/Поглед.инфо/ На 30 март, на брифинг за журналисти, прессекретарят на Пентагона Джон Кърби обясни прибързаното изтегляне на американски кораби от Черно море след началото на Специалната военна операция в Украйна. Той оправда това с нежеланието си да се позиционира като страна в конфликта и да не се провокира Русия към ответни стъпки.
Заедно с групата кораби, напуснали Черно море, в Средиземно море се намира американска група самолетоносачи начело със самолетоносача “Хари Труман”, който е в централната и западната част на морето от средата на декември. Ако вярвате на официалната версия, пристигането на гиганта клас “Нимиц” в Източното Средиземноморие се свързва с участието в гръцките военни учения ИНИОХОС-2022, но ученията в малки градове на шест държави очевидно са малка причина за пристигането на “Труман” в Йонийско море. Светлина върху истинските причини за престоя на 332-метровия колос в Европа хвърля американската журналистка Хана Робъртс със свой материал, публикуван на страниците на “Политолога”. Според пилота на Ф-18 Адам Вовро, когото тя интервюира, самолетоносачът се намира в Средиземно море, за да демонстрира решимостта на НАТО и неговата готовност да докаже тази решимост на практика. Друг е въпросът, че, ако се съди по движенията на кораба на запад в същия ден, когато украинският склад в Ивано-Франковска област беше унищожен от руска хиперзвукова ракета, решителността е станала малко по-малка. Миналия ноември статия в “Уолстрийт Джърнъл”, където бившият капитан от ВМС на САЩ Джери Хендрикс обяви самолетоносачите за безполезни, предизвика вълнение. Публикуван в края на март, материалът на Хана Робъртс носи заглавието „Единственото нещо, което Путин разбира, е силата: американският самолетоносач пъчи мускули в Средиземно море“. Но колко страхотен е американският флот днес, в светлината на всички скандали и неуспехи, които са го заобиколили през последните няколко години?
Докато на сушата кипи голямата специална операция, нека не забравяме, че основният ни враг е отвъд океана и няма мост през Беринговия проток. Помислете за някои от негативните тенденции в американския флот.
Първо трябва да кажете очевидния, но често повърхностно интерпретиран факт: САЩ напълно доминират на своя континент. За да атакувате Америка, имате нужда от флот, с който трябва да преплувате до нея. За да може Америка да атакува всеки друг освен Канада и Мексико, тя се нуждае от флот. А сега към тревожните за американците тенденции.
Грешки при планиране. Паркът се изгражда дълго време. Един кораб отнема поне няколко години от полагането до пускането в експлоатация, най-често 3-4. Програмите за корабостроене се изчисляват за десетилетия, понякога за половин век. През 90-те години въоръжените сили на САЩ внезапно се оказаха без враг, адекватен на тяхната мощ и бяха изправени пред избор какво да правят по-нататък. В условията на „Края на историята“ конфронтацията с мощна сила се смяташе за малко вероятна и заплахата от локални конфликти ставаше все по-актуална. 11 септември и последвалата „война срещу тероризма“ принудиха Америка да преформатира войските си за местни войни. При преобладаващото господство, ВМС на САЩ жертва противокорабните способности в полза на сухопътна атака. Короната на възгледите от онези години беше концепцията за - крайбрежен боен кораб, който трябваше да бъде евтин и универсален, действащ в условия на пълно превъзходство на своите сили. Предположението обаче, че никой няма да оспори американската военноморска мощ, се оказа погрешно, а самите кораби загубиха ефективност не само поради грешната концепция, но и поради неуспеха да се постигнат посочените параметри - по отношение на гъвкавостта на техните възможности, цена, надеждност. Ранните кораби от серията вече са изведени от експлоатация, без да са служили дори 15 години. Новите фрегати от клас “Констелейшън”, първата от които трябва да бъде положена този месец, се строят без съгласувана оперативна концепция. „Като сегашния разрушител, само по-евтин и не се бори с подводници“ - с подобна концепция не се стига далеч.
Високата цена на корабите. Друг пример за концептуална и много скъпа грешка са разрушителите от клас “Зумвалт”. Голям кораб с ниска видимост, висока степен на автоматизация, пълно електрическо задвижване и оръдия за свръхдалечни действия изглеждаше страхотно на теория, но на практика дори Съединените щати не можеха да се справят с такава концентрация на иновации: изстрел от оръдие за над милион долара, разработването на перспективна гаусова пушка (за която в много отношения се изискваше и огромно количество на електрическа енергия) е преустановена, а от 2025 г. вместо оръдия планират да поставят пускови установки на нови хиперзвукови ракети, които все пак трябва да бъдат изпитани и пуснати в експлоатация. Това, плюс проблемите с надеждността и опасенията относно оцеляването на такъв голям кораб с толкова малък екипаж, доведоха до спирането на програмата. След като похарчи повече от 22 милиарда, Америка получи три кораба, като цяло, не по-добри от класическите разрушители от клас “Арли Бърк”, които струват около 2 милиарда всеки - също много голяма сума, всъщност, като се има предвид мащаба на серийното строителство.
Американският флот е пренатоварен. Броят на корабите не е достатъчен за изпълнение на всички мисии, възложени на флота. Като глобална суперсила, САЩ преследват своите моряци напред-назад, за да имат постоянно присъствие в Северния Атлантик, Източното Средиземноморие, Арабско море, Западния Тихи океан - и това са само най-ключовите региони с много различни условия и задачи. Времето, прекарано в пътувания, се увеличава, ремонтите на корабите се забавят, а когато бъдат приети, износените кораби остават в дока все по-дълго.
Друг показателен и малко известен за нас факт е участието на матросите директно във войските в Афганистан и Ирак след кратки подготвителни курсове в обучение на морската пехота. Разбира се, моряците не участват в бойни мисии, но караулът насред голите планини не допринася за развитието на професионалните умения на моряка.
Спадът на подготовката. Сблъсъците между американските разрушители “Фитцджералд” и “Маккейн” с търговски кораби, възникнали през лятото на 2017 г., доведоха до оставката на командира на Тихоокеанския флот Скот Суифт и разкриха на обществеността един неприятен факт за американските адмирали: обща липса на навигационни компетенции, неработеща електронна навигационна система, липса на навигатор в продължение на две години, висящи шест месеца и повече заявки за ремонт на техника, невъзможност за боравене с нея, претоварване на офицерите с документация, която са били принудени да попълват, докато са на вахта, в кабини пълни с отпадъци, лични вещи и бутилки с урина.
Най-показателният обаче е пожарът на десантния кораб “Бонъм Ричард” през юли 2020 г. Това е втората тежка загуба за десетилетие поради пожар: през 2012 г. атомната подводница Маями изгоря в дока по време на ремонт и беше изведена от експлоатация. През 2018 г. разрушителят “Оскар Остин” се запали по време на ремонт и ще се върне в експлоатация едва тази година. През 2019 г. десантният кораб “Иво Джима”, същият тип като “Бонъм Ричард”, също претърпя пожар по време на поддръжка. Тези факти показват, че изискванията за безопасност не се спазват редовно.
Но “Бонъм Ричард” е специален случай, той се запали не на дока, а на кея, на борда имаше близо 200 членове на екипажа, които не можеха да направят това, с което американските моряци бяха известни преди - способността да се борят за живота на техния кораб до последно, както в случая с фрегатата “Самюъл Б. Робъртс”, след като се удря в иранска мина през 1988 г. В резултат на това огромен и в никакъв случай не стар кораб е бракуван. Подобни процеси се наблюдават и в британския флот след Втората световна война, когато той също губи предишното си предназначение: да държи заедно гигантска империя. Фолклендската война показва, наред с други неща, примери за недостатъчна подготовка на персонала, британците губят няколко кораба именно поради загубата на умения за контрол на щетите, когато слизат на дъното дори от неизбухнали ракети и бомби.
Една от причините, поради които екипажите и щабовете нямат достатъчно време за изработване на бойни мисии, може да е, че сега се изразходва за консумация на политическа информация: активно популяризиране на ляво-либералния дневен ред с назначаване на служители, отговорни за изпълнението му, дълги обяснения защо акциите на “Черните животи имат значение” от лятото на 2020 г. са за граждански права, а походът към Капитолия на 6 януари 2021 г. е вътрешен тероризъм и екстремизъм.
В същото време не може да не се отбележат примери за енергичните и решителни действия на Пентагона в изграждането на оръжия: противоминни мерки, патрулни самолети, всякакви безпилотни програми, голяма реформа на морската пехота (въпреки че е отделен клон на военните, връзката им с флота, подобно на бреговата охрана, е активна, неразделна и тясна), системното лечение на детските заболявания на F-35 - всичко това показва огромната граница на стабилност за американския флот.
В обобщение, ВМС на САЩ наистина показват признаци на упадък, но това е упадък на все още много силна организация. От височината, на която се намират, пътят надолу ще бъде дълъг.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?