/Поглед.инфо/ Ако Съединените щати се присъединят към битката на Израел, за да се опитат да довършат работата на Израел, те ще влязат във война с непознаваем обхват срещу страна от 90 милиона души

Преди две десетилетия, докато американците обсъждаха дали страната им трябва да нападне Ирак, един въпрос се поставяше най-сериозно: притежава ли Саддам Хюсеин оръжия за масово унищожение /ОМУ/? Ако е така, изводът беше, че Съединените щати трябва да разоръжат и свалят неговия режим с военна сила. Ако не, Вашингтон може да запази тази опция в резерв и да продължи да сдържа Саддам чрез икономически санкции и рутинни бомбардировки.

След време последиците от войната в Ирак далеч надхвърлиха границите на първоначалния дебат. Оказа се, че Саддам няма оръжия за масово унищожение. Но да предположим, че е притежавал химическите и биологичните агенти, за които твърдяха защитниците на войната. Нахлуването в страната му, за да унищожи режима му, би му дало най-големия възможен стимул да използва и най-лошите оръжия, с които разполага. Войната щеше да бъде също толкова погрешна – всъщност още повече.

По същата причина въпросът за ОМУ едва ли обяснява генезиса на войната или нейните крайни последици. Вярно е, че привържениците на инвазията не искаха Саддам да изгради своя предполагаем арсенал и потенциално някога да стане ядрена сила.

По-важното обаче е, че тогава те видяха възможност да утвърдят господството на Америка на глобалната сцена, след като страната беше ударена на 11 септември. Те искаха да преустроят Близкия изток и да демонстрират американската мощ. Е, направиха го, но не така, както се надяваха.

Днес правителството на Съединените щати, под ръководството на президента Доналд Тръмп, отново преценява дали да използва военна сила срещу страна от Близкия изток, която не се готви да атакува Съединените щати. Този път решаващият въпрос трябва да бъде дали Иран създава ядрено оръжие и достига някаква неясно дефинирана „точка на невъзврата“, от която няма връщане.

Ако отговорите с „да“, вие следователно подкрепяте ударите на САЩ върху иранските съоръжения за обогатяване и вероятно много други. В края на краищата Съединените щати отдавна твърдят, че Иран не може и не бива да се сдобие с ядрено оръжие и ако тази цел не може да бъде постигната чрез дипломация – дори ако американският съюзник Израел може специално да се е постарал да развали тази дипломация – трябва да се опита със сила.

Американската общественост трябва да се противопостави на подобно мислене, което няма смисъл. Според американското разузнаване Иран не е бил на ръба да произведе използваемо ядрено устройство. Даваше си тази възможност, произвеждайки силно обогатен уран, но все още не беше решил да се сдобие с оръжие, още по-малко да предприеме допълнителните стъпки, необходими за конструирането на такова.

През последните два месеца Иран беше в дипломатически преговори с администрацията на Тръмп и двете страни изглежда се доближаваха почти до края на сделка, която драстично ще ограничи обогатяването на уран от Техеран и ще предотврати всякакъв път към бомбата.

Тогава Израел нападна. Действаше не толкова, за да предотврати иранската бомба, колкото за да предотврати американската дипломация. Ново ядрено споразумение щеше да премахне санкциите върху засегнатата икономика на Иран, помагайки й да се възстанови и да расте. Една сделка щеше да стабилизира позицията на Иран в Близкия изток и потенциално да я укрепи с времето.

Именно като успее да попречи на Иран да стане ядрен, сделката щеше да ускори интеграцията на Иран в региона, ускорявайки предпазливото сближаване, което Техеран постигна с историческия си съперник, Саудитска Арабия, през последните две години.

Обсъжданата конкретна сделка, която предвиждаше включването на Иран в регионален консорциум за обогатяване на уран, щеше да даде тласък на процеса. Оттам нататък, кой знае: може би Съединените щати може да нормализират отношенията с Иран и след като се отърват от основния си регионален враг, най-накрая да действат според желанието на последователните двупартийни президенти, включително Тръмп, да се оттеглят от Близкия изток.

Това беше резултатът, който най-добре би обслужвал интересите на Съединените щати. Това беше резултатът, срещу който Израел действаше, за да предотврати. За министър-председателя Бенямин Нетаняху страхотен, нормализиран и неядрен Иран беше най-важната заплаха.

Атаката срещу Иран, от друга страна, предостави възможност – да осакати и може би дори да събори Ислямската република, чиято най-добра противовъздушна отбрана Израел извади от строя предходната година, след като най-силните регионални съюзници на Иран в Ливан и Сирия се разпаднаха по грандиозен начин.

Израел не знае, защото никой не може да знае, в какъв вид Иран ще излезе от останките: дали ще бъде по-ощетен или по-малко, с ядрено оръжие или не, функционираща държава или котел на хаоса. Въпреки това Нетаняху пое риск, смятайки, че Съединените щати ще довършат работата му, ще изчистят бъркотиите му или и двете.

Дори ако Иран бързаше към ядрено оръжие, дори ако дипломацията беше изчерпана, заплахата от ядрен Иран не трябва да се раздухва. Да предположим за момент, че Иран стане ядрен, което може и да направи сега, когато липсата на такова възпиращо средство го направи уязвим за атака.

Ако Иран получи бомбата, Съединените щати, държава с ядрено оръжие, ще останат фундаментално защитени. Израел, държава с ядрено оръжие, ще остане фундаментално защитен. Иран ще стане ядрен, всъщност за да гарантира оцеляването на своя режим. Изстрелването на ядрени оръжия срещу Израел би гарантирало унищожаването на Иран. И Иран едва ли би направил това.

Не се заблуждавайте: напълно нежелателно е Иран да придобие ядрено оръжие. Това може да предизвика по-нататъшно разпространение на ядрени оръжия в Близкия изток и извън него. Иран може да възобнови своите дестабилизиращи и разрушителни дейности, насочени срещу интересите и съюзниците на САЩ, като се увери, че никой няма да посмее да удари режима.

Съединените щати с право инвестираха твърде значителни усилия в продължение на десетилетия, за да предотвратят иранска бомба. Но струва ли си тази цел война? Наша война? Тази война?

Ако Съединените щати се присъединят към битката на Израел, за да се опитат да довършат работата на Израел, те ще влязат във война с непознаваем обхват срещу страна с население от 90 милиона души в регион с незначително стратегическо значение. Иран може да отмъсти на американците, предизвиквайки широкомащабен конфликт с отворен край. В абсолютно най-добрия сценарий войната бързо щеше да завърши с капитулация на Иран, толкова пълна, че Израел щеше да се задоволи и да спре да стреля. Какво следва тогава?

Иранците няма да забравят, че бяха нападнати. Израелците няма да се доверят на страната, която нападнаха, но оставиха непокътнати. И американците ще видят, че без значение кого избират – дори и с лозунга „Америка на първо място“ – всъщност техните лидери отказват да поемат контрол над събитията и да действат според националния императив да оставят войните в Близкия изток зад гърба си и вместо това да се съсредоточат върху многото нерешени и влошаващи се проблеми, които всъщност ще решат съдбата на Америка.

Ако, от друга страна, Съединените щати се отдръпнат от ръба, това ще отвори нови възможности. Да ценим благосъстоянието на американците пред омразата към далечните демони. Да не живеем повече в постоянен, непреодолим и ненаситен страх. За излизане от позицията, от която измамен съюзник може да попречи на усилията на Америка, да определи нейния национален дневен ред и да навреди на гражданския й живот.

Това са възможностите, за които си струва да се борим.

Превод: ЕС