/Поглед.инфо/ Демократическият кандидат-президент Джо Байдън изглежда си въобразява, че ключът към победата през ноември е да няма никакъв смисъл в изказванията и действията му.

Примерите са много, но последните се отнасят до Близкия изток.

На 13 септември, демократическият кандидат-президент пусна текст от 970 думи в CNN, нападайки Доналд Тръмп за изтеглянето от иранското ядрено споразумение, сключено през 2015 година.

Няколко дена по-късно той излезе с изявление, в което похвали президента Тръмп за постигането на мир между Израел, Бахрейн и Обединените арабски емирства.

Той обеща, че ако бъде избран ще "надгражда върху тези стъпки, предизвиквайки и други нации да са в крак с тях, както и да работи за издигането на тези нарастващи връзки в напредък за решението с две държави (идеята за решаване на израелско-палестинския конфликт чрез създаването на палестинска държава), за постигането на по-мирен и стабилен регион".

Байдън следователно е в подкрепа на мира между Израел, арабските страни от Персийския залив и Иран, както и който и да е друг.

Но има проблем...

Ядреното споразумение от 2015-та година трябваше да нормализира отношенията като прекрати санкциите и позволи на Иран да се върне на глобалния пазар. Но сделката на Тръмп прави точно обратното, като набира страните от Персийския залив за военен пакт, чиято цел е да изолира Ислямската република Иран и да я обгради с мрежа от враждебни държави.

И така, Байдън подкрепя изолирането на Иран, а в същото време е против изолацията на страната. Какво следва сега? Изявление, че войната е мир, свободата робство, а незнанието сила?

Последният път, когато демократите се опитаха да карат с един крак на педала, а с другия на спирачката беше в началото на 2015 г. Както видяхме тогава, резултатите бяха катастрофални.

Това беше още по времето, когато на хоризонта тепърва се появяваше слухът за ядреното споразумение с Иран, а петролните държави от Залива - саудитците, Обединените арабски емирства и бахрейнското кралско семейство, както и другите, гледаха с изумление.

Все пак, те си мислеха, че са се наслаждавали на едни специални отношения със Съединените щати - техният закрилник, доставчик на оръжия и дългогодишен клиент, и изведнъж Барак Обама предложи, както по-късно сам каза, че те "трябва да споделят квартала" с архиврага си.

Чувствата им определено бяха наранени и така САЩ усети, че няма избор освен да промени нещата.

Какво направи Вашингтон? Отговорът е, че просто предостави Саудитска Арабия с една утешителна награда под формата на зелена светлина за офанзива на два фронта.

В Сирия Вашингтон си затвори очите докато кралството изсипваше стотици американски ракети в ръцете на Ал Кайда и други бунтовнически групи от същите, които бутнаха Световния търговски център на 11 септември, 2001-ва година.

После тези ракети бяха използвани със смъртоносна ефективност срещу сирийските танкове и камиони в северозападната провинция Идлиб.

В същото време, САЩ дадоха зелена светлина и за въздушната война срещу бунтовниците хути в Йемен.

А защо саудитците биха подкрепяли една бунтовническа група, докато нападат друга?

Защото Ал Кайда е уахабитска - единственият клон на сунитския ислям, който династията ал-Сауд толерира в кралството си, докато хутите са шиити, което ще рече, че са стари врагове на сунитството.

Не само, че администрацията на Барак Обама им даде зелена светлина за войната, но и я даде с други думи, за една форма на религиозна война, която е изключително примитивна и жестока.

Но саудитското кралство беше недоволно, поради което видите ли, анонимен служител на американското Министерство на отбраната каза на Ню Йорк Таймс, че е "важно за саудитците да знаят, че нашата ръка е на техните рамене".

Чичо Сам следователно даде една прегръдка. Половин десетилетие по-късно, резултатие са видими.

Идлиб все още е под контрола на наследника на Ал Кайда, известен като Хайят Тахрир ал Шам, и се е превърнал в дом на 1,5 милиона бежанци, докато Йемен е "най-тежката хуманитарна криза в света", както заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.

Една война, която трябваше да бъде бърза и чиста и да свърши за няколко седмици се превърна в безкрайна игра на надлъгване, като повече от 12,000 цивилни бяха убити в резултат на боевете засега, а поне 85,000 деца под петгодишна възраст, починаха от недохранване.

Вместо мир, Съвместният всеобхватен план, т.е. иранското ядрено споразумение доведе до война и безкрайно човешко нещастие.

Почти е смешно да се върнем назад във времето и да четем експертните мнения, които защитават американските действия по това време. Тамара Кофман Уайтс, която в момента е старши изследовател в Института Бруукингис и поддръжник на Байдън от глава до пети, призна пред Ню Йорк Таймс, че през 2015-та администрацията на Обама е водела политика-пъзел.

Тя добави, че "дали пъзелът отразява липсата на последователна политика от страна на администрацията или просто отразява сложността на властовите борби в региона - е, и двете са верни".

Добавете и Барбара Бодин, която е бивш американски посланик в Йемен, която каза:

"Бих била по-притеснена ако твърда и последователна политика. Разхвърляно е. Противоречиво е. Това е външната политика."

Обикновените хора мое и да си мислят, че непоследователността е нещо, което трябва да се избягва, но експертите явно знаят по-добре. Те предполагат, че Близкият изток е такава бъркотия, защото Съединените щати допуснаха той да се превърне в бъркотия, тъй като това е целта им.

И така бъркотията се задълбочи, а в резултат от нея умряха хиляди.

Сега Байдън иска да се откажем от страта външна политика на непоследователността и да я заменим със старата политика на Обама за скапване на ситуацията.

Но Байдъновската непоследователност няма да проработи по-добре от безсмислиците на тръмпизма. Съединените щати използват Близкия изток като собствената си частна детска градинка, докато милиони хора плащат смъртоносната цена.

Превод: СМ