/Поглед.инфо/ През последните седмици се съсредоточих върху социалното и икономическо развитие на Съединените щати. Очевидно трябва да обсъдим и стратегическата политика на САЩ. Вътрешната политика има тенденция да бъде по-динамична от стратегическата политика, която се движи от по-устойчиви неща като императив.
Съединените щати са защитени от нападение по суша. Нито Канада, нито Мексико имат способността да водят или имат интерес да водят сухопътна война срещу Съединените щати. Следователно основната заплаха за американската национална сигурност трябва да идва от морето.
Все пак американската стратегия има логика в себе си. Липсва й цикличната логика на вътрешната политика, но е оформена от потребностите, наложени от мястото и враговете.
Влизането на Америка в Първата световна война беше предизвикано от германска атака срещу корабите на САЩ. Във Втората световна война основният мотив на Вашингтон беше същият. Ако Германия прекъснеше линиите за доставки между САЩ и Великобритания, тя можеше да изолира Великобритания и да я атакува, когато пожелае.
След като си осигури Атлантическия океан и база за операции във Великобритания, Германия можеше да застраши Източното крайбрежие. В Тихия океан японската атака срещу Пърл Харбър, ако се водеше разумно, можеше да осигури морските пътища от Хаваите до Западния бряг и евентуално да позволи на Япония да наложи волята си там.
Дори Студената война беше предимно морска. Германия наистина беше линията на контакт със Съветския съюз, но жизненоважните линии за доставки минаваха от САЩ към Европа и НАТО можеше да бъде осакатен, като се прекъснат тези доставки. За тази цел руснаците разположиха подводници и свръхзвукови противокорабни системи.
Германците (два пъти), Съветският съюз и Японците виждат защитата на своите нации като вкоренена в морска война срещу Съединените щати. Неуспехът на Германия позволи настъпването на десанта в Нормандия, а провалът на Съветския съюз направи съветската сухопътна офанзива в Европа невъзможна. Провалът на Япония доведе до Хирошима и американската окупация на Япония.
Във всеки случай способността на САЩ да поддържат линиите на доставки и да блокират вражеските атаки беше ключът към защитата на Съединените щати и тяхната икономика и във всеки случай американската стратегия беше изградена върху възпирането. В случай, че сигурността на САЩ не беше напълно застрашена в морето, Вашингтон създаде бариери, за да блокира вражеските сили от преместването на активи към атлантическите или тихоокеанските пристанища.
Беше осъзнато, че непосредствената заплаха може да е тривиална в сравнение с дългосрочната заплаха. Следователно беше от съществено значение да се ангажира Германия възможно най-рано – за да се овладее дългосрочната заплаха, докато тя все още включваше борба със сухопътните сили и преди морската заплаха да се е материализирала напълно.
Това също беше критично в Тихия океан срещу Япония. Трябва да се отбележи, че във Виетнам, където САЩ нямаха стратегия суша-море, нещата завършиха зле.
В Украйна има елемент от тази стратегия. Русия, ако победи Украйна, ще бъде на границата на НАТО и може да атакува на запад. САЩ практикуват стратегия за превенция на сравнително ниска цена по отношение на американските жертви, за да предотвратят много малко вероятното придвижване на Русия към атлантическото крайбрежие.
Морските действия се използват за отблъскване на сухопътните сили. Това беше стратегията, използвана срещу Съветския съюз в Студената война и сега се използва срещу руските сили в Украйна.
При това използване на морска сила има значителна индиректност, предназначена да наложи елемент на риск върху сухопътните сили дълбоко в собствената им територия. Това е стратегия, която обикновено е твърде фина, за да се види лесно.
Следователно военноморската стратегия на САЩ в Украйна е предназначена основно да блокира водните пътища, които биха могли да улеснят движението на Русия – а именно Черно и Балтийско море. Това не е сърцето на по-широката стратегия на САЩ.
Именно по отношение на Китай тази стратегия е подложена на най-сериозно изпитание. Основната стратегия на САЩ трябва да бъде да запазят контрола над Тихия океан и да поддържат линиите за доставки на съюзниците, за да предотвратят отваряне за Китай. Сърцевината на стратегията е да се приложи различен натиск върху Китай, така че той да бъде принуден да балансира и маневрира отново своите сили.
Като пример, завземането на Тайван от Китай не е възможно, като се има предвид времето, необходимо на оперативната група да достигне крайбрежието на Тайван, през което време тя ще бъде открита за атака от Съединените щати. Това ограничава крайната китайска заплаха до бреговете на САЩ.
Военноморската война (и тук включвам военновъздушната мощ, както е нормално след Втората световна война) съчетава две стратегии, едната ограничава китайското движение по море, а другата отваря възможността за заплаха за китайската родина.
Китайците постоянно заплашват Тайван, но досега никога не са действали поради вероятната намеса на ВМС на САЩ. САЩ разполагат с много по-слаба сухопътна сила - която главно трябва да бъде транспортирана от военноморска сила, което би било предизвикателство - за да представляват заплаха за китайска инвазия.
Морската мощ е тази, която предотвратява действията на Китай. Има логика между Съединените щати и Китай, логика на география, технология и страх, която по свой начин е последователна и ни свързва във вътрешен цикъл, който генерира морската война.
Адмирал Алфред Тайер Махан написа книгата за тази стратегия преди повече от век. Това е стратегия, която все още е в сила, изпълнена с фино взаимодействие с наземната сила. Когато военните действия на САЩ бяха неуспешни, както във Виетнам, те се провалиха или защото теренът не беше податлив на военноморска мощ, или защото военноморската мощ не беше използвана.
Въпреки това, както се опитах да покажа, американската бойна стратегия, особено на стратегическо ниво, никога не се е променяла. Китай е ограничен от тази сила, Русия е блокирана от ефективно използване на водите в своята периферия, а други враждебни сили се стремят да избегнат военноморската мощ на САЩ, докато американците я използват като централна сила.
Идеята за последователен вътрешен модел е по-трудна за разбиране от тази за последователна военна стратегия. Но последният има постоянна реалност на географията и устойчиво решение за военноморска мощ, съобразена с технологията и стратегията.
Дори когато връзката между военноморската мощ и войната дълбоко на сушата изглежда прави, тази стратегия е безсмислена, защото има постоянен натиск за врага да отиде в морето. Съветският съюз беше принуден да навлезе в Северния Атлантик, както и Германия, въпреки фокуса им върху сухопътните операции. Жизненоважно е да се разбере военноморското измерение на всички американски войни.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?