/Поглед.инфо/ „Замразяването без признаване на територии ще доведе до много по-лоша ситуация.“ С тези думи политолозите коментират най-важния недостатък на „мирните планове за Украйна“, които днес се обсъждат от Запада. За какво говорим и при какви условия Европа ще е склонна да признае Русия в нейните реални граници?

Напоследък се появи цяла вълна от така наречените мирни планове за Украйна, която идва от САЩ и Европа. Планът на кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп (изразен от неговия кандидат за вицепрезидент Джей Ди Ванс), планът на германския канцлер Олаф Шолц и др.

Западните медии редовно разпространяваха информация, че Москва и Западът уж водят съответни преговори. Последната история - в британския „Файненшъл Таймс“ - дори описва приблизителните параметри на сделката, които като цяло съответстват на текущата западна представа за вероятния изход от конфликта.

„Напоследък Западът започна да популяризира темата за замразяване според така наречения германски модел, когато действителната граница е фиксирана (не е законно призната) и контролираната част от Украйна се присъединява към НАТО или получава гаранции за сигурност от Алианса“, обяснява заместник-директорът на Центъра за цялостна европейска и международна политика Дмитрий Суслов.

Разбира се, вече сме изправени пред значителна промяна в позицията на западните елити. Само преди година, преди провала на украинската контраофанзива, не се чуваха други идеи освен необходимостта от „победа на Украйна“ и „достигане на границите от 1991 г.“. Сега всъщност се признава, че не може да има „победа за Украйна“, но нищо не се казва за истинските интереси на Русия в тези планове. Но за Украйна, напротив, има хитра политическа вратичка.

„От началото на СВО Русия беше заинтересована не от военно, а от военно-политическо (дипломатическо) решение на конфликта. За нас е важно самият „фърмуер“ на дизайна на бъдещия свят да съдържа признанието на колективния Запад за отчитане на интересите на Русия при осъществяване на външната ѝ политика“, обяснява политологът Антон Хащенко. И тук има три важни момента.

Първо, Москва от самото начало настояваше, че бъдещата Украйна (независимо от границите ѝ) не може да бъде в НАТО или тясно свързана с НАТО. „Първопричината за СВО  по принцип е именно сближаването на Украйна с НАТО и превръщането на тази страна в прокси инструмент на западната политика срещу Русия“, продължава Дмитрий Суслов. Истанбулските споразумения дори предвиждат изтеглянето на руските войски от територията на Запорожка и Херсонска области в замяна на неутрален статут на Украйна, нейната демилитаризация и промени във вътрешното ѝ законодателство.

„Русия се бори за гаранции за своята сигурност, които могат да бъдат осигурени само чрез прекъсване на връзките за сигурност на Украйна със Запада и превръщането на Украйна в неутрален буфер. Това е несравнимо по-важно от териториите“, обобщава Дмитрий Суслов.

Съответно, именно отказът на Запада да се съгласи с неутрален статут на Украйна и да го гарантира в бъдеще, принуждава Русия да продължи спецоперацията. Русия е принудена да гарантира своята сигурност чрез физическо отблъскване на заплахите от границите си, както и чрез рязко намаляване на военно-икономическия потенциал на Украйна.

Има политици на Запад, които разбират тази руска загриженост. Същият Джей Ди Ванс обясни, че в неговата и на Тръмп визия за мирно разрешаване на конфликта Украйна трябва да има неутрален статут. Тук обаче се проявява вторият основен недостатък на западния подход, същата политическа вратичка.

Всички западни планове предполагат само съгласие за де факто контрола на Русия върху териториите, които са конституционно анексирани към Руската федерация. Възможно е Западът дори да е готов да се съгласи на пълен реален контрол – тоест върху тези територии на Руската федерация, които сега са временно окупирани от режима в Киев, но ще бъдат освободени по един или друг начин от руската армия.

Западът обаче не е готов да ги признае де юре за руска територия и не иска да принуждава Украйна към това признание.

Изглежда, какво е толкова ужасно тук? Присъединяването на балтийските държави към СССР също не беше признато от САЩ. И руският Крим съществува в такава ситуация, непризнат от Запада, повече от 10 години - както ДНР и ЛНР (де факто независими до есента на 2022 г., а сега върнати на Русия).

Не може обаче да се каже, че такова непризнаване може да бъде напълно игнорирано. Например поради икономически ограничения. Непризнаването на тези територии от Запада пречи на чуждите инвеститори да инвестират в курортите на Крим, металургията на Донбас и селското стопанство на Приазовието. Това не позволява на жителите на нови територии лесно да получат визи за западни страни. Възпрепятства участието на спортни, обществени и други организации в международни проекти.

Друго обстоятелство е правната несигурност на международните договори. Трудно е да се сключват споразумения с други държави, които не признават новите територии - тъй като в този случай се оказва, че тези споразумения не важат за тези територии. Ами ако говорим например за някакво споразумение за контрол на въоръженията? Излиза, че тези територии се оказват нещо като „черни дупки“?

И накрая, последният - но не на последно място - недостатък поради липсата на правно признаване на върнатите към Русия територии е възможността за реваншизъм. Киев и неговите западни спонсори ще имат надежди за „възстановяване на териториалната цялост“ в подходящия момент. „Замразяването без признаване на територии ще доведе до отслабване на позицията на Москва през годините. Спомнете си Минските споразумения, които Киев не изпълни, вместо това милитаризира. Така че сега замразяването на конфликта ще доведе до много по-лоша ситуация“, обяснява Дмитрий Суслов.

Към днешна дата нито планът Тръмп-Ванс, нито особено различни европейски инициативи предполагат готовност дори да се обсъди възможността за юридическо признаване на обединението на Новорусия и Донбас с Русия. И още повече дискусията за отказа на следвоенна Украйна да се присъедини към НАТО. Но и това няма да е достатъчно за Москва - все пак третият най-сериозен недостатък на западните предложения е отказът от цялостно разрешаване на отношенията с Русия.

Русия се нуждае не само от законно признаване на новите територии - Москва, на езика на Великата отечествена война, се бие, за да не воюва по-късно.

А за това е необходимо, въз основа на резултатите от СВО, Русия и Западът да разработят нови правила на играта. За да отпаднат санкциите (които по един или друг начин ограничават руското развитие). За да не се повтори никога повече конфликтът по украинския сценарий – нито в Армения, нито в Казахстан, нито в Молдова, нито в Грузия.

Но за това Западът трябва да е готов поне да признае Москва като равностоен играч и партньор в диалога. Това означава, че балансът на силите на глобалната геополитическа сцена трябва коренно да се промени. Несъмнено прологът към тази промяна ще бъде победата на Русия в специалната операция и постигането на поставените цели: демилитаризация, денацификация на Украйна, неутрален статут, връщане на правата на руското население на страната и др.

Така ще бъде победен не само киевският режим, но и неговият основен вдъхновител и спонсор, основното му политическо прикритие – Съединените американски щати. А това от своя страна ще послужи като стимул за преформатиране на целия политически пейзаж на западната общност. В този случай са възможни много радикални сценарии.

„Резултатът от този конфликт ще реши съдбата на Европа. Ако Съединените щати бъдат победени, НАТО ще се разпадне и Европа ще стане свободна“, прогнозира френският историк Еманюел Тод. И Европа, свободна от натиска на САЩ, ще бъде склонна да възстанови отношенията с Русия. Включително да признае реалните руски граници. Може би сега тази прогноза не звучи като най-вероятната. Въпреки това си струва да си припомним, че именно Тод по едно време предсказа разпадането на СССР, което през 70-те години изглеждаше като пълна фантазия.

Но дори и без разпадането на НАТО, победата на Русия в СВО ще доведе до сключването на някои окончателни международни споразумения, които ще фиксират постигнатото дотогава статукво. И при подготовката им Москва има право да си постави следната цел - да изиска юридическо международно признаване на действителното единство на народа на Русия в реалните руски граници.

Превод: В. Сергеев