/Поглед.инфо/ Съединените щати трябва да се поучат от „историческия пример“ на Мордор, пише наблюдателят на Foreign Policy Остин Гилкесън. Според него Вашингтон по време на администрацията на Тръмп се сблъсква със същите проблеми като "черната страна" в ерата на суровата теокрация на Саурон.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е в състояние на криза почти от момента, в който той положи президентската клетва, пише наблюдателят на Foreign Policy Остин Гилкесън. Постоянните кадрови промени в Белия дом на длъжности, свързани с отбраната и националната сигурност, показват, че правителството на САЩ не е сигурно в своето място на световната арена.

Тръмп до голяма степен е съсредоточил външната си политика върху изтеглянето на американските войски от чуждестранните театри на военни действия, върху установяването на контакти с автократични режими като Северна Корея и върху отприщването на търговска война с Китай. Нито една от тези политики не беше много успешна. Напускането на Сирия беше бедствие, севернокорейците открито нарекоха срещите си с Тръмп провал, а митата върху китайския износ навредиха на американските компании и потребители.

Ако администрацията на Тръмп иска да си върне позицията и да разработи наистина по-силна външна политика на САЩ, тя трябва да обърне внимание на „историческия пример“ на друг глобален хегемон, изправен пред трудности: „черната страна“ Мордор.

Провалът на хегемонията на Саурон е мощен урок за настоящия Бял дом, сигурен е авторът.

На 21 октомври бе 65-годишнината от публикуването в САЩ на класическо проучване на стратегията на Мордор. Според тази работа крахът на „черната страна“ може да бъде обосновам с три основни проблема, пред които сега се намира Вашингтон.

Подобно на САЩ под администрацията на Тръмп, Мордор под властта на Саурон в края на третата ера е динамична и неоспорима световна свръхдържава, внезапно изправена пред заплахи от различен ъгъл.

Възроденият Гондор, воден от крал Елесар Телконтар, представлява заплаха на западната граница. Освен това Мордор преди това е загубил северния си ексклав Дол Гулдур в Мирквуд, който е бил превзет от елфите и квазирелигиозния и наднационален Бял съвет.

В много отношения, както в случая със САЩ и Саудитска Арабия, Мордор влиза в съюзи с вариагите на Ханда, с корсарите на Умбар и по-голямата част от военната и икономическата му подкрепа идва от по-далечни сили, като Рун и Далечен Харад.

Оскъдните хранителни запаси в Мордор, произведени на полетата на Нурн, не са достатъчни за изхранване на армията и населението, така че Саурон е силно зависим от вноса на храна, както и от военната подкрепа за съюзниците от изток и юг.

Но дългите разстояния и липсата на достъп до морето затрудняват търговията и придвижването на войски, като керваните и линиите на снабдяване често биват атакувани от военизираните формирования ха Гондор. В същото време Мордор никак не успява да спечели съюзници на собствените си граници.

Вторият проблем на Мордор е бил по-близо до дома и познат на всеки, който наблюдава американския живот - политическа поляризация, пише авторът. Въпреки че Мордор е абсолютна теокрация под железния юмрук на Саурон, съществува тежко разделение между жителите на вътрешните земи, такива като Горгорот и Нурн и населението на по-космополитния граничен град Минас Моргул.

И накрая, има аморфен, но в крайна сметка първостепенен проблем за престижа и „меката сила“. По-скоро за отсъствието им. Администрацията на Тръмп, подобно на Саурон, е заела агресивна позиция срещу врагове и съюзници. Това се доказва както от желанието на Тръмп да организира военни паради в съветски стил, така и от странното му писмо до турския президент Реджеп Тайип Ердоган със заплаха за унищожаване на турската икономика.

Но дори свръхдържавите не могат да поддържат властта си единствено чрез агресия, заплахи и военна мощ. Те се нуждаят от съюзи и влияние. Недобре замислените действия на Тръмп, който се преструва на труден човек, може да се отрази добре на неговия електорат в страната, но те сериозно подкопават репутацията на САЩ в чужбина. САЩ, които навремето бяха политически и културно световен лидер, сега се превърнаха в посмешище.

По същия начин Саурон не успява да спечели сърцата и умовете извън своите граници. Той разпределя само девет пръстена, които превръщат носителите им в нежить и негови слуги. Мъртвите градове, скалистите планини, обитавани от гигантски демони-паяци, черните пустини, тъмните кули и огнените ями със сигурност са плашели чуждестранните посетители, подобно на Националната алея във Вашингтон.

Мордор така и не успява да създаде убедителен културен образ, различен от преобладаващите тогава схващания, че това е „истински ад на земята“.

Съединените щати продължават да се радват на широко културно влияние в света и имат огромна „мека сила“. Но ръководството на Тръмп подкопава тази сила всеки ден. И може би скоро САЩ ще се превърнат в държава, на територията на която жителите на останалия свят дори няма да искат да стъпят, да не говорим за подражаване на Вашингтон или неговата подкрепа.

„Още е твърде рано да се каже дали Съединените щати ще тръгнат по пътя на Мордор надолу към Пустотата, въпреки че ръководството на страната може да се е поддало на злия самоизмъчващ се дух, какъвто е станал Саурон. Все още има време да направим Америка отново наистина велика и да я превърнем в център на световния ред, укрепвайки съществуващите съюзи и създавайки нови, премахвайки вътрешните разделения у дома, както и обновявайки имиджа и засилвайки „меката сила“ в чужбина. Освен това, съвсем не би бил излишен елитният корпус от невидими военни командири, летящи върху чудовищни птеродактили“, иронично обобщава статията си за Foreign Policy Остин Гилкесон.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели