Джон Ървинг: Тръмп е вулгарен, но отстрани много по-опасни от него

/Поглед.инфо/
Доналд Тръмп е само вулгарен бизнесмен, корумпиран при това, но трябва все пак да сме му признателни, че победи другите кандидати републиканци, някои от които, като Тед Круз, бяха по-лоши и по-опасни от него. Г-жа Клинтън е много по-квалифицирана от Бил, Обама и Кери, но поради факта, че е жена, тя тръгва от неравностойно положение.

Американският писател беше в Париж, за да представи 14-ия си роман, Avenue of Mysteries. Срещата ни бе в един хубав хотел на площад “Де Вож”, екипиран със спортна зала и турска баня, напълно подходящ за Джон Ървинг. Дори и от години да не се занимава вече с борба, световноизвестният автор на “Светът според Гарп” отделя всеки ден по два часа, за да поддържа тялото си. Когато го виждаме да идва, облечен в кожено яке и тениска, с гъвкава походка, загорял и с перчем, е трудно да повярваме, че неотдавна е навършил 74 години. Ървинг не е голям почитател на промоционалните обиколки по света, но веднъж седнал на масата пред чиния с паста и газирана вода, той започва играта на въпроси и отговори. 

- Хотелът ви е много близо до местата, където бяха убити повече от сто парижани при терористичните атаки на 13 ноември миналата година…

- Да, знам. Ситуацията е напрегната навсякъде по света. При последната ни среща по време на демонстрациите заради хомосексуалните бракове ви казах до каква степен атмосферата ми се струва неприятна. След това отидох в Брюксел и там всичките ми събеседници бяха разтревожени заради много силното присъствие на огнища на радикални ислямисти. Това, което се случи в Париж, ме шокира, но не ме учуди. Вече няма толерантност в този свят. Това е сюжетът на романа ми.

- В чието сърце откриваме мексикански деца, проститутка, транссексуален, свещеник хомосексуалист. Като че ли не сте любимият писател на Доналд Тръмп…

- Вниманието на медиите се фокусира върху него и много му помогна. В известен смисъл те го раздемонизираха.

Тръмп е само вулгарен бизнесмен, корумпиран при това. Несъмнено той не вярва в глупавата си идея да построи огромна стена между САЩ и Мексико. Той е от типа кандидати, които са силни в приказките, но на другия ден променят мнението си по повечето си предложения. Трябва все пак да сме му признателни, че победи другите кандидати републиканци, някои от които, като Тед Круз, бяха по-лоши и по-опасни от него.

- Според вас кого ще избере Америка след няколко месеца?

- Когато казвате Америка, за коя Америка говорите? Тази на Източния бряг не е Америка на Западния бряг и още по-малко Америка на Юга. Повечето американци никога не са напускали своя щат, дори града или квартала си. В техните очи чужбина е излизането от дома им. Как да знаем за кого ще гласуват? 

Според мен Тръмп ще бъде победен, ако най-малко 80 процента от три категории хора гласуват. Латиноамериканците са най-многобройни, но те трудно се размърдват. Тъй като Тръмп ги обиди, това може да проработи. Чернокожата общност подкрепи Бил Клинтън и Обама. Но и с тях проблемът е като с латиноамериканците: те трябва да отидат да гласуват! Следват младите. Те се движат, защото бъдещето им е заложено на карта. Но Тръмп ги привлича, защото обожава да изобличава “истаблишмънта”.

- Така както и Бърни Сандърс…

- Аз не харесвам Уолстрийт, но да оплюваш Уолстрийт е твърде опростенческо. Познавам Бърни отдавна, откакто се установих във Върмонт през 1967 г. Като либерал-демократ, винаги съм гласувал за него и против републиканските кандидати, кой от кой по-екстравагантни. Бърни е добър човек, но е наполовината по-малко квалифициран от Хилари, за да ръководи страната. И не съм сигурен, че неговото управление на Върмонт беше голям успех. Днес той трябва да каже на своите поддръжници, следователно и на много млади хора, да застанат зад Хилари. Надявам се, че ще бъде добро момче, но не съм сигурен.

- А жените във всичко това? Не искат ли една от тях да бъде на власт?

- По време на неприятностите на Бил с неговата стажантка много жени критикуваха Хилари, защото не е реагирала достатъчно твърдо според тях на лудорията на мъжа си. Упрекнаха я, че не е подкрепила тяхната кауза. Знаете ли, работих шест месеца по адаптацията на “Светът според Гарп” за телевизионен минисериал. Освен че установих, че архитектурата на този роман не е толкова солидна, както на следващите ми романи, аз преосмислих неговия контекст в края на 60-те години. По онова време се говореше само за сексуална революция, за сексуално освобождаване. Това беше добре, но всъщност имаше голямо изключване. Днес сексуалната толерантност е много по-голяма, но нетолерантността все още съществува. Г-жа Клинтън е много по-квалифицирана от Бил, Обама и Кери, но поради факта, че е жена, тя тръгва от неравностойно положение.

- Както във всичките ви романи, и в Avenue of Mysteries женските образи са много силни. Как се роди историята?

- Преди 20 г. бях написал сценарий за адаптацията на “Синът на цирка” (A son of the Circus) и след това проектът пропадна. Действието се развиваше в Индия. Вече имаше йезуити, гимнастици на трапец. При шестия ми престой в Мексико цялата архитектура на историята се яви пред очите ми. Имаше брат и сестра, Хуан Диего и Лупе. Той имаше увреждане на крака, но четеше много, а тя беше ясновидка. Те живееха на бунище заедно с други бедни деца. Забелязани от йезуитите, накрая те опадат в цирк, а след това Хуан Диего е осиновен от гей двойка и заминава да живее с тях в САЩ, където става голям писател, който отива на промоционална обиколка във Филипините… 

Толкова е трудно да се адаптира един роман, защото трябва да режеш, да опростяваш, както е просто да се напише роман по един сценарий. Редактирах линейно мексиканската част, която отговаря на детството на Хуан Диего, след това частта във Филипините, която се развива в настоящето. Използвайки сънищата на Хуан Диего, беше лесно да обединя двете части, да събера цялото. 

- Защо освен увреждането на крака му добавихте и проблеми със сърцето?

- Имам приятел лекар, с когото се виждаме от 30 години. За всеки от моите романи аз му звъня, за да го питам какво става, когато загубиш ръка, крак. Разказах му историята и го попитах какво може да създаде проблеми на Хуан Диего. Той избухна в смях и ми каза: “Това е най-лесният герой! Той е загубил скъпи хора, места, слабото му място е сърцето”. Обясни ми, че героят трябва да взема бетаблокери и какви са последствията от тях върху всекидневния живот, сексуалността, съня му. Каза ми, че може да има проблеми с ерекцията и в резултат на това несъмнено ще трябва да взема виагра. Обясни ми дозировките, страничните ефекти и тогава аз разбрах какъв ад трябва да е вземането на всички тези хапчета.

- Както във всичките ви книги, на героите се случват ужасни неща…

- С приятеля ми Стивън Кинг, също като мен роден в Нова Англия, решихме да последваме съветите на Херман Мелвил, който веднъж казал: “Горко на онзи, който се стреми повече да се хареса, отколкото да всява страх!”.

- От вашия учител Кърт Вонегът винаги сте имали хубави приятелства с писатели.

- Кърт ми спаси живота във време, когато нещата не вървяха много добре. Той ме насърчи. Беше мой ментор. Бях много близък и с Гюнтер Грас. Много близък съм със Салман Рушди, Едмънд Уайт. А сега в Канада, където живея, моята голяма приятелка е Маргарет Атууд! 

Превод от френски: Галя Дачкова