/Поглед.инфо/ Молдова е малка страна, но е от голямо значение в контекста на евразийската геополитика. Тук няма находища на природни ресурси, икономиката е скромна - и през нейната територия не преминават значителни тръбопроводи. Но в същото време тя играе най-важната роля на преходна зона между две големи цивилизационни пространства - Евразия, от една страна, и Източна Европа, от друга.

Източна Европа: Голямо пространство

За да разберем геополитическото значение на Молдова, е необходимо да разгледаме по-отблизо това, което се нарича „Източна Европа“. Сега всички държави от Източна Европа, с изключение на Сърбия и Босна и Херцеговина, са членове на Европейския съюз и съответно на НАТО (Македония е член на НАТО, но не и на ЕС), което донякъде подчертава значението на това определение. Ако обаче в случая с Молдова (и не само) е лесно да се каже, че тук Русия-Евразия граничи с Европа като такава, ще пропуснем най-важния фактор - самобитността и целостта на Източноевропейското голямо пространство: специална и уникална цивилизационна зона.

От културна и геополитическа гледна точка Източна Европа е качествено различна не само от източната си съседка Евразийска Русия, но и от западноевропейското пространство. Населяващите го народи са до голяма степен „източни“ - или славяни (като българи, чехи, словаци, поляци, сърби, хървати, македонци, словенци), или угри (унгарци), или православни (гърци, румънци, българи, сърби, македонци). Но в същото време много ги свързва със Западна Европа - донякъде религията, донякъде историята, донякъде културата и геополитиката. Тоест, в лицето на Източна Европа имаме работа с цивилизационна граница, при която Евразия постепенно завършва, а Западна Европа започва чрез сложна система от етнически и религиозни преплитания (или обратно, ако погледнете от Запада на Изток). Нещо в Източна Европа е евразийско, а нещо всъщност е европейско. И това е свързано не само със съветския период и епохата на социалистическия лагер, включващ повечето страни от Източна Европа след Великата отечествена война, но и с по-отдалечените времена на Руската империя - и така до архаичните векове.

Защо е необходимо да се откроява Източна Европа като нещо независимо? Защото без това няма да разберем истинското съдържание на онези политически, културни и социални процеси, които в момента се развиват както в нея, така и в прилежащите територии, по-тясно интегрирани с Русия-Евразия. Молдова (както и Беларус и Украйна) попадат в тази категория. Всички тези бивши територии на СССР и Руската империя се характеризират с друга междинна идентичност. Този път това са територии на преплитането на великоруските евразийски доминанти с източноевропейските. Следователно Западна Европа, Западът като такъв, като геополитическа концепция, се присъединява към тях не пряко - а косвено, чрез съседните региони на Източна Европа.

Молдова в геополитически контекст: полюс на традицията

По този начин очертахме интересуващия ни геополитически контекст на Молдова. От една страна, това е район, обитаван от власите, югозападна част от чиито земи се нарича Влашко, Мунтения или „Цара Ромънеска“ („Румънска земя“), а източната част се наричала Молдова. Нещо повече, съставът на Молдова включваше значителни територии, днес разположени в съвременната държава Румъния, включително древната столица - Яш. И това, което днес наричаме Република Молдова, заедно с настоящия югоизток от Одеския регион на Украйна, исторически е югоизточният край на Голяма Молдова и през 1812 г. под името „Бесарабия“ става част от Руската империя.

Северозападните земи са част от Трансилвания, която е отделен регион на Унгарското кралство, където при значителен процент от влашкото население до втората половина на ХХ век, секеите, унгарците и саксонските колонисти са преобладавали политически. Почти всички власи (румънци, молдовци и трансилванци) са православни, но след падането на Византия те попадат под властта или на Османската империя, или на Австрия. Власите постигат независимост на изток под прякото покровителство на Руската империя, а на Запад - на западноевропейските сили. В същото време до 1918 г. Трансилвания остава част от Австро-Унгарската империя, а Бесарабия - в Руската империя.

Оттук и двойствеността на културите - румънците гравитират към Париж и Берлин, молдовците към Москва и Санкт Петербург. И всичко това се оформя много преди Съветския съюз и преди появата на Румъния като независима държава, а Молдова като постсъветска суверенна република. Цялата територия на заселване на румънци и молдовци е двуполюсна: Западът гравитира към Европа, Изтокът - към Русия. Но и едните, и другите запазват православието и говорят много близък, ако не и идентичен език с различни писмени системи - латинска на запад и до 90-те години на кирилица на изток (сега молдовският език на кирилица като държавен език е запазен само в Приднестровието) ... И отново, това не е съветско нововъведение или русификация - средновековните богослужебни книги, които все още са запазени в ежедневието на Румънската православна църква, са написани с кирилица. Това е древен румънски език, заменен от латинската азбука едва през XIX век, по време на доста изкуствената вестернизация.

Друга разлика между Молдова и Влашко е нейният архаизъм. Духовната култура на източните територии е неразривно свързана с Атон, с исихазма. Неслучайно в началото на възраждането на традицията за старчеството в самата Русия в края на XVIII век са такива лица като свети Паисий Величковски, Паисий Нямецки, който се е подвизавал в Молдова. А самото духовно движение на исихастите започва именно в молдовските манастири (на територията на Велика Молдова, молдовското княжество) и след това се разпространява на изток - в Русия.

Молдова: нова бесарабска държавност

В СССР Молдова (Бесарабия) е една от съюзните републики, а Румъния, която става независима след освобождението от турците през 1877 г. (тогава се нарича Обединено княжество Влашко и Молдова), след победата над нацистка Германия влиза в социалистическия лагер, където Съветска Русия е безспорен лидер.

След разпадането на СССР Молдова обявява независимост и в Румъния се извършва преврат, подкрепен от Западна Европа, САЩ и НАТО, по време на който е разстрелян постоянният владетел на социалистическа Румъния Николае Чаушеску и страната се насочва към европейска интеграция и става член на Европейския съюз и НАТО. В същото време от 1991 г. насам настроенията за обединение се усещат и в двете страни с призиви за присъединяване на Молдова към Румъния. И по подразбиране се приема, че безусловната политическа, културна и стратегическа доминанта ще бъде румънският избор към Брюксел, Вашингтон и НАТО - тоест изключително западен вектор. И тук е важният момент. Този избор не е въпрос на безусловен консенсус, дори в самата Румъния. В края на краищата, както видяхме, източните региони на историческа Молдова представляваха специален полюс, в много отношения различен от прозападния. След разпадането на СССР цяла Източна Европа беше хвърлена в обятията на Европейския съюз и НАТО чрез центробежна инерция, но постепенно балансът на региона се възстановява и все повече страни - Унгария, Полша, отчасти Чехия - се отдалечават от Европейския съюз по въпроса за традиционните ценности, имиграционната политика, религията и т.н. Тоест, източноевропейската цивилизация се усеща. Всичко това се отнася и за Румъния, където безпрецедентен брой хора за съвременните страни, над 90 процента, открито заявяват, че се придържат към православната религия. Това означава, че обединението може да бъде или чисто атлантически - либерално-западно, или консервативно - патриотично, популистко и националистическо (Велика Румъния - Румъния Маре).

По време на формирането на съвременна Молдова има военен конфликт с Приднестровието - специална територия на бившата Съюзна Молдавска република на СССР със смесено население, в която молдовци представляват една трета - заедно с руснаци, украинци и други етнически групи. В тази област има исторически характеристики и по-отчетлив евразийски манталитет. Това води до там, че по време на възхода на настроенията за обединяване в Молдова, когато СССР се разпадна, възникна въоръжен конфликт между Кишинев и Тираспол (столицата на Приднестровието), което доведе до появата на отделна - непризната - република, изцяло фокусирана върху Русия. В самата Молдова и отчетливо атлантическата ориентация към обединение, която преобладаваше на първите етапи, постепенно престава да бъде доминираща и в резултат на това се установява определен баланс между гравитацията към изток - Москва и запад (Букурещ, Европейски съюз).

Избори 2020: определяне на съдбата

Всичко това на различни нива и предопределя контекста, в който се развива настоящата драматична конфронтация на президентските избори в Молдова - източният кандидат, действащият президент Игор Додон, се противопоставя на прозападната юнионистка Мая Санду. Приднестровието, което се смята за независима държава, не участва в изборите.

Важно е да се отбележи, че Санду не е просто привърженик на обединението с Румъния, а е кандидат, подкрепен от влиятелни кръгове на глобалисти - Джордж Сорос и неговата Фондация „Отворено общество“, която спонсорира много цветни революции по света и напоследък подкрепя протестите срещу Тръмп в самите САЩ. Както и други влиятелни фигури в Демократическата партия на САЩ и световния финансов елит. Програмата на Санду е еднозначна: окончателно да изтегли Молдова от влиянието на Москва, да я откъсне от Евразия и да се интегрира не просто в Източна Европа, а директно в атлантизма и либералния световен ред - като балтийските републики, буквално живеещи на щикове на НАТО.

Мая Санду: обикновен атлантизъм

Тук е важно да се отбележи, че ако глобалистите успеят да доведат Мая Санду до президентството, това ще създаде редица сериозни геополитически проблеми:

  • Санду, с нейната радикално прозападна и либерална ориентация, ще разцепи молдовското общество още по-дълбоко, принуждавайки не само проруски ориентирани молдовци да преминат в опозиция, но и поддръжниците на традиционните ценности, които са в мнозинството в молдовското общество.

  • Санду е фокусирана не само върху обединението с Румъния, но е отдадена на глобализма и европеизма, което противоречи на нарастващите патриотични движения в самата Румъния. При добавяне Молдова към либералния курс, румънските патриоти значително ще отслабят своите позиции, въпреки че формално желанието им да обединят всички власи и молдовци в една държава изглежда по-явно. Санду е съсредоточена не върху Букурещ, а върху Вашингтон, Брюксел и Уолстрийт, които нямат много общо с румънските интереси и още повече с православните основи на влашко-румънската идентичност.

  • Приднестровието окончателно ще засили стратегията си на изолация, което може да доведе до нова ескалация на конфликта и избухване на насилие.

  • Русия от своя страна ще реагира на случилото се, тъй като подобен обрат на събитията в очите на Москва би бил нещо аналогично на киевския Майдан или опит за сваляне на Лукашенко.

Игор Додон: Велика Молдова + Евразия

В такава ситуация изборът на Игор Додон може да се превърне в последния шанс за запазване на и без това крехкото статукво в Молдова-Бесарабия. Освен това за самия Додон е възможно да се очертаят допълнителни насоки на стратегията за следващия президентски мандат, без да се ограничава до просто балансиране и поддържане на мирни и приятелски отношения с Москва. Само това, очевидно, не е достатъчно - и, очевидно, молдовските избиратели не осъзнават напълно каква катастрофа за страната би причинил необмисленият избор на протежето на Сорос Мая Санду.

Какво би могъл да направи Додон, ако беше преизбран?

  • Той би могъл да предложи проект за териториално обединение с Приднестровието, което е възможно само в случай на евразийския курс на Кишинев. И не временно и тактическо, а основано на дълбоко и необратимо стратегическо решение.

  • Вместо инерционен и не твърде убедителен "социализъм", Додон може да прокламира ориентация към бързо повишаване на нивото на социална справедливост, обявявайки война на молдовската олигархия и корупцията.

  • От пряка конфронтация (или Москва - или Букурещ) може да се премине към друга формула: духовното единство на Влашко и Молдова вместо либералната глобализация. Фактът, че Игор Додон беше домакин на влиятелния „Световен конгрес на семействата“ в Кишинев, е отличен символ на неговата подкрепа за традиционните ценности. Кишинев и Букурещ - но без Вашингтон и Брюксел. Това може да му отвори пътя към румънската политика.

  • Комбинацията от консервативни ценности, общи за молдовци и румънци от двете страни на границата, с исканията за социална справедливост ще изведе Додон от не толкова ясната за човека зона на „розовия“ дискурс.

  • Освен това, на фона на очевидното разделение на самите американски елити, Додон може да се ръководи от консерваторите, които се отнасят към Русия, ако не приятелски, то относително неутрално. Докато прогресистите и левите либерали (и такива фигури като Джордж Сорос принадлежат именно към този лагер), напротив, са готови да подкрепят всеки, ако може да навреди на Русия, която упорито излиза от западната хегемония и изгражда многополюсен свят.

  • Съюз с Москва, съчетан с консерватизъм, отвореност към обединението с Румъния, но при различни (не глобалистки) условия и рязко изразена социална справедливост на фона на успехите в преговорните процеси с Тираспол - това е нова пътна карта, която би предоставила на Игор Додон сериозни основания за политически и дори исторически успех.

Днес мнозина са наивно убедени, че само технологиите печелят в политическите процеси. Това е само частица от истината, но не цялата. Историческият, културен, идеологически, геополитически и цивилизационен контекст са не по-малко, а понякога и много по-значими. Друго нещо е, че тези основни фактори трябва да се използват по технологично проверен и умел начин.

Сега много се решава в Молдова. Не става въпрос само за това кой ще ръководи тази малка държава за относително кратко време преди новите избори. Ако в Кишинев подкрепят творението на глобалистическите сили, това може да струва невероятно скъпи, мирни и мили хора на молдовците. Санду не е просто с европейска ориентация, тя е бедствие, война, схизма, страдания, мъчения. Додон е способен поне да отложи най-лошия сценарий и като поеме курс по стратегическа и проверена геополитическа линия, той може да бъде най-доброто решение.

Превод: В. Сергеев