/Поглед.инфо/ В интервю с Ерик Бергер, редактор на американското издание на ARS Technica, което се проведе онлайн, астронавтът на НАСА Карън Найбърг сравни руския космически кораб "Союз" с американския “Крю Драгън”. В интервюто, което продължи половин час и на което бяха обсъдени различни въпроси, самият Ерик Бергер повдигна въпроса за превъзходството на американски кораб над руските. И за изненада на Бергер, Карън Найбърг отговори, че не вижда особените предимства на “Крю Драгън” пред "Союз". По-скоро, напротив. И ако тя отново трябва да направи космически полет, а изборът на кораба зависи от нея, тогава тя ще избере руския “Союз”.

Мнението ѝ е особено интересно, тъй като тя вече е летяла на кораба „Союз“, а съпругът ѝ Дъг Хърли е командир на първия екипаж на „Крю Драгън“ и затова Карън е наясно за какво става въпрос на този кораб.

Карън Найбърг определи трите основни предимства на “Союз” над “Крю Драгън”: първо, курсът за подготовка преди полета в Союз, според нея, е по-функционален и удобен за астронавта, отколкото тренировъчния курс, преминат от съпруга ѝ в компания “СпейсЕкс”. Дори като се вземе предвид, че тя е трябвало да научи руския език, чието овладяване за нея се оказва много трудно, времето и усилията, необходими за подготовката за полета на “Союз”, днес са по-малко от подобно обучение на астронавт, преди да излети на “Крю Драгън”. Може би това е временно явление, тъй като специалистите от “Спейс Екс” нямат опит в разработването на подобни програми, но засега, за съжаление, е така, отбеляза тя.

Второ, по време на подготовката и по време на полета на руския кораб, астронавтката подсъзнателно се е чувствала по-сигурна отколкото съпругът ѝ. И това е съвсем естествено, тъй като руснаците вече са изпълнявали няколкостотин успешни полета. Корабът, който е направен от “СпейсЕкс”, разбира се, има по-наситена програма за безопасност на екипажа, но засега това оборудване няма достатъчно летателна практика, за да се усеща по безопасно от руския кораб.

И трето, отбеляза Карън, голямото предимство на „Союз“ е, че те кацат на повърхността на земята, а не в океана. В допълнение към увеличаването на рисковете за навременната евакуация на екипажа от водата, самата програма за кацане, дори и при благоприятни условия в нормален режим, предвижда астронавтите да бъдат на кораба най-малко 30 минути след приводняването. Мога да си представя, каза тя, че кацането на вълни от всякакъв размер не би било удоволствие. Спомняйки си кацането в „Союз“, Карън отбеляза, че е почувствала първите неприятни усещания, когато тялото започва да се адаптира към ефектите на гравитацията, веднага след като ѝ е помогнато да напусне кораба.

Бях предупредена за това предварително, но все пак, тя припомни, когато ни хванаха и ни сложиха на подготвените столове, се почувствах отвратително и, честно казано, едва ли се усмихвах на фотожурналистите. По някаква причина всички си мислят, че след кацането седим на столове пред кораба, за да ни снимат специално. Това не е вярно. Това е медицински необходимо. В първите минути след кацането човешкото тяло се възстановява след безтегловността, особено ако е била продължителна. Почти всичко се променя: кръвообращението, сърдечната функция, вътречерепното налягане е сериозно намалено и е необходимо време всичко да стигне до относителна норма. Следователно, ние седим тихо няколко минути и едва тогава се прехвърляме в превозното средство. При кацане на вода всички тези важни процеси ще се случат с тялото на астронавта в най-неблагоприятните условия на люлеене.

Превод: В. Сергеев