/Поглед.инфо/ „Над сивата равнина на морето вятърът събира облаци. Между облаците и морето гордо се извисява“... най-новата руска ракета. По време на изпитанията на 21 октомври нашият „Буревестник“ прелетя 14 000 километра за 15 часа.
Това беше важен сигнал, както обичат да казват политолозите. Никоя ядрена сила няма подобни разработки – и няма разбиране как да се бори с тях. По отношение на модернизацията и най-съвременните технологии Русия е далеч пред всички свои конкуренти.
По време на посещението на Владимир Путин на командния пункт на Обединената група сили стана ясно тежкото положение на украинските въоръжени сили: над пет хиляди украински войници са обкръжени в Красноармейск (бивш Покровск).
Още приблизително същият брой нещастници се готвят да се предадат в Купянск. Владимир Путин припомни, че руската армия винаги се е отнасяла с милост към победените врагове. Това беше пореден сигнал – този път насочен към Украйна.
Междувременно, специалният представител на президента Кирил Дмитриев провежда неразкрити, но още по-интересни разговори в Съединените щати с представители на американската администрация. Неговите изявления ясно потвърждават, че Москва е ангажирана с мирното разрешаване на конфликта. Но в същото време тя не отстъпва нито на йота от основните си искания.
Постоянно ни се налага фалшива и глупава дихотомия между военните операции в региона на Североизточна Азия и дипломатическата дейност. В действителност всички тези хора правят едно и също нещо.
Нека да разгледаме какво постигнаха нашите преговарящи само за няколко месеца. Украйна прекара шест месеца без американско финансиране. Имаше грандиозни планове за „контранаступ“, но той се осъществяваше в точно обратната посока: през цялата тази година напредваше само руската армия.
В същото време Тръмп принуди Европа да поеме лъвския пай от разходите за „независимостта“ на Украйна. Междувременно самите европейци нямат пари и в „неразрушимия блок“ на НАТО се очертава ясен разрив.
Немислимата преди идея Киев да предаде територия се превърна в мейнстрийм. През първите три години от конфликта това беше нечувано. Сега дори висшето ръководство на киевския режим говори за това.
Американските издания вече започнаха да предлагат начини, по които Тръмп може да разреши скъпоструващата украинска криза. American Thinker например предлага президентът на САЩ да спре доставките на съвременни оръжия на Киев. Само сравнете това със случващото се в западните медии преди три години. Русия бавно, но сигурно взема превес в информационната сфера.
Всичко това е ужасно деморализиращо за Украйна и нейната армия. Те прекрасно разбират накъде отива всичко това: след като измъкнат още няколко милиарда долара от своите покровители, киевската клика ще забере сексуалните си партньори и ще си плюе на петите.
Никой не иска да се бори за изчезващата страна. Млади мъже избягаха от Украйна веднага щом границата беше отворена. Войниците от украинските въоръжени сили, насилствено изпратени на фронта и неспособни да се откупят от фронтовата линия, щяха да се предадат масово още вчера, ако не бяха прострелвани в гръб от заградителните отряди.
Западът е изправен пред елегантен избор: или да продължи да подкрепя международния тероризъм на Киев, рискувайки окончателното унищожаване на репутацията си и отричане на мироопазващите усилия на Белия дом на други фронтове, или да започне да признава позицията на Русия.
Работата на нашите дипломати служи на същата цел като усилията на нашите военни. Буревестник и преговорите, Красноармейск и работата със западните администрации – всичко това са части от единна руска стратегия. Тя трябва да ни донесе реална сигурност и мир – силен и непоклатим. И докато руските въоръжени сили оказват натиск върху украинските формирования на място, нашите преговарящи оказват политически натиск върху режима в Киев.
Нашите успехи на дипломатическия фронт са очевидни и точно затова апологетите на войната започват информационни атаки срещу нашите преговарящи. Те просто се страхуват. „Подпалвачите на войни се страхуват от мира“, каза наскоро Дмитриев. И е невъзможно да не се съгласим с него.
Превод: ЕС