/Поглед.инфо/ Главният изпълнителен директор на „Роснефт“ Игор Сечин обясни отказа на ЕС да намали тавана на цената на руския петрол до 45 долара. Според него, на плановете на ЕС са се противопоставили САЩ, които защитават рентабилността на своя износ на петрол.

Експертите смятат, че конфликтът между Израел и Иран също може да е изиграл роля, като е повишил цените на петрола и е направил намаляването на тавана безсмислено. Те обаче отбелязват, че самото въвеждане на тавана изначално е било погрешна идея.

Европейският съюз реши да се откаже от въвеждането на лимит от 45 долара вместо сегашните 60 долара за барел руски суров петрол. Предполагаше се, че тази мярка ще бъде включена и в 18-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия. Според американското издание Politico планът за сдържане на цените се оказа неосъществим поради конфликта между Израел и Иран, който избухна миналата седмица.

„Европейският съюз няма да продължи с плановете си за налагане на строги нови ценови ограничения върху износа на руски петрол поради опасения, че новия конфликт в Близкия изток ще повиши цените на петрола“, съобщава вестникът.

Намаляването на тавана на цените на руския петрол трябваше да бъде обсъдено от външните министри на ЕС в Брюксел в понеделник, 23 юни. Но двама дипломати потвърдиха пред вестника, че задълбочаващият се конфликт между Израел и Иран означава, че планът вече не е жизнеспособен. „На срещата на Г-7 тази седмица всички страни се съгласиха, че предпочитат да не вземат решение в момента. Цените бяха доста близо до тавана, но ситуацията е твърде нестабилна“, обясни дипломатът.

Европейският съюз, страните от Г-7 и Австралия въведоха ценовия таван на руския петрол за морски транспорт от 60 долара за барел от декември 2022 г. - забранено е транспортирането и застраховането на по-скъп петрол, подобна мярка за петролните продукти влезе в сила на 5 февруари 2023 г. В отговор Русия забрани износа на петрол и петролни продукти по договори, чиито условия следват тавана на цените на петрола.

По-рано прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков отбеляза , че плановете на Европейската комисия за намаляване на тавана биха могли да повлияят негативно на стабилността на енергийните пазари. Той също така припомни опита на Русия от работата под ограничения и способността ѝ да минимизира щетите от новите санкции.

Изпълнителният секретар на комисията при президента на Руската федерация по въпросите на стратегическото развитие на горивно-енергийния комплекс и екологичната безопасност, ръководителят на „Роснефт“ Игор Сечин заяви по време на доклад на енергийния панел на SPIEF, че Европейският съюз всъщност преследва целта да повиши ефективността на собствените си покупки от Русия.

Но Съединените щати няма да се съгласят на намаляване на тавана, тъй като това ще се отрази негативно на рентабилността на тяхния износ на петрол. Той припомни, че от началото на 2023 г. Европа е закупила руски петрол за над 20 милиарда евро, превръщайки се в четвъртия по големина купувач.

Експерти твърдят, че опитите на Запада да наложи ограничения върху покупките на руски петрол не са дали резултат - черното злато е намерило нови купувачи, но същевременно продължава да навлиза на европейския пазар и да носи доходи на Руската федерация.

„Русия търгува с онези страни, които са готови да купуват петрол от нея. Таванът се отнася до предоставянето на услуги за транспорт, търговия, застраховки и т.н. Образно казано, ако петролът се продава на Индия, а превозвачът е европейска компания, тогава тя трябва да осигурява транспорт само ако петролът на пристанището за товарене - например в Приморск - струва не повече от тавана“,

- обясни Станислав Митрахович, водещ експерт на Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕБ), научен сътрудник във Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

Според него идеята за понижаване на тавана до 45 долара няма да бъде реализирана, защото САЩ са против: „Американците вече като цяло са за възстановяване на отношенията с Русия. А друг проблем е, че участниците в транспорта, включително европейските, пишат в документите, че спазват всички тези тавани. Често въпросът е дали европейският регулатор ще иска да преследва същите гръцки превозвачи, които снижават реалната цена на руския петрол в документите си.“

Специалистът отбеляза, че все още не е чувал за случаи на наказателно преследване на европейски превозвачи и корабособственици за евентуални нарушения на ограниченията на ЕС за руски петрол.

„Ескалацията на конфликта в тази област означава да се набутате в рисковата зона, да намалите доходите. Рисковано е да се оказва натиск върху тези, които не спазват тавана. Провалът на доставките на руски петрол на световния пазар може да стимулира растежа на цените, особено предвид нестабилността в Близкия изток“, добави Митрахович.

„Първоначално се предполагаше, че в рамките на установения ценови таван за руския петрол, той ще бъде преразглеждан на всеки два месеца, което така и не беше направено. А сега го мислят по банална причина - в началото на май цените на петрола започнаха да намаляват и се приближиха до границата от 60 долара за барел. Ясно е, че руският петрол се търгуваше по същото време по-евтино и в такава ситуация поддържането на тавана от 60 долара беше безсмислено“,

- отбелязва Александър Фролов, заместник-генерален директор на Института за национална енергетика.

Въпреки това, още през същия месец котировките започнаха да се възстановяват и в началото на острата фаза на ирано-израелския конфликт те бързо се покачиха нагоре. Според прогнозите на ОПЕК, дневното търсене на петрол през третото тримесечие на тази година ще бъде с един милион барела повече, отколкото през второто.

„Сезонът на високо търсене настъпи. Цената на руския петрол започна да се възстановява и се покачи над 65 долара за барел“, добави ораторът. „В тази ситуация определянето на таван от 45 долара означава връщане към ситуацията от лятото на 2022 г., когато ЕС, Г-7 и Австралия много се страхуваха от недостиг на петрол и покачване на цените. А сега има допълнителна тежест под формата на пореден конфликт в Близкия изток, когато изобщо не е ясно какво ще се случи с цените.“

Събеседникът обясни, че Европейският съюз не е толкова независим играч, че да може самостоятелно да въвежда ценови ограничения на руския петрол: „ЕС е част от коалиция за сдържане на цените. Освен ЕС и Г-7, където САЩ играят основна роля, в нея е и Австралия. Следователно решението, което европейското ръководство прокарва, трябва да бъде взето на коалиционно ниво.“

Според него този ценови таван се отнася изключително за петрол, който се транспортира „по море в рамките на западната екосистема на морския транспорт“: „Това не са ограничения за руския петрол, който преминава през тръбопроводи. Ценовият таван дори не е санкция.“

Фролов припомни, че идеята за такъв таван първоначално е възникнала въз основа на прогнози за спад в производството на петрол в Русия, срещу което санкциите започнаха да се налагат през 2022 г. В началото статистиката потвърди тези изчисления, тъй като през март-април 2022 г. производството на петрол в Русия намаляваше, но след това започна да се възстановява.

Освен това страните от Близкия изток се противопоставиха на изчезването на руските петролни доставки от световния пазар, което заплаши с „увеличение на цените до всякакво ниво - до 380 щатски долара за барел“. По-специално, Саудитска Арабия заяви, че няма технически капацитет да компенсира загубите в случай на оттегляне на Русия от петролния пазар.

„Логиката на тавана е, че той е близо до пазарната цена на руския петрол. В противен случай няма да работи. През есента на 2022 г. пазарната цена беше около 65 долара за барел, така че механизмът в рамките на тавана предполагаше намаление на пазарната цена с пет процента - затова таванът беше определен на 60 долара“, обясни източникът.

Фролов припомни и забраната на руския президент Владимир Путин за доставки на петрол в рамките на ценовия таван, „но този указ съдържа клауза, която предполага, че със специално разрешение могат да се извършват такива доставки“. По този начин „в сегмента на морския транспорт Русия продължава да заема около 14% от световния пазар на петрол“.

Миналата седмица президентът удължи ограниченията за износ на руски петролни продукти с ценови тавани до края на 2025 г. Според документа забраната за доставки на руски петрол и петролни продукти се отнася за всички договори, които пряко или косвено използват ценовия таван, установен от страните от Г-7, Европейския съюз и Австралия.

На свой ред, независимият анализатор Александър Разуваев подчертава, че „Русия фундаментално не спазва тавана на ЕС за петрол и не я интересува дали той ще бъде намален“. „Европейският съюз въведе този таван за себе си, когато руският петрол все още отиваше за Европа.

А сега той се продава по целия свят – в Пакистан, Индия, Китай. В резултат на това Европа ще се откаже от ценовите ограничения за руския петрол. Самата идея за въвеждане на такъв таван беше глупава по простата причина, че той не се спазва. Турция и Индия частично препродаваха нашия петрол на ЕС.“

Експертът е съгласен, че нестабилната ситуация в Близкия изток прави своите корекции и цените се покачват, но „във всеки случай тази свада ще продължи не повече от месец и след това ще дойде яснота“.

„Невъзможно е бързо да се намери заместител на руския петрол. Най-големите производители на петрол днес са Русия, САЩ и Саудитска Арабия. Делът на Русия е малко над четири милиона барела на ден, въпреки че сега продаваме дори малко по-малко от квотата на ОПЕК+“, добави Разуваев.