреми да се изправи срещу американския натиск, отчаяно се опитва да се съсредоточи върху многополярността и въпреки натиска на либералите, не се разделя с идеята за социална политика. Ето защо Мадуро се превърна в удобна мишена за глобалистите и либералите: той комбинира отхвърлянето на безспорното подчинение на хегемонията и доста неуспешна практическа политика.
През последните години Русия и Китай предоставиха на Венецуела значителна финансова подкрепа. Но това не е достатъчно. От друга страна, на полюса на либералната опозиция има не само съпоставима, а дори превъзхождаща подкрепа от САЩ и западноевропейските страни, но и идеология, както и отлично организационно управление, основано на класически и ефективни схеми на „цветни революции”.
Мултиполярността все още не е достигнала нивото на идеологическо разбиране и дизайн, а компромисите с либерализма в самата Русия и отчасти в Китай и Иран не позволяват на Мадуро да получава ефективна идеологическа помощ и да насърчава успешното социално-политическо управление. Сега тази слаба страна от многополюсния клуб се усеща особено ясно. Мадуро обаче има своите козове: политическото наследство на Чавес, лоялността на армията и подкрепата на селското население на страната.
Сега ситуацията достигна критична точка. В най-близко бъдеще ще се определи по какъв сценарий ще се проведат събитията: дали местните либерали могат да разчитат на атлантистите, които вече са признали президента Хуан Гуайдо на мястото на законно избрания президент Мадуро (както в случая с Виктор Янукович), или ще успее да задържи властта (както в случая с Башар Асад). Поради взаимосвързаността на всички геополитически процеси, това е много важно: говорим не само за съдбата на Венецуела, но и за цяла Латинска Америка. И по-широко за света. Поражението на атлантистите във Венецуела окончателно ще докаже тяхната слабост и ще даде нов тласък на многополярността, което ще засегне други зони - в Европа, Близкия изток, Африка и Тихия океан. Ако успеят да свалят Мадуро, то това, макар и относително, ще укрепи техните позиции и ще създаде пречка в процеса на формиране на многополюсен свят.
С всичко това крахът на еднополюсния модел като цяло е предопределен. Тук говорим повече за времевото развитие на процеса: той може да бъде ускорен или забавен, но не може да бъде отменен или спрян. Победата на Мадуро обаче ще ускори смъртта на хегемонията.
Какво ще направи Мадуро по време на преговорите? Той има два примера - Янукович и Асад. Янукович започна преговори, повярва на бунтовниците и на Запада, и бе свален, а по-късно стана нещастен беглец. Асад говори с противопоставяне на езика на силата, загуби на първия етап, но с помощта на подходяща геополитика (разчита на Русия и Иран, както и на добре обмислена стратегия по отношение на Турция и кюрдите, с пълно незачитане на атлантическите и ислямистките искания) по-късно се оказа победител в кървавата гражданска война. Янукович е страхлив провал. Асад пое трудния и кървав, но героичен път към победата. Сирийските ислямисти са пряк аналог на венецуелските либерали. Това са терористични мрежи, които следват заповеди от външен контролен център. Асад разбира това. Знае ли Мадуро достатъчно?
Скоро ще разберем кой е той, другарят Мадуро. Дали е безпомощен и упорит корумпиран служител или носител на пламъка на голямата континентална южноамериканска революция в духа на Чавес и Цересол. Преговорите с либералите и марионетките на хегемонията винаги водят до загуба. Те не спазват никакви споразумения и договори. Остава да се надяваме, че Мадуро ще може да прочете настоящата ситуация в светлината на адекватното разбиране на геополитическите закони: Мадуро е земята, Гуайдо е морето. Сега е твоята дума, Команданте ...
Превод: В.Сергеев