Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е в състояние на криза почти от момента, в който той положи президентската клетва, пише наблюдателят на Foreign Policy Остин Гилкесън. Постоянните кадрови промени в Белия дом на длъжности, свързани с отбраната и националната сигурност, показват, че правителството на САЩ не е сигурно в своето място на световната арена.
Тръмп до голяма степен е съсредоточил външната си политика върху изтеглянето на американските войски от чуждестранните театри на военни действия, върху установяването на контакти с автократични режими като Северна Корея и върху отприщването на търговска война с Китай. Нито една от тези политики не беше много успешна. Напускането на Сирия беше бедствие, севернокорейците открито нарекоха срещите си с Тръмп провал, а митата върху китайския износ навредиха на американските компании и потребители.
Ако администрацията на Тръмп иска да си върне позицията и да разработи наистина по-силна външна политика на САЩ, тя трябва да обърне внимание на „историческия пример“ на друг глобален хегемон, изправен пред трудности: „черната страна“ Мордор.
Провалът на хегемонията на Саурон е мощен урок за настоящия Бял дом, сигурен е авторът.
На 21 октомври бе 65-годишнината от публикуването в САЩ на класическо проучване на стратегията на Мордор. Според тази работа крахът на „черната страна“ може да бъде обосновам с три основни проблема, пред които сега се намира Вашингтон.
Подобно на САЩ под администрацията на Тръмп, Мордор под властта на Саурон в края на третата ера е динамична и неоспорима световна свръхдържава, внезапно изправена пред заплахи от различен ъгъл.
Възроденият Гондор, воден от крал Елесар Телконтар, представлява заплаха на западната граница. Освен това Мордор преди това е загубил северния си ексклав Дол Гулдур в Мирквуд, който е бил превзет от елфите и квазирелигиозния и наднационален Бял съвет.
В много отношения, както в случая със САЩ и Саудитска Арабия, Мордор влиза в съюзи с вариагите на Ханда, с корсарите на Умбар и по-голямата част от военната и икономическата му подкрепа идва от по-далечни сили, като Рун и Далечен Харад.
Оскъдните хранителни запаси в Мордор, произведени на полетата на Нурн, не са достатъчни за изхранване на армията и населението, така че Саурон е силно зависим от вноса на храна, както и от военната подкрепа за съюзниците от изток и юг.
Но дългите разстояния и липсата на достъп до морето затрудняват търговията и придвижването на войски, като керваните и линиите на снабдяване често биват атакувани от военизираните формирования ха Гондор. В същото време Мордор никак не успява да спечели съюзници на собствените си граници.
Вторият проблем на Мордор е бил по-близо до дома и познат на всеки, който наблюдава американския живот - политическа поляризация, пише авторът. Въпреки че Мордор е абсолютна теокрация под железния юмрук на Саурон, съществува тежко разделение между жителите на вътрешните земи, такива като Горгорот и Нурн и населението на по-космополитния граничен град Минас Моргул.
И накрая, има аморфен, но в крайна сметка първостепенен проблем за престижа и „меката сила“. По-скоро за отсъствието им. Администрацията на Тръмп, подобно на Саурон, е заела агресивна позиция срещу врагове и съюзници. Това се доказва както от желанието на Тръмп да организира военни паради в съветски стил, така и от странното му писмо до турския президент Реджеп Тайип Ердоган със заплаха за унищожаване на турската икономика.
Но дори свръхдържавите не могат да поддържат властта си единствено чрез агресия, заплахи и военна мощ. Те се нуждаят от съюзи и влияние. Недобре замислените действия на Тръмп, който се преструва на труден човек, може да се отрази добре на неговия електорат в страната, но те сериозно подкопават репутацията на САЩ в чужбина. САЩ, които навремето бяха политически и културно световен лидер, сега се превърнаха в посмешище.
По същия начин Саурон не успява да спечели сърцата и умовете извън своите граници. Той разпределя само девет пръстена, които превръщат носителите им в нежить и негови слуги. Мъртвите градове, скалистите планини, обитавани от гигантски демони-паяци, черните пустини, тъмните кули и огнените ями със сигурност са плашели чуждестранните посетители, подобно на Националната алея във Вашингтон.
Мордор така и не успява да създаде убедителен културен образ, различен от преобладаващите тогава схващания, че това е „истински ад на земята“.
Съединените щати продължават да се радват на широко културно влияние в света и имат огромна „мека сила“. Но ръководството на Тръмп подкопава тази сила всеки ден. И може би скоро САЩ ще се превърнат в държава, на територията на която жителите на останалия свят дори няма да искат да стъпят, да не говорим за подражаване на Вашингтон или неговата подкрепа.
„Още е твърде рано да се каже дали Съединените щати ще тръгнат по пътя на Мордор надолу към Пустотата, въпреки че ръководството на страната може да се е поддало на злия самоизмъчващ се дух, какъвто е станал Саурон. Все още има време да направим Америка отново наистина велика и да я превърнем в център на световния ред, укрепвайки съществуващите съюзи и създавайки нови, премахвайки вътрешните разделения у дома, както и обновявайки имиджа и засилвайки „меката сила“ в чужбина. Освен това, съвсем не би бил излишен елитният корпус от невидими военни командири, летящи върху чудовищни птеродактили“, иронично обобщава статията си за Foreign Policy Остин Гилкесон.
Превод: М.Желязкова