/Поглед.инфо/ Шистовият бум в САЩ е към своя край. Това не означава, че производството на шистов петрол ще спре днес, но последствията ще бъдат изключително неприятни за американската икономика.

Благодарение на шистовата революция през 2010-те години, производството на газ и петрол в Съединените щати показа експлозивен растеж. Това донесе огромни дивиденти на американската икономика. Да започнем с факта, че по това време Съединените щати имаха почти най-скъпия газ в света, тъй като имаше катастрофален недостиг от него.

А какво означава скъпият газ за индустрията и икономиката на една страна, ясно се вижда от примера на Европейския съюз. Промишлеността е в упадък, фабриките се затварят, персоналът се съкращава, износът губи конкурентоспособност и пада, икономиката се плъзга в рецесия.

И Европа изобщо не може да се измъкне от тази ситуация вече четвърта година. Единствената разлика със Съединените щати е, че в случая Брюксел си устрои „весел“ газов живот самостоятелно, по собствена инициатива и по собствената си глупост.

Когато в САЩ се случи шистовият бум, в страната започна да се добива толкова много газ, че цените се сринаха и станаха почти най-ниските в света. В същото време нямаше откъде да се изнася газът, а експортният капацитет там все още е многократно по-нисък от производството.

Поради това, дълго време газът в САЩ струваше само 100 долара за хиляда кубически метра и едва наскоро се повиши до 150 долара, но това все пак е несравнимо по-ниска цена, отколкото където и да е другаде (ако изключим Русия).

Това и днес е поне три пъти по-евтино от цената на газа в страните от повечето страни в ЕС, което означава, че особено енергоемките продукти, произведени в САЩ, имат огромно конкурентно предимство пред тези, произведени в Европа.

И разбира се, шистовата революция в САЩ позволи на страната да се превърне в най-големия производител на петрол в света, както и в износител. Това беше шок, защото до началото на 2010-те години САЩ бяха едни от най-големите нетни вносители на черно злато.

Те бяха силно зависими от доставките на петрол, особено от Саудитска Арабия, която благодарение на това се радваше на американско покровителство. Сега САЩ и Саудитска Арабия са преки конкуренти и в сблъсък, включително на азиатските пазари. Ако не беше шистовата революция в САЩ тогава, сега нямаше да има борба с Русия за европейския пазар на газ.

Въпреки това, оттогава е изтекла много вода под моста и шистовият бум сега отшумява – и този процес ще продължи. И това не е само заради падащите цени на петрола, поради което сондажните платформи в САЩ започват да се затварят: колкото по-ниски са цените на петрола, толкова по нерентабилни стават шистовите кладенци – по-лесно е да се затворят, отколкото да се сондира на загуба.

Но дори когато цените се повишат, производството на шистов газ в САЩ все пак няма да се върне към пиковия растеж, който имаше в зората на шистовата революция. В началото на 2010-те години в САЩ имаше почти две хиляди сондажни платформи, а днес са четири пъти по-малко: само 590.

Спадът в броя на сондажните платформи не е започнал днес или дори вчера, а продължава от няколко години. През 2022 г. са работили 723 сондажни платформи, през 2023 г. - 687, сега - по-малко от 600. Тенденцията е очевидна и ще продължи.

Има няколко причини за това.

Като начало, евтиният петрол допринася за това. Членовете на ОПЕК+, водени от Саудитска Арабия, започнаха да увеличават производството всеки месец от май насам. Те бяха уморени да губят пазарен дял, за да поддържат високи цени на петрола. Защото каймакът от тази стратегия все повече се обираше не от членовете на ОПЕК, а от производители на петрол извън организацията, предимно от Съединените щати.

Американското производство пряко зависи от цените на петрола. Следователно, докато ОПЕК намаляваше производството, а петролът беше скъп, се създадоха идеални условия за американските компании да увеличат производството и да разширяват износа. Това им позволи частично да изместят близкоизточния петрол от пазарите за продажби.

Членовете на ОПЕК започнаха да се уморяват от това, затова преминаха в настъпление. Черното злато губи стойност не само заради редуващите се търговски войни и търговски примирия на Доналд Тръмп, но и заради целенасоченото увеличаване на производството от членовете на ОПЕК+.

Втората причина за срива на шистовия бум е проблемът в самите шистови формации в САЩ. Шистовият газ и петрол (а шистовият лек петрол е по същество газов кондензат) се добиват от малки частни компании, които следват напълно прагматичен подход.

Те сондират там, където е най-изгодно, тоест където себестойността на производството ще бъде най-ниска. Освен това, без такива кладенци би било просто невъзможно да се преживеят кризисните години със срива на цените през 2015 и 2020 г.

Шистовата революция се случи в началото на 2010-те години и оттогава броят на кладенците, които са рентабилни за разработване на ниски цени, е намалял значително. И процесът вече е започнал, когато старите, изчерпани шистови райони с нисък праг на входа се заменят с нови със значително по-високо ниво на разходи. Така че няма да има повече бум. Разработването на нови райони ще покрие основно извеждането от експлоатация на старите, но не ще доведе до растеж.

Освен това, шистовите райони са много различни, така че няма ясна оценка за това какви цени на петрола правят шистовите находища в САЩ печеливши. Те варират значително сред експертите. Например, Rysrad Energy оценява точката на рентабилност на 45 долара за барел, докато проучване на Федералната резервна банка на Далас показва, че американските шистови компании се нуждаят от петрол над 65 долара за барел, само за да постигнат рентабилност.

И тази цифра изглежда по-обективна, защото веднага щом цената на американския петрол WTI падна под 65 долара за барел, започнаха да се затварят все повече сондажни платформи.

Краят на шистовия бум в САЩ може да означава, че те ще се борят още по-усилено за експортните пазари, като не искат да се откажат от тях. Освен това ще се възползват от поддържането на високи световни цени на петрола и газа. В този контекст, премахването на петролните санкции срещу Русия, Иран и Венецуела няма да бъде в интерес на САЩ за още много дълго време.

Превод: ЕС